Определение № 978 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1722/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

С решение № 524/29.11.2012 г. по в.гр.д. № 840/2012 г. на Плевенски ОС се: 1. По същество осъжда Д. 111 О.-с.С. да заплати на А.-Й. О.-с.С. сумата 2 246.74 лв. на основание чл.59 ЗЗД, поради ползуване без основание на земеделски имоти, ведно със законната лихва., 2. Потвърждава решение от 25.07.2012 г. по гр.д. № 7247/2011 г. на Плевенски РС в частта, с която предявеният от касатора срещу Д. 111 О.-с.С. иск по чл.59 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер 2 246.74 лв. до претендираните 14 200 лв.

Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ищецът А.-Й. О. го обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за частично отхвърляне на иска. Ответното О. го обжалва в частта, с която искът е уважен. Същото е подало отговор, който започва с допустимостта и основателността на “въззивната” жалба, продължава, че не е посочен “съществен” материалноправен въпрос, поради което жалбата следва да бъде “оставена без разглеждане и върната на жалбоподателя”, накрая моли да се “отхвърли”, като неоснователна.

С обжалваното решение е прието следното:

Ищцовото дружество е регистрирано, като земеделски производител, и е декларирало по реда на чл.70,ал.2 ППЗСПЗЗ ползваните от него недвижими имоти-ниви в землището на [населено място]-Д.Д., по силата на сключени договор за наем на земеделска земя. Ответникът е обработвал част от тези площи-процесните, през стопанската 2010-11 г. без основание, като дори е получил от Д.-Разплащателна агенция субсидии за обработваема площ.

На 31.08.2010 г. между физически лица-зем.производители, ЕТърговци и Ю. е подписано споразумение-разпределение за създаване на масиви за съвместна обработка-ползване на зем.земи по реда на чл.37в,ал.1 ЗСПЗЗ. В него участват и двете страни по делото. Вещото лице инж.Г. дава заключение, че в споразумението няма ясно разпределение на имотите по производители и няма заповед на директора на ОД З.-П. за неговото одобрение.

Ответникът също обработва земеделски земи в [населено място], въз основа на споразумението по чл.37в ЗСПЗЗ от 31.08.2010 г., в което обаче са включени имоти, които са декларирани от А.-Й. О. за ползване в реални граници, което е в противоречие с чл.37в,ал.2,изр.5 ЗСПЗЗ и води до нищожност на споразумението в тази му част. Т.е. имотите, предмет на иска, са декларирани от ищеца за ползване в реални граници, но въпреки това ответникът ги е ползвал и е добил реколта от тях. Затова, ползването на тези имоти от ответника е без основание и по тази причина следва да се уважи претенцията по чл.59 ЗЗД. Що се касае до размера, при определянето му от приходите от обработваните земеделски имоти са приспаднати направените от ответника разходи.

1. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ищцовото О. се твърди, че неправилно съдът при определяне размера на претенцията е приел, че следва да се съобразят не само приходите от обработените земеделски земи, а следва от тях да се приспаднат направените от ответника разходи. Затова решението противоречало на Р 719/27.12.2010 по гр.д. 532/2010 на ІІІ г.о.

2. В изложението на ответното Д. 111 О. се твърди, че съдът неправилно е приел, че споразумението по чл.37 ЗСПЗЗ е частично нищожно, без да има искане от ищеца и без да е компетентен гражданския съд, поради което произнасянето от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. На второ място ищецът не бил доказал с какви култури евентуално би засял тези площи, какви добиви би получил и на каква стойност, които въпроси не били коментирани от съда, поради което решението било в противоречие с Р 1085/15.11.2007 по гр.д. 1077/2006 на V г.о. В заключение се изтъква, че с произнасяне по касационната жалба /?/ ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото.

И двете изложения започват с доводи за неправилност, които са основания по чл.281,т.3 ГПК, а не по чл.280,ал.1 ГПК. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Приложното поле се определя не от решението, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, изведен от него, който е общото основание за допускане на касационната жалба, а в случая то не е посочено от касаторите. Бланкетното позоваване на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да обоснове приложно поле, тъй като няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.

Съгласно чл.37в,ал.1 ЗСПЗЗ, масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите, но в него не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реални граници-ал.2,изр.5.

Това споразумение има характер на договор, но фактическият състав на установената процедура е завършен по силата на админстративният акт-заповед на директора на ОД З. по чл.37в,ал.4 ЗСПЗЗ. Виж Р 306/11.01.2013 по гр.д. 712/2012 на ІІ г.о.

Ответникът оспорва иска само доколкото ищецът е бездействал, като не е поискал от ОСЗемеделие въвод за ползуване на процесните части от масива по реда на чл.37в,ал.8 ЗСПЗЗ. Но този въвод може да се иска след прибиране на реколтата и заплащане на сумите по ал.7. Тук следва да се имат предвид и констатациите на вещото лице инж.Г., че няма заповед на директора на ОД З.-П. за одобрение на споразумението.

По отношение на размера не е налице твърдяното противоречие с Р по гр.д. № 532/2010 г. на ІІІ г.о., защото в последното изрично е посочено, че при изчисляване на размера определящо е реалната полза от която ищцата е била лишена.Това всъщност е пропуснатата полза от която ищеца е лишен, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага. Така че ищецът в случая не трябва да доказва евентуално засяти култури, добиви и цена, т.е. размер на обедняване в този смисъл, каквато е тезата на другия касатор. Отделно от това, по принцип дали и доколко е доказано и обедняването, е фактически въпрос, съобразно фактите по делото и доказването им, който подлежи на проверка за правилност само ако бъде допуснато касационно обжалване.

Относно оплакването, /а не въпрос/, на ответното О. относно компетентността на решаващия съд по обуславящи въпроси, следва да се има предвид разпоредбата на чл.17,ал.1 ГПК. В случая не става дума за адм.акт по ал.2-заповедта на директора, /която я няма/, но който не подлежи на самостоятелно обжалване по З. като властническо волеизявление от гледна точка на материалноправна незаконосъобразност. По принцип нищожни са договорите, сключени в противоречие със закона, като под закон се разбира конкретен нормативен акт, който регулира по определен начин вид обществени отношения. Когато страните пряко нарушат повелителна правна норма, е налице нищожност на договора.

По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.

Водим от горното, ВКС-І т.о.