Определение № 60387 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1565/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. М. Х. и А. М. Х., представлявани от адв. С. Ч., срещу решение № 33 от 13.03.2020г. по в.т.д. № 33/2020г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 475 от 27.11.2019г. по т.д. № 178/2019г. на Окръжен съд – Бургас. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касаторите против „ЗД Бул Инс” АД искове за осъждане на ответника да заплати на всяка от тях сума в размер на по 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в разултат на причинена смърт на техния брат А. М. М., загинал на 09.05.2014г. при ПТП.

Касаторите поддържат, въззивното решение е неправилно и необосновано. Излагат подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за липса на отношения между ищците и починалия им брат, по-близки от обичайното. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочат следните материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГК на ВКС и решение № 310 от 06.02.2019г. по т.д. № 2429/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.:

1. Необходимо условие за присъждане на обезщетение на сестра за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат ли е съжителството в общ дом/домакинство?

2. Необходимо условие за присъждане на обезщетение на сестра за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат ли е преживелият да е останал без решаваща за живота, здравето или бъдещето си материална или физическа опора?

3. Има ли по-строги критерии по отношение на установената приживе близост за братя/сестри от малки населени места, родени през шестдесетте години на миналия век или в семейства, съхранили в по-висока степен родовата патриархалност?

Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е изложил съображения, че в мотивите на ТР по ТД №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на връзката баби/дядовци и внуци, както и братя и сестри, е възприето, че в духа на българската традиция тя е много силна, характеризира се с взаимна обич, привързаност, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради което обезщетяването на неимуществени вреди при деликт се свързва с изключителност, над така принципно описаната, наложена поради конкретни житейски обстоятелства и станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка такива.

Приел е въз основа на събраните по делото докателства, че ищците са сестри на А. М. М., починал на 09.05.2014г. при ПТП, чийто извършител е установен с влязла в сила присъда № 54 от 16.03.2016 г., постановена по НОХД № 1156/2015 по описа на Окръжен съд Бургас, задължителна на основание чл.300 ГПК за съда, разглеждащ гражданските последици от деликта, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Приел е, че към момента на извършване на деянието собственикът на лекия автомобил е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

Приел е, че разпитаните по делото свидетели на въззивниците установят непротиворечиво близост и привързаност в отношенията между покойния брат и сестрите му приживе. Те си помагали взаимно с личен труд в селскостопанската работа и средства при необходимост, събирали се всяка седмица заедно, за да виждат майка си, останала да живее в семейството на брата, и да общуват помежду си. Загубата на А. била внезапна, силно стресираща сестрите му. Те много тъжили, А. припаднала на погребението. Двете ищци постоянно ходели на гроба на брат си. Все още плачели за него, когато го споменават. Ищците имали пълноценни семейства, създадени отдавна. Братът също. Той и Ф. живеели в [населено място], но в отделни къщи. Помагали си в грижата за майка им - стара и болна жена, починала след сина си. А. живеела със семейството си в друго село- Дъскотна. Сестрите обичали брат си и го почитали като глава на семейството след смъртта на баща им.

Въззивният съд е достигнал до извод, че така установените факти сочат на обичайната привързаност между непреки родственици от втора степен по съребрена линия, каквито са братята и сестрите. Посочил е, че народната ни традиция, историческият бит и нрави на населението в рамките на страната съхраняват все още като ценност отношения на родова патриархалност за родените в началото и средата (включително шестдесетте години) на миналия век, особено силно изразени в малките населени места, което обуславя възпитание в дух на разбирателство, взаимно доверие, обич, привързаност и взаимопомощ между израслите в общ дом деца и формира в такава насока и бъдещите им отношения, след като създадат свои собствени семейства, особено когато са близки по възраст, както е в случая. Взел е предвид, че ищците и брат им са хора от едно поколение, всички са родени през шестдесетте години на 20-ти век, в малко населено място и съблюдават традициите на обществото му. Намерил е, че при тези данни внезапната загуба на брата се явява много тежка за сестрите, разрушава изграждани и поддържани с десетилетия много близки и топли родови отношения, но неимуществените вреди от внезапната смърт на близкия родственик в случая не надхвърлят рамките на обичайните по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение такива. Въззивният съд е намерил, че настъпилите по конкретния повод негативни психични изживявания на ищците не удовлетворяват изразеното от ВКС разбиране за „изключителност“, защото не са предпоставени от възникнали между тях и брат им извънредни отношения, надхвърлящи обичайно присъщите за родовата връзка. Изтъкнал е, че в мотивната част на тълкувателното решение ВКС обяснява критерия „изключителност“ на отношенията чрез наличието на трайна, дълбока връзка, сравнима по сила и значимост с тази на лицата, за които законът и практиката признават правото на обезщетение, т.е. като съпоставима с отношенията между най-близките по степен кръвни роднини (родители-деца) или на брачните партньори. Такава житейска връзка според въззивния съд изисква общност на дом и домакинство, или се обуславя от висока степен на зависимост на претендиращия вредата, който поради загубата преживява извънредна емоционална празнота, душевен срив, тежки психични промени и др. негативи, защото е останал без решаваща за живота, здравето или бъдещето си материална опора или физическа грижа, респективно е загубил човек, за когото е полагал по емоционални подбуди такива грижи, като възможните ситуации, предполагащи такъв тип извънредно близки и силни отношения, са неизброими. Намерил е, че данните по делото не сочат на такива обстоятелства, от доказателствата е видно, че както ищците, така и брат им са си създали още преди години пълноценни семейства, имат деца, разделни домакинства, не са зависими един от друг в бита и ежедневието си, обитават различни домове и дори едната сестра живее в друго населено място. Посочил е, че не се установяват тежки житейски, здравословни или социални проблеми, при разрешаването на които сестрите да са били зависими от брат си или обратно, а отношенията им обосновават извод за братска обич, подкрепа и взаимопомощ, каквито си оказват по правило разбиращите се близки роднини, родени и възпитавани в съответствие с ценностната система на обичайната им жизнена среда.

С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че внезапната смърт на А. М. представлява тежка морална загуба за ищците, но не удовлетворява възприятието на закона и задължителната по приложението му съдебна практика за овъзмездяване по реда на чл.226 от КЗ (отм.).

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените от касаторите материалноправни въпроси са свързани с преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод за неоснователност на исковете, но по отношение на него не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касаторите Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, като изводът на въззивния съд за недоказана материалноправна легитимация на ищците е резултат от обсъждане на събраните доказателства и установяване наличието на обичайни отношения между братя и сестри, но не и на други отношения, позволяващи преценка, че на ищците се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Преценката доколко този извод е съобразен със събраните по делото доказателства е свързана с проверка на обосноваността на въззивното решение, която не може да бъде извършена в селективния стадий на касационното производство. Въпросите на касаторите се отнасят до отделни части от мотивите на въззивния съд, които нямат самостоятелно значение, доколкото крайният извод за неоснователност на предявените искове е обусловен от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, относими към възприетия в постоянната съдебна практика критерий „изключителност“.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,