Определение № 328 от 21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3828/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 19 922/15.07.2020 година, подадена от Д. П. Б. и Х. Н. Б., против решение № 558/09.06.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско въззивно отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 331/2020 година.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 4652/05.12.2019 година на Районен съд Пловдив, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 4686/209 година, с което Д. П. Б. е осъдена на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „Йони ойл“ ЕООД [населено място] сумата от 25 000.00 лева от общо припадащата й се в дял неустойка от 25 197.33 лева, представляваща 4/6 от неустойка в общ размер от 37 796.00 лева, дължима се за неизпълнение на задължение по предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 31.12.2018 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 25.03.3019 година до окончателното плащане, а Х. Н. Б. е осъдена на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „Йони ойл“ ЕООД [населено място] сумата от 6299.33 лева, представляваща 1/6 от неустойка в общ размер от 37 796.00 лева, дължима се за неизпълнение на задължение по предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 31.12.2018 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 25.03.3019 година до окончателното плащане.

В подадената от Д. П. Б. и Х. Н. Б. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от „Йони ойл“ ЕООД [населено място] против Д. П. Б. и Х. Н. Б. искове, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Йони ойл“ ЕООД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 265 677/16.10.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 558/09.06.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско въззивно отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 331/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Д. П. Б. и Х. Н. Б. са били уведомени за обжалваното решение на 11.06.2020 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 19 922/15.07.2020 година, като е подадена по пощата на 13.07.2020 година, а 11.07.2020 година и 12.07.2020 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че отношенията между страните произтичали от сключен между тях на 31.12.2018 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който Д. П. Б. и Х. Н. Б. са поели задължение за прехвърляне на правото на собственост, чрез сключване на окончателен договор, на купувача „Йони ойл“ ЕООД [населено място] на описания в договора поземлен имот и построените в него сгради. В раздел ІІ, т. 2 от договора било договорено, че общата цена на поземления имот и сградите е в размер на 188 980.00 лева, със запазено право на уговаряне с допълнителен анекс на цени на отделните обекти. В срок до 31.12.2018 година „Йони ойл“ ЕООД [населено място] трябвало да заплати задатък в размер на 5000.00 лева, а остатъкът от продажната цена в размер на 183 980.00 лева следвало да се заплати чрез банков кредит. В раздел ІІ, т. 2 от договора било постигнато съгласие, считано от 31.12.2018 година владението на имотите да бъде предадено на купувача, който да ги ползва без ограничения, включително за извършване на търговска дейност, от свое име и за своя сметка. Съгласно раздел ІІІ, т. 1 от договора окончателният договор трябвало да се сключи до 15.02.2019 година, като страните следвало, на посочената дата, в 10.00 часа да се явят в кантората на К. Д. Б.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № * в регистъра на Нотариалната камара или пред друг нотариус в същия район, посочен от купувача. Набавянето и окомплектоването на необходимата документация за сключването на окончателния договор трябвало да се извърши от продавачите за тяхна сметка, като те поели и задължение да не отчуждават и/или ипотекират имотите, предмет на договора и да се сключват предварителни и наемни договори с трети лица. В клаузата на т. 3 от раздел IV страните били установили, че в случай на неизпълнение на което и да е задължение по договора, изправната страна може да се откаже от договора, като има право на неустойка в размер на 20 % от сумата по т. II, т. 2 от договора. От нотариална покана, изпратена до „Йони ойл“ ЕООД [населено място] от Д. П. Б.,, с рег. № *, том *, акт № ** от 21.01.2019 година, се установявало, че продавачите били направили изявление за прекратяване на предварителния договор, като били поканила дружеството да освободи имота в тридневен срок от получаването й и били изразила готовност за връщане в двоен размер на дадения от него задатък при сключване на договора от 5 000.00 лева. Не било спорно, че „Йони ойл“ ЕООД [населено място] било изпълнило задължението си по предварителния договор (раздел ІІ. 2) за заплащане на сумата от 5 000.00 лева, представляваща задатък на дата 31.12.2018 година, при сключване на предварителния договор. Не било спорно и че на 14.01.2019 година дружеството било направил дори и втори превод от 5 000.00 лева, като за основание било посочено, отново, „задатък по предварителен договор от 31.12.2018 година“, т. е. като част от продажната цена, без „Йони ойл“ ЕООД [населено място] да е имало такова задължение за заплащане на останалата продажна цена, до посочената в договора дата 15.02.2019 година.

Предварителният договор от 31.12.2018 година не бил оспорен от страните по делото, както относно автентичност, така и относно верността на съдържанието му. Страните не спорели и относно съдържанието на изпратените между тях нотариални покани, като първата от 21.01.2019 година изпратена от Д. П. Б., до „Йони ойл“ ЕООД [населено място], изразявала изявление от продавачите за прекратяване на предварителния договор, както и покана дружеството да освободи имота в тридневен срок от получаването й, както и изразяване на готовност за връщане в двоен размер на дадения от „Йони ойл“ ЕООД [населено място] задатък при сключване на договора, от 5 000.00 лева. С последваща нотариална покана от 30.01.2019 година до Д. П. Б. и Х. Н. Б. дружеството изразявало несъгласие с прекратяване на сключения между страните предварителен договор, като посочвало, че обещателите били в неизпълнение на поетото с договора задължение, както се изразявала готовност за заплащане на продажната цена и окончателно сключване на договора; канели се продавачите да предоставят всички документи необходими за получаване на банковия кредит и за окончателното изповядване на сделката. Д. П. Б. и Х. Н. Б. били превели по банковата сметка на дружеството, сумата от 10 000.00 лева, с платежно нареждане, от 29.01.2019 година, с основание на превода: „връщане на задатък в двоен размер“; което следвало да се разбира, че се връщат последователно заплатените от дружеството суми, като задатък, от 5 000.00 лева, на 31.12.2018 година и на 14.01.2019 година; т. е. връщане на заплатените части от продажната цена.

Не било спорно и че с протокол с рег. № ***, том *, акт № от 15.02.2019 година на помощник-нотариус К. Д. Ф. по заместване при К. Д. Б.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № * в регистъра на Нотариалната камара, било нотариално удостоверено, че пред нотариуса на посочената дата се е явил Ч. Й. К.-управител на „Йони ойл“ ЕООД [населено място] и Д. П. Б.,, която заявила, че разполага с пълномощно за представителство на двете й дъщери. Също така била заявила, че счита договора за прекратен по силата на изпратената от продавачите нотариална покана, като те били заплатили задатъка в двоен размер. Нотариусът бил констатирал, че не са представени документи за окончателно сключване на сделката-оригинал на нотариален акт, на схема на обекта и на данъчна оценка. Удостоверено било изявлението на К. Д. Б.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара за готовност за заплащане на цената, както и изявлението Д. П. Б.,, че счита, че дружеството нямало доказателства и готовност за заплащане на цената. По делото било представено удостоверение, издадено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 15.02.2019 година за това, че „Йони ойл“ ЕООД [населено място] имало одобрено финансиране с цел покупка на поземления имот и сградите в него Удостоверението не е оспорено по делото от страните. Не било спорно, че в срока по предварителния договор, определящ докога е уговорено страните да сключат окончателния договор-15.02.2019 година, продавачите на 08.02.2019 година били прехвърлили на друго дружество, трето лице правото на собственост върху процесния недвижим имот, за сумата от 220 000.00 лева.

Спорни оставали въпросите, въведени и в оплакванията във въззивната жалба, в т.ч. дали предварителният договор от дата 31.12.2018 година е бил действащ към момента на предявяване на исковите претенции, тъй като според Д. П. Б. и Х. Н. Б. от отговора на този въпрос ще можело да се прецени дали клаузите отнасящи се до договорната неустойка са били действащи и обвързващи страните. В случая, въззивният съд намирал, че безспорно предварителният договор от дата 31.12.2018 година, се явявал прекратен, с подаване на исковата молба, съответно с получаването й от ответната страна, тъй като с исковата молба „Йони ойл“ ЕООД [населено място] било упражнило правото си да се откаже от договора, чието изпълнение вече било станало невъзможно, и което право било надлежно упражнено, тъй като дружеството се явявало изправна страна по предварителния договор. Налице била хипотеза на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, когато кредиторът, изправна страна по предварителния договор упражнявал правото си да развали договора без да даде срок на длъжника, ако изпълнението му е станало невъзможно. „Йони ойл“ ЕООД [населено място] било изпълнило всичките си задължения по предварителния договор, като дори внесло и втори задатък от продажната цена, преди крайната посочена в договора дата 15.02.2019 година Д. П. Б. и Х. Н. Б. безспорно, били неизправна страна по предварителния договор, което било очевидно от прехвърлянето на недвижимия имот, (но, разбира се, при по-висока продажна цена от тази договорена в настоящия предварителен договор), на дата 08.02.2019 година, на друго дружество, трето лице, вместо да изпълнят задълженията си по предварителния договор-като обезпечат сключването на окончателния договор до 15.02.2019 година като представят необходимите документи на собственост, което представяне би обезпечило и отпускане на банковия кредит за заплащане на пълния размер на договорената цена, като в тази насока била проявена нужната инициатива, но само от страна на дружеството купувач, видно от представеното банково удостоверение. В тази насока били налице официални нотариални удостоверявания в нотариален протокол от 15.02.2019 година, за липсата на документи за окончателно сключване на договора-оригинал на нотариален акт, на схема на обекта и на данъчна оценка, които удостоверявания не се явяват оспорени от други доказателства по делото. В тази насока изявлението на Д. П. Б., че същата счита, че дружеството няма доказателства и готовност за заплащане на цената, се явявало голословно, неоснователни, съответно оборени от положителните доказателства в тази насока, видно от банково удостоверение, като било налице и не съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за заплащане на договорената цена от страна на длъжника, (аргумент от чл. 95, пр. 2 от ЗЗД). Предвид тези обстоятелства, въззивният съд намирал, че била налице и хипотеза на разпоредбата на чл. 88 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД, съгласно която кредиторът имал право на обезщетение за вредите от неизпълнение на договора. В случая, тъй като била налице договорна клауза (раздел ІV.3 от предварителния договор), съгласно която „в случай на неизпълнение, на което и да било задължение по настоящия договор, изправната страна може да се откаже от договора, като има право на неустойка в размер на 20 % от сумата по т. ІІ. 2. от договора“, т. е. на 20% от сумата 188 980.00 лева, то било налице и право на „Йони ойл“ ЕООД [населено място], като изправна страна по договора, да претендира, именно, договорената неустойка, срещу Д. П. Б. и Х. Н. Б., неизправна страна по договора. Без да е необходимо да се доказвал конкретният размер на действителните вреди, изправната страна, кредитор, имала право да претендира на основание чл. 92 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД договорената неустойка. В случая, въззивният съд намирал, че била ясна волята на страните какво се разбира под „сумата по т. ІІ. 2. от договора“, като това било буквалното тълкуване на израза-сумата на „общата продажна цена“ на процесния имот, която е „в размер на 188 980.00 лева“. Относно възражението за прекомерност на неустойката, въззивният съд намирал, че при доказателствена тежест за ответната страна съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК по делото не били налице доказателства, от които да се направел несъмнен положителен извод за наличие на такава прекомерност спрямо действителните вреди от неизпълнението. На първо място, данните по делото за направени от „Йони ойл“ ЕООД [населено място] материални разходи-фактури за около 3000.00 лева във връзка с въвеждане на процесния имот като обект на експлоатация от страна на дружеството с въвода му в имота при сключване на предварителния договор на 31.12.2018 година, не можели да дадат окончателен размер на претърпените в действителност вреди от дружеството поради разваляне на договора вследствие неизпълнение на ответната страна, което неизпълнение произтичало от недобросъвестност на тази страна. Тази страна била недобросъвестна по време на сключения предварителен договор, като с поведението си била станала причина за неговото разваляне. Вредите за „Йони ойл“ ЕООД [населено място] от неизпълнението на задълженията на ответната страна, респективно, от разваляне на договора вследствие на това неизпълнение, следвало да се свържат с неочаквано изгубената за дружеството реална възможност да устрои успешно стопанската си дейност, да реализира перспектива за работниците си, както и да укрепи доверието в бизнеса си както по отношение на колектива, така и по отношение на други търговци. В тази насока, и въззивният съд намирал, че претендираната договорна неустойка била съизмерима с предварително посочения обезщетителен размер, (т. е. на 20 % от сумата от 188 980.00 лева). Предвид тези съображения въззивният съд намирал за необосновани, при което и неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания на Д. П. Б. и Х. Н. Б.. При което и обжалваното решение на Районен съд Пловдив, с което предявените искове били уважени, като обосновано и правилно, следвало да бъде потвърдено изцяло, от въззивния съд ведно със законните последици.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. П. Б. и Х. Н. Б. са поискали въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди възраженията и доводите на страните, както и относимите доказателства и да изложи мотиви в тази връзка; за това длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в предметната рамка на спора, формирана от заявените искания и възраженията на основание на твърдените факти и обстоятелства и за това длъжен ли е съдът да обсъди, преценявайки предпоставките по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на неустойката, въпроса за действително претърпените вреди и техния размер и към кой момент следва да се извърши съпоставката.

По отношение на втория въпрос са изложени твърдения за противоречие с практиката на ВКС, намерила изражение в решение № 19/30.05.2011 година, постановено по гр. д. № 262/2010 година и решение № 93/19.03.2012 година, постановено по гр. д. № 1057/2011 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. Този въпрос обаче не обосновава допускането на обжалваното решение до касационен контрол. При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Пловдив е разгледал спора въз основа на посочените от страните факти и твърдения, както и въз основа на направените от тях възражение, при което се е произнесъл по направените от тях искания, преценявайки събраните в производството доказателства. При това той не е излязъл извън рамките на спора очертани от посочените факти, твърдения, възражения и искания на страните. Не представлява такова излизане обстоятелството, че при разглеждането на спора въззивния съд е определил правната квалификация на определени действия на страните, каквато не била твърдяна от тях. Съдът е компетентен да определи както правната квалификация на иска, така и правната квалификация на направените от страните възражения или на отделни техни действия, като при това не е обвързан от посочената от страните правна квалификация на същите. Тези действия на съда обаче не представляват излизане извън предметните предели на спора, очертани от посочените факти, твърдения, възражения и искания на страните.

Първият от поставените въпроси също не обосновава допускането на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване. По отношение на него се твърди противоречие с ТР № 1/15.06.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, подробно посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. При този въпрос обжалваното решение трябва да бъде преценявано и с оглед на мотивите на първоинстанционния съд, тъй като въззивният съд се е възползвал от предоставената му с чл. 272 от ГПК възможност и е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Именно в него се съдържа обосновката на това защо Д. П. Б. и Х. Н. Б. не са могли да прекратят действието на предварителния договор с отправената от тях нотариална покана-прието е, че не се касае до уговорка за отметина, а за задатък, който не дава право на едностранен отказ от договора, я той може да бъде прекратен само от изправната страна по договора, каквато касаторките не са били. Също така е прието, че върната от Д. П. Б. и Х. Н. Б. сума от 10 000.00 лева, представлява връщане на полученото от тях по предварителния договор, а не плащане на двойния размер на заплатения от „Йони ойл“ ЕООД [населено място] задатък, поради което задържането на сумата от дружеството не означава, че то е приело отказа на продавачите от договора и действието на същия е било прекратено. Изложени са съображения, че тези действия на Д. П. Б. и Х. Н. Б. не са породили желаните от тях правни последици и предварителният договор е запазил действието си. Именно с необсъждането на тези доказателства касаторките обосновават приложимостта на посочения по-горе въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване. Предвид на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по този въпрос.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив и по отношение на третия от поставения в изложението на Д. П. Б. и Х. Н. Б. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос. По отношение на него се твърди противоречие с ТР № 1/15.06.2010 година, постановено по тълк. д. № 12009 година на ОСТК на ВКС. В последното е посочено, че прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Въззивният съд е процедирал по посочения в ТР начин, като обаче не е приел твърдението на Д. П. Б. и Х. Н. Б., че вредите за „Йони ойл“ ЕООД [населено място] се ограничават до направените от дружеството разходи във връзка със стопанисването на имота. Несъгласието на касаторките с изводите на съда в тази насока, не представляват основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос, доколкото по съществото си представляват оплакване от изводите на съда по съществото на спора, т. е. касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 558/09.06.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско въззивно отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 331/2020 година по подадената срещу него от Д. П. Б. и Х. Н. Б., касационна жалба с вх. № 19 922/15.07.2020 година и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на делото Д. П. Б. и Х. Н. Б. ще трябва да заплати на „Йони ойл“ ЕООД [населено място] сумата от 1850.00 лева разноски за касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение