Определение № 4358 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1801/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. Ш., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат С. С., против въззивно решение № 641 от 17.12.2025 г. по в.гр.д. № 1125/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 141 от 11.07.2025 г. по гр.д. № 143/2025 г. на Районен съд - Сандански. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България, искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение, както и незаконно приведено в изпълнение и търпяно наказание „лишаване от свобода“ по ДП № 339-ЗМ-403/2019 г. по описа на РУ Сандански, НОХД № 518/2019 г. и НОХД № 315/2020 г., и двете по описа на Районен съд - Сандански, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за заплащане на сумата от 3947,84 лв., съставляваща законна лихва върху главницата за периода от 02.11.2021 г. до 03.02.2025 г. В касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че съдебното производство е образувано по предявен от З. И. Ш. иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, както и незаконно приведено в изпълнение и търпяно наказание „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за заплащане на сумата от 3947,84 лв., представляваща законна лихва върху сумата търсената главница за периода от 02.11.2021 г. до 03.02.2025 г. От фактическа страна е установено, че с постановление от 03.08.2019 г. на старши разследващ полицай при РУ-Сандански по ДП № 339-ЗМ-403/2019 г. по описа на РУ Сандански ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК и е задържан за срок от 72 часа, като с определение от 05.08.2019 г. по ч.н.д. № 449/2019 г. на PC - Сандански, потвърдено от ОС – Благоевград, му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. След привличането на ищеца като обвиняем с прокурорско постановление от 11.09.2019 г., на 13.09.2019 г. срещу него е внесен обвинителен акт в РС – Сандански, въз основа на който е образувано НОХД № 518/2019 г. Установено е, че делото е приключило със одобрено от съда споразумение, съгласно което ищецът е признат за виновен за извършено деяние, съставляващо престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 15 дни, както и наказание „глоба“ в размер на 500 лева, като е постановено наложеното наказание лишаване от свобода се изтърпява при строг режим и да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 02.08.2019 г. С определение от същата дата съдът е потвърдил взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, като с определение № 3181/16.12.2019 г., постановено на основание чл. 383, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 68, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода за срок от три години“, наложено на ищеца по предходно дело - НОХД № 237/2019 г. на ОС - Благоевград. Съдът е констатирал, че по подадено на 16.06.2020 г. от ищеца искане за възобновяване на наказателното производство е образувано НДВ № 679/2020 г. пред Апелативен съд – София, в рамките на което съдът с определение от 08.07.2020 г. е спрял изпълнението на наказанието „три години лишаване от свобода“, изтърпявано към този момент в затворническо общежитие [населено място], [община], към затвора в Б. дол. С решението по делото за възобновяване САС е уважил искането на възобновяване на НОХД № 518/2019 г. на РС - Сандански, като е отменил определение № 3178 от 16.12.2019 г. по НОХД № 518/2019 г. на районния съд, с което производството е приключило, както и определение № 3181/16.12.2019 г. по същото дело, с което е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода за срок от 3 години“, наложено по НОХД № 237/2019 г. на ОС - Благоевград, и е върнал възобновеното наказателно дело за разглеждане от друг състав на РС – Сандански и отстраняване на посоченото в мотивите нарушение на закона. От справката за съдимост, приложена по делото, е установено, че ищецът е изтърпял наказанието от 4 месеца и 15 дни, наложено по НОХД № 518/2019 г. на РС-Сандански, както и че на 09.07.2020 г. е освободен от затвора, като е изтърпял 5 месеца и 18 дни от наказанието наложено по НОХД № 237/2019 г. на ОС – Благоевград. След връщане на делото на РС – Сандански е образувано НОХД № 315/2020 г., в рамките на което мярката за неотклонение, взета по отношение на ищеца, е изменена първоначално в гаранция, а след това след отмяната на това определение, и в подписка, като с присъда № 900605 от 26.02.2021 г. ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 15 дни и наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Установено е, че посочената присъда е изменена с решение № 197 от 02.11.2021 г. по ВНОХД № 550/2021 г. на ОС 0 Благоевград, като извършеното от ищеца деяния е преквалифицирано в престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, като е оправдан по първоначалното обвинение, и наложеното наказание е изменено в „глоба“ в размер на 800 лв. Посочено е, че видно от справката за съдимост ищецът е осъждан по НОХД № 237/2019 г. на ОС-Благоевград за престъпления по чл. 242, ал. 2 от НК във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, извършени на 20.12.2018 г., както и по описаните НОХД № 518/2019 г. и НОХД № 315/2020 г. на РС-Сандански. Въззивният съд е споделил като правилен, обоснован и мотивиран извода на първата инстанция за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е престъпление. Съдът е приел, че в конкретния случай ищецът не е оправдан, а присъдата му е изменена, като според мотивите на въззивната съдебна инстанция по ВНДОХ № 550/2021 г. на ОС – Благоевград „поведението на подсъдимия запълва от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, но случаят е маловажен. Вследствие на това по първоначалното обвинение подсъдимият е бил оправдан. Въпреки това съдът приема, че от обективна страна е безспорно, че „деецът на инкриминираната дата и място е упражнявал фактическа власт върху процесното наркотично вещество, без да има разрешение“, а от субективна – „със съзнанието, че е именно такова“. Следователно съдът в настоящото производство е направил извод, че не се касае до отмяна на присъдата на районния съд, а единствено до нейното изменение, като отново е наложено и съответното наказание. Съдът е отчел, че съгласно разясненията, дадени в т. 11 от ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, че обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, но е приел, че в случая постановките на тълкувателното решение не са приложими, доколкото се касае единствено до промяна на квалификацията с оглед маловажността на случая. Аргументирал се е, че за извършеното от ищеца е налице състав на престъпление, но наказанията, предвидени за него, са редуцирани с оглед по-ниската обществена опасност, което не е равно на оправдаването на дееца и признаването му за невиновен. Предвид липсата на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на Прокуратурата, поради това, че ищецът не е оправдан по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по повдигнатите срещу него обвинения, съдът не е обсъждал твърденията за претърпени неимуществени вреди във връзка с обвинението, както и събраните в тази връзка доказателства. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос: „Може ли да се ангажира отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, т. 4 ЗОДОВ, когато присъдата е отменена и лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение, но същевременно деянието е преквалифицирано по по-леко наказуем състав и на лицето е наложена наказание „глоба“?“. Във връзка със соченото основание е цитирана и практика на ВКС, с която според жалбоподателя е в противоречие даденият от въззивния съд отговор на поставения въпрос. Поддържа се още наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос. Решаващият мотив на въззивният съд за отхвърляне на иска е, че не е налице оправдаване на ищеца във връзка с извършеното деяние, покриващо от обективно и субективна страна признаците на конкретен престъпен състав от особената част на НК, а единствено неговото преквалифициране. Този извод е в съответствие с установената практика, че формалното наличие на оправдателен диспозитив, касаещ прецизирането на правната квалификация на извършеното от ищеца общественоопасно деяние, без това да има отношение към извода на съда, че това деяние е осъществено и че е съставомерно по посочените в обвинителния акт разпоредби на НК, не представлява „оправдаване“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В практиката е разяснено също, че точната правна квалификация е служебно задължение на съда, както и че промяната от съда на квалификацията, дадена от прокурора, не означава оправдаване на подсъдимия за извършване на престъплението, в което е бил обвинен. В тази хипотеза частично оправдателният диспозитив е правно-технически способ за уточняване на относимата към конкретното деяние правна норма, а не оневиняване по повдигнато обвинение. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно въпросът не обосновава допускане на касационното обжалване. Допълнително, неотносима се явява и сочената съдебна практика, доколкото касае различни хипотези на оправдаване на подсъдимия, каквато в случая не е налице. Няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е доразвил правните изводи на първоинстанционния по отношение на наведените възражения за правилността на решението, следвайки правилата на формалната логика и съобразно установената фактическа обстановка. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, като в случая аргументацията на жалбоподателя касае вече разгледания въпрос, че преквалифицирането на престъплението и наличието на частичен оправдателен диспозитив не е равнозначно на оправдаване по повдигнатото обвинение. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд