Определение № 1481 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. С. И., чрез адв. М. против определение № 522 от 12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 443/2022 г. на Апелативен съд - Бургас. С обжалваното определение е: 1/ потвърдено определение № 2393 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 284/2022 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на ищеца Н. С. И. за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 763 от 20.07.2022 г. в частта му (с характер на определение), с която в производство по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 ГПК страната е осъдена да заплати на ответницата Е. А. А. разноски за защитата й по гр. д. № 795/2020 г. на Районен съд - Айтос в размер допълнително на 5 200 лв. и 2/ е оставена без разглеждане частната жалба на ищеца И. в останалата й част - срещу определението от 10.10.2022 г. по гр. д. № 284/2022 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на страната за изменение на постановеното по делото горецитирано въззивно решение в частта му на присъдените в полза на Е. А. разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 000 лв., възложени в тежест на ищцовата страна и е прекратено производството по ч. гр. д. № 443/2022 г. на Апелативен съд - Бургас по тази жалба. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и иска същото да бъде отменено. Счита, че постановеното по делото въззивно решение подлежи на касационно обжалване, поради което апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Твърди, че в случая били предявени два главни иска - за нищожност на сделката по продажбата на част от недвижим имот и за нищожност на договора за учредяване на право на строеж върху тази част от имота; че се касаело за защита на едно материално субективно право - правото на собственост на ищеца върху идеални части от недвижим имот и правото на строеж върху този имот, поради което независимо с колко иска се брани това право, правният интерес от съдебна защита е по двата главни иска; че цената на иска за нищожност на договора за учредяване на правото на строеж върху част от недвижим имот (съгласно пазарните оценки на правото на строеж от заключенията на назначените по делото вещи лица) надхвърляла 5 000 лв. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като прецени служебно допустимостта на настоящото производство, намира следното: Частната касационна жалба срещу определение № 522 от 12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 443/2022 г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено определение № 2393 от 10.10.2022 г. по в. гр. д. № 248/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, с която в производство по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 ГПК страната е осъдена да заплати на ответницата Е. А. А. разноски за защитата й по гр. д. № 795/2020 г. на Районен съд - Айтос в размер допълнително на 5 200 лв., е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Предмет на делото пред инстанциите по същество са били множество обективно съединени искове, от които предявени и поддържани като главни претенции са били две: 1/ за прогласяване нищожност на договора от 19.11.2019 г. за покупко - продажба на идеални части (265/508) от дворно място с площ от 508 кв. м., находящо се в [населено място], [община], област Б., съставляващо поземлен имот № .. в кв. .. по плана на селото, за който имот (със заповед на кмета от 2008 г.) е отреден УПИ ...в кв... по ПУП на селото, целият с площ от 510 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 2 кв. м., обективиран в нотариален акт № ... г. на нотариус Б. Д. с рег. № 324 на НК и 2/ за нищожност на договора, материализиран в същия нотариален акт, с който в полза на ответницата Е. А. А. е учредено правото на строеж върху прехвърлените й 265 кв. м. от дворното място. Цената на тези искове не е посочена от ищеца при подаване на исковата молба, а в становището му от 02.02.2021 г. пред първоинстанционния съд (РС - Айтос) е аргументирал, че доколкото се касае за атакуване на сделка по прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно препращащото правило на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от данъчната оценка на недвижимия имот. Изрично ищецът е потвърдил във въпросното становище, че такава е представена по делото - съгласно приложеното удостоверение за данъчна оценка на гореописания недвижим имот от 17.08.2020 г. на [община], област Б. (поради което и исковата молба не страда от недостатъци във връзка с определяне цената на исковете, когато са оценяеми, както в случая). Същата е под 5 000 лв. (възлиза на 4 290. 40 лв. за целия имот). Спор във връзка с цената на така предявените искове не е повдиган до края на първото заседание за разглеждане на делото - арг. от чл. 70, ал. 1 ГПК. След изтичане на сроковете по този текст споровете, касаещи цената на иска, са се преклудирали. В случая при удостоверената - чрез представяне на удостоверение за данъчна оценка от 17.08.2020 г., цена на установителните искове за нищожност на сделката по покупко - продажбата на недвижимия имот и на тази по учредяване на правото на строеж върху този имот - на всеки от тях, под 5 000 лв., въззивното решение по спора с този предмет, е окончателно - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С него съдът се е произнесъл като по искането за разноски, сторени във въззивното производство, така и по частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК на районния съд. В последната своя част решението има характер на определение по чл. 274, ал. 2 ГПК, с което е изменено първоинстанционно решение в частта за разноските и допълнително са присъдени 5 200 лв. - разноски за първата съдебна инстанция. Ново преразглеждане на въпроса за разноските, разрешен с определението, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК включително и по пътя на сезиране по чл. 248 ГПК на същия съд, е недопустимо. Молбата на ищеца в тази насока не е разгледана по същество, а съдебният акт на окръжния съд е потвърден при упражнения инстанционен контрол с обжалваното определение в едната му част. Същото е окончателно и не подлежи на последващо обжалване с оглед утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Затова подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Частната жалба срещу определението на апелативния съд в останалата му част - за оставяне без разглеждане частната жалба на ищеца И. срещу определението от 10.10.2022 г. по гр. д. № 284/2022 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на страната за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му на присъдените в полза на Е. А. разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 000 лв. и за прекратяване на производството по ч. гр. д. № 443/2022 г. на Апелативен съд - Бургас по тази жалба, е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оглед цената на предявените искове (определена по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имота по представеното удостоверение от 17.08.2020 г. на [община] в съответствие с чл. 70, ал. 1 ГПК; при изрично позоваване от ищеца на тази оценка като меродавна за определяне на цената на исковите претенции - със становището от 02.02.2021 г. пред РС - Айтос и възприемането от съда), всеки под прага от 5 000 лв. (без значение е определената пазарна цена на правото на строеж от назначените по делото вещи лица, доколкото след сроковете по чл. 70, ал. 1 ГПК спорът за цената на исковете е преклудиран) правилно съставът на апелативния съд е приел, че сезиращата го частна жалба срещу определението на въззивният окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени на ответницата Е. А. за въззивното производство, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Въззивното решение по спора е окончателно като окончателно е и произнасянето на въззивния съд с определението за разноски (по реда на чл. 248 ГПК), поради което частната жалба срещу него е с недопустим предмет. Като е постановил съдебен акт за оставяне на жалбата в посочената й част без разглеждане и е прекратил делото по нея апелативният съд е постановил законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. При очертания предмет на спора (по жалбата срещу определението на АС - Бургас в тук разглежданата част) и характера на производството пред касационния съд поставените правни въпроси са без правно значение и не следва да се обсъждат. Воден от горното, Върховен касационен съд, III г.о.