Определение № 258 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 39/2009 г.

Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК. С определение № 725 от 21.10.2008 година на Пловдивски апелативен съд по ч. гр.д. № 1025/2008 година е оставено в сила определение № 2* от 01.08.2008 година на Пловдивски окръжен съд, с което производството по гр.д. № 2126/2008 година е прекратено по отношение на ответниците А п. гр. П. и окръжна п., гр. П., на чието място е конституирана Прокуратурата на Република България. Въззивният съд е приел, че Прокуратурата на Република България е единно и централизирано юридическо лице на бюджетна издръжка, в което апелативните и окръжни прокуратури, като нейни структурни звена не са надлежна страна по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, но могат да я представляват в съдебния процес. Частна жалба срещу определението на Пловдивски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от А. Г. Г. от с. П., Пловдивска област. Поддържа се, че с обжалвания акт, въззивния съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: кой е легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл.1 и чл. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни актове на данъчната администрация или на Прокуратурата с оглед правосубектността, претежавана единствено от Главна данъчна дирекция и Прокуратурата на Република България, а не от техни териториални подразделения и кой държавен орган е пасивно легитимиран да отговаря по иска за обезщетение - този, в чиято система бюджетно и организационно е включено длъжностното лице, пряк причинител на увреждането или този, който го назначава и има дисциплинарни правомощия по отношение на него. Поддържа се, че разрешението на тези въпроси, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 година е било съобразено с действащия към момента ГПК (отм.), без да е налице практика по същите въпроси, съобразена с процесуалната правоспособност, уредена в чл. 27, ал. 2, изр. първо ГПК, действащ от 01.03.2008 година. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и редовна. При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросите кой е органът, легитимиран да отговаря по исковете с правно основание чл.1 и чл. 2 ЗОДОВ са намерили решение в т.5 и т.6 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 година, с което разрешение е съобразено и обжалваното въззивно определение – пасивно легитимирания орган да отговаря по иск за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ е Прокуратурата на Република България, чиито структурни звена ( районни, окръжни и апелативни прокуратури) могат да я представляват и да участвуват в образуваните срещу нея граждански дела.редената в чл. 27, ал. 2, изр. първо ГПК правосубектност на структури на държавни учреждения не налага различно тълкуване на постановките, уредени в т. 5 и т. 6 на Тълкувателно решение № 3 от 2005 г., тъй като уредбата е аналогична с тази по чл. 18, ал. 2, изр. второ ГПК (отм.), при действие на която е прието Тълкувателното решение на ОСГК на Върховния касационен съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение