Определение № 60246 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 815/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. К. срещу въззивно решение № 2944 /27.10.2020 г. по в. гр. д. № 768 /2020 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2321 от 10.03.2020 г. по гр.д.№ 2985 /2018 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. М. К. против „Банка Д.” ЕАД, [населено място] и Л. Б. К. иск по чл.88 вр. чл.90,ал.1 ЗКИР, вр. с чл.537,ал.2 ГПК за признаване за установено на несъществуващо обстоятелство вписването, направено по искане на „Банка Д.” ЕАД за вписване на законна ипотека за задължения на ответника Л. Б. К. върху следния недвижим имот: триетажна жилищна сграда, построена в УПИ на [населено място]. Ответникът по касационната жалба „Банка Д.” ЕАД в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Първоинстанционният съд е приел следното: Ищецът твърди несъществуващо обстоятелство, поради различно описание на недвижимия имот в молбата за подновяване на законната ипотека и описанието на имота в нотариалния акт. Но тя е вписана по партидата на ответника Б. К. и върху имота, посочен в молбата. Доводите на ищеца за липсата на обект, тъй като на място е налице двуетажна, а не триетажна сграда, са доводи за недействителност на законната ипотека, но такъв иск в настоящото производство не е предявен. Подновяването на ипотеката се извършва по партидата на първоначалния длъжник, дори да е имало последващи разпореждания (когато е прехвърлил имота). За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното: По молба на „Банка Д.“ от 2005 г. е вписана законна ипотека върху триетажна сграда, описана по нотариален акт (нататък и н.а.). Вещноправните отношения досежно ипотекирания имот са установени. Вписването на ипотеката е подновено през 2015 г. по молба на „Банка Д.“. Според заключение на СТЕ сградата, върху която е вписана ипотеката, е двуетажна, тя се намира в същия УПИ, посочен в нотариалния акт. С влязло в сила решение по гр.д. № 528 /2016 г. на Б.. РС са отхвърлени като неоснователни исковете на същия ищец срещу същите ответници за установяване на недопустимостта на вписването на подновената ипотека, атакувана и в настоящото производство. Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното решение, съдът не е разгледал иск, различен от предявения, законосъобразно е определил предмета на делото и правната му квалификация в съответствие с посочено определение на Б.. ОС, в съответствие с които е разгледал повдигнатия спор. Доводите за неправилност са неоснователни. Както при вписването, така и при подновяването по чл.172 ЗЗД ипотекираният имот е надлежно индивидуализиран в нужната степен и отговаря на изискванията на чл.166,ал.2 ЗЗД и на условията на чл.170 ЗЗД. Същият е описан с точното му местоположение, граници (съседи), площ, вид, предназначение и др. белези, които ведно с конкретизацията на поземлените имоти и квартала с техните номера по плана са достатъчни за обосноваване на тъждество на ипотекирания имот с реално съществуващия на място. На това сочи и тълкуването по реда на чл.20 ЗЗД на кредитния договор, което разкрива действителната воля и цел на страните. Принадлежността на ипотекирания имот към патримониума на кредитополучателя в релевантния момент – в който ипотеката ще възпроизведе действие, не е спорна. Обстоятелството, че към релевантния момент процесната жилищна сграда е описана като триетажна, което не е оспорено в нито един момент, допълнително опровергава тезата за несъществуването на сградата. Несъстоятелността на ищцовата теза се обуславя и от процесите между Б. и Л. К. относно сградата, включително за установяване недопустимостта на вписване на ипотека (гр.д. № 192 /2011 г., гр.д. № 482 /2013 г. и гр.д. № 528 /2016 г. на Б.. РС), от воденето на които би липсвал не само правен, но и житейски интерес, в случай, че Л. К. е дал съгласие за ипотекиране на сграда, различна от тази в УПИ ...... Ето защо формалното разминаване в етажността на сградата не води автоматично до вписване на несъществуващо обстоятелството по смисъла на чл.90,ал.1,пр.3 ЗКИР, след като описаните признаци са достатъчни за определяне на пространствените предели на правото на собственост. Още повече, че нормата на чл.167,ал.2 ЗЗД не съдържа изрично задължителните белези на индивидуализацията на ипотекирания имот. За пълнота следва да се отбележи, че етажността не е нито единственият, нито решаващият индивидуализиращ признак на сградите. Не се установява накърняването на други изисквания по П. при вписване на атакуваната ипотека. Напротив, както при първоначалното вписване, така и при подновяването му заинтересуваният кредитор е процедирал в строго съответствие с действащите по време норми от цитирания правилник, поради което атакуваните действия не са опорочени. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Настоящият състав намира, че не съществува съмнение за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по наведеното от жалбоподателя - ищец основание на иска са неоснователни. Жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК: · Процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да разгледа оплакванията във въззивната жалба, като анализира всички относими към спора доказателства в тяхната взаимна логическа връзка и последователност, да обсъди всички факти и обстоятелства, като формира самостоятелни изводи върху тях и реши спора по същество? Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е обсъдил н.а. № ....., т. ......, д. № ..... /25.11.20 г., приложен към молба за вписване на ипотеката. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. В съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил наведените доводи за пороците на обжалваното решение, като е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства и е изложил свои мотиви за тях. Въззивният съд е обсъдил молбата за подновяването на вписването, която е релевантна за спора. Нотариален акт с посочения номер не е представен като доказателство по делото и не е посочен в молбата за подновяване на вписването, а в молбата за вписване на законната ипотека, в този номер е допусната грешка, но по делото е установено, че подновяването на законовата ипотека, както и първоначалното и вписване, са извършени въз основа на нотариалния акт, с който ищецът се легитимира като собственик на ипотекирания имот. Към това може да се добави, че молбата от кредитора за учредяване на законна ипотека (за първоначалното и вписване) не е между релевантните факти за подновяване на вписването. · Кога е налице вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.90,ал.1,пр.3 ЗКИР в хипотезата на вписване на ипотека в имотния регистър на Агенцията по вписванията? Жалбоподателят твърди, че въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд се е произнесъл по него, но по него липсва практика на ВКС, поради което има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1т.3 ГПК. Въпросът се отнася до посочената в него норма на чл.90,ал.1,пр.3 ЗКИР и по-точно до израза „несъществуване на вписаното обстоятелство“, чието тълкуване се иска. Настоящият състав намира, че тази част от правната норма е ясна и не се нуждае от тълкуване, законодателят е имал предвид, че вписаното обстоятелство не се е осъществило в обективната действителност. В случая като такова обстоятелство и основание на иска жалбоподателят - ищец е посочил акта на подновяване на законната ипотеката. · Дали е допустимо молбата за вписване на ипотеката до службата по вписванията да съдържа друго описание на недвижимия имот, различно от това в нотариалния акт. Този въпрос не е обуславящ, въззивният съд е приел, че при подновяването на ипотеката е описан същият имот, за който жалбоподателят разполага с нотариален акт за собственост. Жалбоподателят твърди наличие и на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сумата 500 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Воден от изложеното съдът