Определение № 3923 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4638/2023 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от Г. З. Ф., чрез процесуалния му представител адвокат К. М., срещу определение № 2303/19.09.2023г. по ч.г.д.№1877/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №7637/21.06.2023г. по г.д.№8025/2022г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като с депозираните молби са отстранени нередовностите на предявените искове. Твърди, че са посочени обстоятелствата, на които се основава иска предявен срещу Държавата и „Софийска вода“ ЕАД, а правните действия на един от наследниците ползват останалите. Сочи, че ищецът предявява собственото си наследствено право и съдът е длъжен да се произнесе по неговото право на обезщетение. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото е посочено, че основание за допускане на обжалването е неправилността и незаконосъобразността на въззивното определение. Изложено е, че с депозираните уточняващи молби ищецът е уточнил активната легитимация, основанието и петитума на иска. Посочил е, че упражнява собственото си наследствено право, по което съдът е бил длъжен да се произнесе. Правните действия извършени от един наследник могат да ползват и останалите наследници, като приложимите в производството разпоредби са тези на чл.10б и чл.35 от ЗСПЗЗ, а не разпоредбите на ГПК. Претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като разрешенията, които касационният съд ще даде, ще допринесат за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона. Изводите на съда за липса на обстоятелства на иска са неправилни, незаконосъобразни и необосновани. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил определение №7637/21.06.2023г. на Софийски градски съд по г.д.№8025/2022г., с което производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът приел, че пред първостепенния съд била депозирана искова молба от Г. З. Ф. срещу Държавата и „Столична вода“ ЕАД за заплащане на обезщетения на ищеца и всички наследници на З. Г. Ф. и С. С. Ф.. Посочил, че предявените претенции са останали неуточнени в хода на производството, въпреки дадените указания, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си. Допълнително съдът изложил, че съобразно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК никой не може да предявява чужди права от свое име, освен в изрично предвидените случаи, какъвто не е процесния. Отбелязал, че посочената разпоредба е императивна и не подлежи на тълкуване, а принципите приложими в административния процес не могат да бъдат приложени по аналогия в настоящото производство. Приел още, че пропуснатата полза също настъпва единствено в патримониума на лицето, което претендира нейното обезщетяване, поради което ищецът не претендира собствени права с предявените искове. По изложените съображения съдът потвърдил обжалваното първоинстанционно определение. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, в инкорпорираното в жалбата изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване (т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Твърденията в изложението представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,