Определение № 576 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 564/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. от [населено място] - чрез адв. С. Ч. от САК, срещу решение № 129 от 03.12.2019 г., постановено по в. т. д. № 258/2019 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е потвърдено решение № 285 от 10.07.2019 г. по т. д. № 512/2018 г. на Окръжен съд - Бургас в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявения от М. А. М. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 25.02.2018 г., за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 35 000 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за присъждане на претендираното във въззивното производство допълнително обезщетение от 15 000 лв., ведно с разноските. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено и в съвкупност свидетелските показания и заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, не е преценил правилно релевантните за спора факти, не е мотивирал изводите си относно размера на дължимото обезщетение и е присъдил обезщетение в занижен размер, което не удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поддържат се доводи за несъобразяване на обезщетението с нивата на застрахователните лимити и премии по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за размера на дължимото обезщетение: „ 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази и с възрастта на увредения, общественото му положение, намина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще”. За първия въпрос се поддържа противоречие с практиката в решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., а за втория - противоречие с практиката в решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. Ответникът по касация ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Бургас е съобразил, че с влязлата в сила част на първоинстанционното решение, с която ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е осъден да заплати на ищцата М. А. М. обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени при ПТП на 25.02.2018 г. неимуществени вреди, е формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните относно предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество и за правото на ищцата да получи обезщетение до размер на сумата 20 000 лв. за вредите, причинени й от застрахования със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на превозно средство. С оглед оплакванията във въззивната жалба въззивният съд е счел, че спорът във въззивното производство е концентриран върху дължимостта на претендираното от ищцата допълнително обезщетение в размер на сумата 15 000 лв., за която искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен с обжалваната част от първоинстанционното решение. След анализ и преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства въззивният съд е преценил като неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение над присъдените от първата инстанция 20 000 лв. Въз основа на неоспорените заключения (основно и допълнително) на съдебномедицинската експертиза съдът е приел за установено, че при произшествието на 25.02.2018 г. ищцата е получила контузия на глезена, изразяваща се в счупване на външния малеол, придружена с постепенно стихващи продължителни болки и страдания; За лечение на травмата е проведена оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, а на 25.02.2019 г. е извършена втора операция за екстракция на металната остеосинтеза; През обичайния период за възстановяване с продължителност около 2 - 3 месеца движението на левия крак е било затруднено; В медицинската документация няма данни за настъпили усложнения. Наред със заключенията съдът е обсъдил и показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели Я. Д. и Д. Р., които е кредитирал като обективни и основани на непосредствени възприятия относно състоянието на ищцата след инцидента и по време на възстановителния период. От свидетелските показания съдът е приел за доказано, че след претърпяната травма и проведената оперативна интервенция ищцата се е чувствала зле физически и психически, изпитвала силни болки, сама си поставяла инжекции за разреждане на кръвта, не искала да комуникира с никого, освен с най-близките си, била силно притеснена и разстроена от преживяното; След първата операция ищцата била с патерица и шина и не можела да се обслужва сама, което наложило да я обслужва нейният приятел, а след това майка й, при която се преместила да живее; Около 45 дни след първата операция ищцата оставила патерицата, но все още имала болки, кракът й се подувал и раната не била затворена; Подуването на крака и изпитването на дискомфорт от травмата продължило и след втората операция; Вследствие на инцидента и претърпяната травма ищцата преустановила заниманията със спорт, започнала да води заседнал живот и натрупала килограми, имала голям белег на крака и променила походката си, изпитвала страх да шофира и пътува в кола. Съобразявайки установените от медицинската експертиза и от свидетелите правнорелевантни факти, въззивният съд е направил решаващия извод, че с оглед вида и тежестта на понесените неимуществени вреди - болки и страдания от счупване на външния манеол на левия крак, проведеното лечение, продължителността и особеностите на възстановителния процес, преживения обичаен физически и психологически дискомфорт от травмата, младата възраст на пострадалата и липсата на остатъчни последици сумата от 20 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на понесените вреди и отговаря на изискването за справедливост на присъденото обезщетение. Въззивният съд е преценил също, че определеното обезщетение от 20 000 лв. съответства и на конкретните икономически условия, съобразно средните доходи в страната към момента на увреждането, като по повод оплакванията във въззивната жалба на ищцата е изложил съображения, че нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не са абсолютен критерий за икономическата конюнктура в страната и нямат самостоятелно значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В зависимост от изводите, до които е достигнал след собствен анализ на фактите и доказателствата и след преценка на доводите във въззивната жалба, Апелативен съд - Бургас е потвърдил решението на Окръжен съд - Бургас в частта за отхвърляне на предявения от М. М. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 35 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно решение до касационно обжалване. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационния контрол, са значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на тях не е изпълнено изискването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретната икономическа обстановка в страната към момента на проявление на вредите и е изложил изрични мотиви както относно значението на икономическата конюнктура за справедливия размер на обезщетението, така и относно обвързаността на размера на обезщетението с нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Отчитайки посочените обстоятелства, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС, отразена в цитираните в изложението решения по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. и т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., според която при определяне на дължимото застрахователно обезщетение при пряк иск на увреден срещу застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се отчитат и конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на обезщетението да се вземат предвид и нивата на застрахователно покритие към релевантния за размера на обезщетението момент. Относно значението на нивата на застрахователно покритие за размера на обезщетението следва да се има предвид и практиката в служебно известното на настоящия състав решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., в което е възприето разрешението, че в качеството им на ориентир за обществено - икономическата конюнктура към момента на проявление на вредите лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, но не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост. Въззивният съд се е произнесъл в смисъл, съответстващ на дадените от ВКС разрешения, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по първия въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От мотивите към обжалваното решение не се констатира противоречие с трайната практика на ВКС по втория въпрос от изложението - за критериите, които следва да бъдат взети предвид от съда при формиране на решаващите изводи за справедливия размер на обезщетението, присъждано по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ. Въззивният съд е определил размера на обезщетението, което според преценката му в най-пълна степен ще удовлетвори изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, след като е анализирал доказателствата по делото и е взел предвид всички установени чрез тях факти, изпълващи със съдържание понятието „справедливост” в конкретния случай - вид и тежест на получената при произшествието телесна травма с нормално присъщия за нея физически и психологически дискомфорт, интензитет и продължителност на болките и страданията, особености и продължителност на лечебния и на възстановителния процес, възраст на пострадалата и липса на данни за получени по повод на травмата последващи усложнения. Решаващите изводи на съда за размера на обезщетението не противоречат, а кореспондират изцяло със сочената в изложението практика на ВКС, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по втория поставен въпрос на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доводите в изложението за необоснованост на крайния извод на въззивния съд, „определящ размера на обезщетението”, са относими към правилността на обжалваното решение, която (извън хипотезата на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК) не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 258/2019 г. на Апелативен съд - Бургас. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,