Определение № 5234 от 30.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4068/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. №9743/16.09.2026г. на „Дружба Риъл Естейт“ ООД, чрез адв. П., срещу определение №2072/01.09.2026г. по в. ч. гр. д. №902/2026г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение №4/03.07.2026г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията при РС - [населено място] за отказ за вписване на решение № 84/20.04.2026г. по гр. д. № 1625/2024 г. на Районен съд – Елин Пелин. Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като навежда доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК в производството по вписване на съдебно решение, постановено по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди наличието основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. „Приложима ли е разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК /в действащата редакция, в сила от 03.05.2024г./ като задължително условие и предпоставка за извършване на вписване/отбелязване на влязло в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, заместващо окончателния договор, или обхватът на нормата е ограничен единствено до доброволните правни сделки и актове, обективиращи съзнателно волево поведение на правните субекти?“;

2. „Изключва ли проведеният съдебен контрол по реда на чл.364, ал.2 ГПК и чл.115, ал.3 ЗС и издаването от съда на официално заверен препис от решението по чл.19, ал.3 ЗЗД възможността съдията по вписванията служебно да извършва повторна проверка за публични задължения на прехвърлителя по чл.264, ал.1 ДОПК и на това основание да откаже вписването/отбелязването?“;

3 „Включва ли предметният обхват на проверката на съдията по вписванията съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията и т.6 от Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк. д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС правомощието да се отказва вписване/отбелязване на влязъл в сила съдебен акт поради установени служебно публични задължения на праводателя?“.

По поставените въпроси се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк. д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, определение №3192/15.06.2026г. по ч. гр. д. №622/2026г. на ВКС, I г.о. и решение №102/21.07.2017г. по т. д. № 702/2016г. на ВКС, II т. о.

Частният жалбоподател излага доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Със заявление вх. №1529/03.07.2026г. подадено до Служба по вписванията при РС - [населено място] дружеството „Дружба Риъл Естейт“ ООД е поискало вписване на решение №84/20.06.2026г. по гр. д. №1625/2024г. на Районен съд – Елин Пелин, с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД по предявения от „Дружба Риъл Естейт“ ООД срещу „Джимтех Инвест“ ЕООД иск е обявено за окончателно сключеното между страните споразумение от 05.03.2024г., в частта относно уговорките по чл.1 и чл.11, за прехвърляне на правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор [№], представляващ апартамент № А.2.6, със застроена площ от 58 кв.м., състоящ се от антре, дневна/трапезария с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер, тераса.

За да мотивира отказа си, постановен на основание чл.32а, ал.1 ПВ, съдията по вписванията е изложил, че след служебно извършена справка за задълженията на дружеството - продавач „Джимтех Инвест“ ЕООД е установено, че последното дължи на държавата сума в размер на 94 988,96 евро и за събиране на вземането е образувано пред НАП изпълнително производство. Предвид което, позовавайки се на разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК, съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване на съдебното решение.

За да потвърди отказа, в обжалваното определение въззивният съд се е позовал на разясненията в т.6 на ТР №7/25.04.2013г. по т. д. №7/2012г. ОСГТК на ВКС, според които съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, след което е приел, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК, касаеща както правните сделки, така и съдебните решения по чл.362 ГПК, защото те имат същия вещнопрехвърлителен ефект. Посочено е, че съобразно редакцията на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, в сила от 03.05.2024г., прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от съдията по вписванията по електронен път в НАП, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения. По арг. от чл.264, ал.4 ДОПК при установени от съдията по вписванията задължения исканото вписване може да бъде извършено само след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и тази сума бъде внесена от последния в съответния бюджет. Въззивният съд е споделил практиката на ВКС относно приложението на чл.264, ал.1 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД и проверката, която следва да извърши съдията по вписванията, установена в определение №100/13.01.2025г. по ч. гр. д. №4352/2024г. на ВКС и др., според която действащата разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им – арг. чл.264, ал.4 ДОПК. Нормите на чл.264, ал.1 и ал.4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения, като целта на закона е не да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД.

Съдът е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя, че изискването на чл.264, ал.1 ДОПК не се отнася за вписване на съдебни решения. Посочил е, че съдебните решения не са изключени от обхвата на разпоредбата, а само по изключение, при невъзможност да се изпълни изискването й, когато разпоредбата е постановявала невъзможно за молителя условие – представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма публични задължения, вписването се е извършвало без прилагане на чл.264, ал.1 ДОПК. Счел е, че сега действащата редакция, в сила от 03.05.2024г. не поставя такова неизпълнимо без съдействието на прехвърлителя условие, поради което изключението от прилагането на императивната норма на чл.264, ал.1 ДОПК не е налице.

За да се произнесе относно наличието на основанията за допустимост на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Съгласно чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал.1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен въпрос, който е от съществено значение за решаващите мотиви на въззивния съд, за извършване на преценка дали даденото разрешение не е в противоречие с цитираното от касатора определение №3192/15.06.2026 г. по ч. гр. д. № 622/2026 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Действително, според чл.264, ал.1 ДОПК, прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се допуска след извършена от нотариуса, съдията по вписванията или длъжностното лице по регистрация, проверка по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Следователно, разпоредбата е приложима само по отношение на сделки, с предмет право на собственост или ограничено вещно право, сключени във формата на нотариален акт, апортирането на недвижими имоти или вещни права в капитала на търговски дружества, вписване на ипотека или особен залог, т.е. за правомерни юридически действия, израз на съзнателно волево поведение на правните субекти – съвпадане на насрещните волеизявления на страните по сделките, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти; едностранното изявление на участник в търговско дружество, с което внася в капитала на едно търговско дружество недвижим имот или вещно право; сключването на договор за особен залог; сключването на договор за ипотека.

Според практиката на ВКС /определение №3192/15.06.2026г. по ч. гр. д. №622/2026г. на ВКС, определение №410 от 28.11.2008г. на ВКС по гр. д. №1899/2008г., определение № 691 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4416/2014г., определение № 86 от 26.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1108/2020г./ когато подлежащият на вписване акт не обективира доброволни, съвпадащи насрещни волеизявления на страните, представянето на декларация по чл.264 ДОПК за непогасени публични задължения не е предпоставка за вписването- например постановленията за възлагане на недвижими имоти, съдебни решения с вещнопрехвърлително действие и вписването на законна ипотека- доколкото това е в резултат на едностранното изявление на кредитора. Настоящият състав изцяло споделя тази практика, като счита, че сега действаща редакция на чл.264, ал.1 ДОПК /обн. ДВ бр.36 от 2024г., в сила от 3.05.2024г./ не налага различно тълкуване, тъй като не се изменя нейното съществено съдържание, а само начина /декларация или служебна справка от длъжностното лице/, по който се установява наличието на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за прехвърлителя или учредителя на вещни права.

В настоящия случай се иска отбелязване на съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Според формираната трайна и непротиворечива съдебна практика / решение №12 от 3.07.2012г. на ВКС по гр. д. №439/2011г., решение №102 от 21.07.2017г. на ВКС по т. д. №702/2016г. и др./, в производството по обявяване на предварителен договор за окончателен незаплатените публични задължения на прехвърлителя не са основание за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, а съгласно чл.364, ал.2 ГПК и чл.115, ал.3 от ЗС - само основание да се откаже до заплащането им, издаването на препис от решението, с което този иск се уважава. След като първоинстанционният съд /на когото е вменено това задължение/ е издал заверен препис от решението, чието отбелязване е отказано, то очевидно по делото са били представени доказателства от ищеца, че разноските по прехвърлянето, както и дължимите за имота данъци и такси са били заплатени, поради което съдията по вписванията е следвало да извърши отбелязване на същото.

Обжалваното определение на въззивния съд и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на съдията по вписванията за отбелязване на съдебното решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,