Определение № 50904 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. К. чрез адв. П. против решение № 31 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 43/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Ответниците по жалба Б. Р. П. и Г. Г. П. – конституирана в хода на процеса на мястото на починалия ищец Г. Р. П., действаща лично и със съгласието на попечителя си М. Н. Х., и двамата чрез общия им пълномощник адв. Ч. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С него се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260969 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 359/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив за уважаване на предявените от Б. Р. П. и Г. Г. П. – конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец Г. Р. П., действаща лично и със съгласието на попечителя си М. Н. Х. против А. С. К. искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД като е развален сключеният на 30.03.2016 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ... т. ., рег. № .., дело № .. от 30.03.2016 г. на нотариус С. П. – рег. № 326 на НК, с който П. Г. Й. е прехвърлила на А. С. К. собствеността върху недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], етаж .., с идентификатор ..., с предназначение „жилище“ – апартамент, със застроена площ от 87. 70 кв. м., представляващ целия първи етаж от сграда със самостоятелен вход, ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, ведно с 2/3 ид. части от дворното място, в което е построена сградата, с площ от 1 444 кв. м. срещу насрещното задължение за издръжка и гледане и е ангажирана отговорността на ответника за разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че предмет на алеаторния договор е прехвърляне на недвижим имот срещу поетото от приобретателя по него задължение при възникнала за прехвърлителката необходимост да осигури човек, който да полага необходимите грижи и плаща за тези грижи, да плаща консумативните разходи за имота – данък сгради и такса смет и телефон, както и да осигурява нормални условия за живот, какъвто е водила до момента, като задължението може да се изпълнява лично или при невъзможност от трето лице. Съобразил е, че ищците Г. Р. П. – починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от дъщеря си Г. Г. П., и Б. Р. П. са наследници по закон при равна права на прехвърлителката Й. (синове на нейната починала сестра Г. П.). Споделени са решаващите съображения на първостепенния съд и е прието, че е налице неизпълнение на алеаторното задължение на ответника – приобретател да престира грижи и издръжка приживе на прехвърлителката съобразно уговореното в процесния договор от 30.03.2016 г. Посочено е, че в хода на съдебното дирене по делото - при подробно обсъждане показанията на разпитаните свидетели, не е установено ответникът да е предоставил на прехвърлителката необходимата чистота на дома и грижа за личността и условията за живота й в нейния дом; че не е осигурил през 2019 г. необходимите й грижи и издръжка, като след сключването на договора на 30.03.2016 г. до 2019 г. е доставял издръжка и грижи в ограничен обем; че периодът от началото на 2019 г. до смъртта на прехвърлителката на 17.11.2019 г. е значителен и именно тогава тя е имала все по - голяма нужда от грижи и издръжка, каквито обаче ответникът не й е предоставил, поради което като длъжник по договора той не е бил изправен – не е предоставял издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, както и не е полагал необходимите грижи за хигиената и домакинството на отчуждителката с оглед на нейните нужди. При тези фактически обстоятелства е направен извод в обжалваното решение, че ответникът е в неизпълнение на договорното си задължение по алеаторния договор от 30.03.2016 г., поради което е осъществено основанието по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за неговото разваляне.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава искане за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че въззивното решение е в противоречие с решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009г. и решение № 138 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 227/2020 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС по въпросите за съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане, което се определя от постигнатото съгласие между страните, както и дали длъжникът е в неизпълнение на задълженията си по такъв договор когато кредиторът му не е готов да приеме предложените му грижи или пък да следва наложения му начин на живот.

Формулират се следните правни въпроси, които се отнасят за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (уточнени и конкретизирани от ВКС съгласно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно:

1. „Чия е преценката за промяна в здравословното състояние и нуждите на кредитора – прехвърлител?“;

2. „Ако кредиторът преценява, че няма нужда от грижи, защото се чувства удовлетворен от положените до момента имат ли право наследниците му по закон да искат разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане след неговата смърт?“;

3. „Кои лица разполагат с правото да искат разваляне на горния алеаторен договор?“;

4. „Когато в договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е посочено, че прехвърлителят иска да води живот, какъвто е водил до момента, следва ли да се установят и условията съществували преди сключване на съглашението?“.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Отсъстват предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, поставени в контекста на разрешенията, дадени в цитираната от страната практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил изцяло решението си с установената съдебна практика, вкл. и тази, на която жалбоподателят се позовава като е приел, че приобретателят по алеаторния договор е длъжен да престира грижи и издръжка на прехвърлителката съобразно уговореното в съглашението, а при данните по делото това не е сторено. Решаващи мотиви, че кредиторът по алеаторния договор не е изразил съгласие и готовност да приеме предложените му от приобретателя грижи, нито пък да следва наложения му от последния начин на живот не се съдържат по обжалваното решение и не обуславят изхода на делото. Освен това, доводите на страната при мотивиране наличието на соченото селективно основание - че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост в изводите му, изградени при превратно възприемане на доказателствения материал по делото – гласни и писмени доказателства, не могат да обусловят основания за допускане на касационен контрол. Въпросите от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства не удовлетворят общо основание за достъп до касация – вж. мотивите в съобразителната част към постановките по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Първият и последният от изрично повдигнатите четири въпроси са фактически и отговорът им изисква оценка на доказателства, а такива въпроси, както се посочи вече по - горе, не осъществяват обща предпоставка (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) за достъп до касация. Наред с изложеното, първото питане – при конкретната му формулировка е и неотносимо, доколкото не е изводимо от конкретните решаващи съображения на въззивния съд, а е поставено много общо и твърде неясно. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към указанията по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт. Затова искането за допускане на касационно обжалване по тези въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно.

По отношение на лицата, които са легитимирани да упражнят потестативното право на разваляне на алеаторния договор по чл. 87, ал. 3 ГПК – в какъвто смисъл са останалите поставени питания (второ и трето от изложението) е създадена постоянна и еднопосочна съдебна практика на ВКС, според която ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя, то е наследимо и може да бъде упражнено от правоприемниците му в рамките на давностния срок. Такова е разбирането, поддържано в съдебната практика и намерило израз с разясненията по т. 3 от ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС и възприето и в решение № 346/4.10.2011 г. по гр. д. № 341/2010 г. на ВКС, IV г. о., а именно, че наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването – т. е. до размера на частта на всеки един от тях от прехвърления имот. В съответствие с така приетото правно разрешение е постановено и обжалваното решение, поради което наличието на установена съдебна практика изключва приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените две питания.

В заключение, не е обосновано приложно поле на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалба Б. Р. П. заплащане на сторените от него и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 2 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, с извършен банков превод на сумата съгласно вписания в приложения договор за правна помощ начин на плащане. Представен е и банков документ, удостоверяващ сторен разход по уговорения от страните начин – извлечение от банковата сметка на адвоката – пълномощник с данни за заверяване на сумата за адвокатския хонорар (вж. указанията с т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.