Определение № 3754 от 08.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 285 от 09.12.2025г. по гр.д. № 189/2025г. на Шуменски окръжен съд, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 790 от 25.10.2024г. по гр.д. № 1103/2022г. на Шуменски районен съд е постановено следното: 1/ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на К. А. Х. е възложен недвижим имот: дворно място, в [населено място], общ. В., съставляващо УПИ *-* в кв. 35, с площ 840 кв.м, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда застроена на 101 кв.м., жилищна сграда застроена на 87 кв.м., гараж с площ 28 кв.м. и стопанска постройка с площ 76 кв.м., като К. А. Х. е осъден да заплати в шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила за уравнение на дяловете: на Б. А. Ю. сума в размер на 21410,00лв., на Е. А. Х. сума в размер на 5 352,50лв., на Е. А. Х. сума в размер на 21410,00лв., ведно със законната лихва върху сумите от влизане на решението в сила до изплащането; и 2/ отхвърлени са претенциите по сметки, предявени от К. А. Х. на основание чл.12, ал.2 ЗН и чл. 30, ал.3 ЗС против Б. А. Ю., Е. А. Х. и Е. А. Х., с конкретно посочени размери спрямо всеки от тях. Срещу решението са подадени две касационни жалби. Първата касационна жалба е на ищеца К. А. Х. чрез пълномощници адв. В. К. и адв. Т. М. и с нея се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени претенциите му по чл. 30, ал.3 ЗС и по чл. 12, ал.2 ЗН. За обосноваване достъпа до касационно обжалване сочи основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1/ при иск чл.12, ал. 2 ЗН, с който ищецът претендира, че е допринесъл за увеличение на наследството, от което се облагодетелстват всички наследници, кой носи тежестта да докаже положителният факт, че претендиращият увеличението е бил възнаграден по друг начин; 2/ длъжен ли е съдът да приеме, че фактическият състав на чл.12 ал. 2 ЗН е осъществен при доказване на останалите предпоставки за уважаване на този иск, ако в нито един момент насрещната страна по този иск не е навела доводи, че ищецът е бил приживе възнаграден от наследодателя по някакъв начин. Сочи се противоречие с решение № 161 от 29.02.2016г. по гр.д. № 2272/2015г. на ВКС, II г.о.; решение № 135 от 06.08.2012г. по гр.д. № 926/2011г. на ВКС, II г.о.; определение № 42 от 24.01.2015г. по гр.д. № 4653/2014г. на ВКС, I г.о. 3/ явява ли се осъществена отрицателната предпоставка на разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗН чрез ползване имота на наследодателя от ищеца и счита ли се той за възнаграден по друг начин, ако стойността на ползване, пресметната като среден пазарен наем за периода на ползване, е несъизмеримо малка спрямо осъщественото от него увеличение на наследството. Сочи се противоречие с решение № 161 /29.02.2016г. по гр.дело № 2272/2015г. на ВКС II г.о.; определение № 42/ 24.01.2015г.г. по гр.дело № 4653/2014г. на ВКС, I г.о.; определение № 391/18.07.2019г. по гр.д. № 601/2019г. ВКС, I г.о.; определение № 679/15.12.2014г. по гр.дело № 6110/2014г. на ВКС, I г.о. 4/ длъжен ли е въззивният съд, да обсъди всички събрани но делото доказателства, поотделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод. Сочи се противоречие с решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ВКС, IV г.о. и решение № 146 от 13.11.2015г. по гр.д. № 3897/2015г. на ВКС, I г.о. и др. По отношение на отхвърлената претенция по чл.30, ал.3 ЗС, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като претенцията му за подобренията, извършени след смъртта на наследодателя е точно и ясно формулирана, противно на приетото от въззивната инстанция, и годината на извършването на подобренията е след смъртта на наследодателя.Сочи противоречие с Решение № 161 от 29.02.2016г. по гр.д. № 2272/2015г. на ІІ г.о. и с няколко определения. Отговор на тази касационна жалба не е представен, но същият е инкорпориран към касационната жалба вх. № 890 от 13.02.2026г. на З. Н. Х., Б. А. Ю., Е. А. Х. и Е. А. Х. чрез пълномощника им адв. М. Д., където оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски. Втората касационна жалба е от ответниците З. Н. Х., Б. А. Ю., Е. А. Х. и Е. А. Х. чрез пълномощника им адв. М. Д. и с нея се атакува решението в частта по извършване на делбата, с което на основание чл. 349, ал.2 ГПК жилищния имот е възложен на съделителя К. Х.. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивното решение противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС относно предпоставките за възлагане на неподеляем жилищен имот и по-конкретно на изискването наследникът и наследодателят да са живели заедно в имота към момента на откриване на наследството. Ответникът по тази касационна жалба К. А. Х. излага подробни съображения за недопускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срок. Те са допустими, с изключение жалбата на З. Н. Х. срещу извършването на делбата. Тази съделителка няма интерес да обжалва решението по извършване на делбата на жилищния имот, защото тя не участва в делбата на този имот. Тя се е разпоредила с правата си в полза на дъщеря си Б. и сина си Е., като си е запазила право на ползване и делбата е допусната без нейно участие. Наличието на право на ползване не обосновава интерес от обжалване извършването на делбата. Затова жалбата й следва да се остави без разглеждане. Производството е по делба на недвижими имоти във фазата по извършването й. Предмет на делбата са: 1/дворно място УПИ, застроено с жилищна сгради, гараж и стопанска постройка, находящо се в [населено място], общ. В., допуснато до делба при квоти: 1/10 ид. част за К. А. Х., 4/10 ид. части за Б. А. Ю.; 1/10 ид. част за Е. А. Х. и 4/10 ид. части за Е. А. Х.; 2/ дворно място, УПИ в [населено място], незастроено, допуснато до делба при квоти: 1/10 ид. част за К. А. Х. и 9/10 ид. части за Е. А. Х.; 3/ земеделски имот - нива в землището на същото село, при квоти: 1/5 ид. част за К. А. Х.; 1/5 ид. част за З. И. Х., 1/5 ид. част за Б. А. Ю.; 1/5 ид. част за Е. А. Х. и 1/5 ид. част за Е. А. Х.. Съсобствеността е възникнала от наследяване на общия на страните наследодател А. Х. А. и от извършена разпоредителна сделка от един наследник - съпругата му З. И. Х. в полза на други наследници - Б. А. Ю. и Е. А. Х.. В първото по делото заседание след допускане на делбата К. Х. и Е. Х. са направили искания за възлагане на жилищния имот. От страна на К. Х. са предявени претенции по сметки срещу Б. А. Ю., Е. А. Х. и Е. А. Х. за заплащане на сумата 129 870лв., представляваща подобрения в застроения недвижим, извършени през периода 1990г. - 2022г. Предявена е от него и претенция срещу Е. Х. за сумата 13500лв., представляваща подобрения в незастроения урегулиран поземлен имот, извършени през 2018г. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта по извършване на делбата на втория и третия имоти. Предмет на въззивно и касационно обжалване е извършването на делбата на първия имот /дворното място със сградите/ по реда на чл. 349, ал.2 ГПК и претенциите по сметки. По извършването на делбата на този имот решаващият съд е приел, че съсобствеността не е смесена, тъй като с извършените между наследниците сделки, не е променен наследствения характер на съсобствеността. Обсъдил е наличието на предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагането му и е приел, че ищецът К. Х. е наследник, който е живял в процесното жилище към датата на смъртта на общия наследодател, не притежава друго жилище и поради това отговаря на законовите изисквания за възлагане на имота срещу задължение да заплати на другите съделители суми за уравнение на дяловете им. Съдът е взел предвид обясненията на ответницата З. Х., че жилищната сграда е изградена от нея и съпруга й и че в момента в нея живее синът й К. и това продължава много години. Приел е за установено от свидетелските показания, че К. Х. живее в имота от раждането си, към момента на смъртта на наследодателя и понастоящем, а подобно обстоятелство за съделителя Е. Х. не е установено. Приел е, че самият наследодател се е изселил в Т., а в имота останал синът К., като желанието на бащата било К. да се грижи за къщата, защото тя ще остане за него. По претенциите по сметки съдът е приел за установено от свидетелските показания на свидетелите К. А., Н. Х., С. С., Х. К. и С. Х., че К. живее в къщата от раждането си, че в периода 1989г. - 1990г. цялото семейство, без него, се изселило в Т.; че бащата на К. изразил съгласие К. да поддържа къщата и да прави ремонти, като тя щяла да остане за него и семейството му; че наследодателят живеел постоянно в чуждата държава; че от години всички ремонтни дейности в този имот се извършвали от ищеца; че през периода 2018г. - 2021г. К. извършил основен ремонт на първия етаж на къщата - вътрешна изолация с фибран, вътрешна мазилка, смяна на дограмата /прозорци и врати/ на първия етаж на къщата чрез поставяне на ПВЦ такава, шпакловка и боядисване на стените, поставяне на ламинат като подова настилка и фазер на тавана, както и ремонт на покрива на къщата, като последния бил цялостен, тъй като покрива на къщата течал; че построил пред къщата железен навес с бетонни отливки и остъкляване, направил две бани и тоалетни с подова настилка от теракот и фаянсови плочки, както и изградил канализация и три септични ями /шахти/, че в посочения имот изградил млекопункт, сайванти за животни, постройка за дърва и три септични ями, асмалъци, както и излял бетонови пътеки; че през 2018г. - 2019г. ищецът възложил на майстори изграждането на гараж. Свидетелят Н. Х. сочи, че в незастроения имот през 2018г. или през 2020г. К. построил краварник. Според техническата експертиза пред първата инстанция пазарната стойност на извършените подобрения е: за застроения имот - 32 508лв. и за незастроения имот - 7475лв. При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е квалифицирал претенциите по сметки по чл. 30, ал.3 ЗС и ги е уважил като осъдил съделителите да заплатят на ищеца съответна на дяловете си част от стойността на направените подобрения. Въззивният съд е приел, че дадената правна квалификация по чл. 30, ал. 3 ЗС е неправилна, както и че за първия имот претенцията е общо предявена срещу няколко ответника, без посочване на дължимите от всеки от тях суми, макар че с решението такова разграничение е извършено. Указал е на ищеца да конкретизира исканията си, включително с период на всяко подобрение и цена на претенциите срещу отделните съсобственици. С молба от 07.07.2025г. ищецът е направил исканите уточнения. Посочил е година на извършване и стойност на всяко от подобренията. Уточнил е, че подобренията, извършени до 26.11.2020г. /датата на смъртта на наследодателя/, представляват увеличение на стойността на двата имота и са с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН. Общият размер на тази претенция е 105 660 лв., от които от Б. Ю. и Е. Х. претендира по 46 960лв., а от Е. Х. 11 740лв. Подобренията, извършени след смъртта на наследодателя са с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС, общият им размер е 26 900лв., като от Б. Ю. и Е. Х. претендира по 10760лв., а от Е. Х. 2690лв. Подобренията в незастроеното дворно място претендира на основание чл. 12, ал.2 ЗН от Е. Х. и искът е за 13 500лв. Въззивният съд е приел, че искането по чл. 12, ал. 2 ЗН е израз на забраната за неоснователно обогатяване. Когато наследникът има материален принос за уголемяване на наследството и при предпоставка - да не е възнаграден за това по друг начин /чрез завещание, дарение, ползването на имота през определен период от време/, той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза. Същественият елемент на този фактически състав е моментът на извършването на подобренията и принадлежността на правото на собственост в този момент към патримониума на наследодателя. Затова претендираните от ищеца подобрения през 1990-2020г., т.е. приживе и на наследодателя, следва да се пресметнат като увеличение на наследството. По-нататък съдът е намерил за доказано наличието на положителната предпоставка на чл. 12, ал. 2 ЗН - че наследникът К. Х. е спомогнал за увеличение на наследството на А. А., но по отношение на отрицателната предпоставка - че наследникът не е бил възнаграден по друг начин, е намерил за безспорно установено, че К. Х. и семейството му са били възнаградени за увеличението на наследството на А. А., чрез предоставянето за безвъзмездно ползване на процесния имот за дълъг период време - от 1990г. до датата на смъртта на наследодателя на 26.11.2020г. Така че, в случая липсва втората предпоставка на чл.12, ал.2 ЗН - наследникът да не е бил възнаграден и затова претенциите с това правно основание са неоснователни. Претендираните подобрения, извършени в периода след смъртта на наследодателя през ноември 2020г. до 2022г., а именно: поставяне на пластмасова дограма на първия етаж на къщата; изкопаване и изграждане на септична яма; изграждане на втора вътрешна тоалетна; изграждане на нова баня, преграждане на стая, вътрешна изолация, изграден килер и поставен прозорец; изцяло подменена дограма на първия етаж; вътрешна изолация, шпакловка и боядисване, съдът е приел, че са с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС. Свидетелите С. Х., Н. Х., С. С. и Х. К. доказват извършването на описаните строително-ремонтни дейности от К. Х., но въззивният съд е приел, че нито един свидетел не сочи категорично точната година и месец на осъществяването им, което в случая е релевантно с цел разграничаване на исканията на ищеца по чл. 12, ал. 2 ЗН и тези по чл. 30, ал. 3 ЗС. Поради това е приел, че не е доказано ищецът да е извършил претендираните подобрения след смъртта на наследодателя и е отхвърлил и този иск. При преценка на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по двете жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: По касационната жалба на К. А. Х.. Налице е поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите, свързани с приложението на чл. 12, ал.2 ЗН - това са първи и втори въпрос от изложението, които следва да бъдат уточнени така: кой следва да докаже, че претендиращият увеличение на наследството сънаследник е бил възнаграден от наследодателя и може ли съдът да приеме, че е налице такова възнаграждаване, без да е наведено такова твърдение и да са събрани доказателства за това. Именно тези въпроси са определящи за изхода на производството по претенцията по сметки. Следва да се прецени съответствието на обжалваното решение с практиката по Решение № 161 от 29.02.2016г. по гр.д. № 2272/2015г. на ІІ г.о. и Решение № 135 от 06.08.2012г. по гр.д.№ 926/2011г. на ІІ г.о. В последното се приема, че ако противната страна по претенцията по чл.12, ал.2 ЗНасл. твърди, че наследодателят приживе е възнаградил по някакъв начин претендиращия увеличение на наследството съделител, тя следва да докаже съществуването на този положителен факт. Ако такива доказателства не са събрани, то съдът е длъжен да приеме, че фактическият състав на чл.12 ал.2 ЗН е осъществен при доказване на останалите предпоставки. Решение № 15 от 13.01.2026г. по гр.д. № 2007/2024г. на ІІ г.о. изрично приема, че осъщественото възнаграждение, погасяващо вземането по чл.12,ал.2 ЗН, следва да се твърди като факт от насрещната страна и тази страна носи тежестта да докаже, че полученото от претендиращия увеличение на наследството, е именно възнаграждение за увеличението. Касационното обжалване следва да се допусне изцяло на претенциите по сметки, включително на тези по чл. 30, ал.3 ЗС, доколкото отхвърлянето на последните е обосновано с неяснота на момента на извършването им. По касационната жалба на Б. А. Ю., Е. А. Х. и Е. А. Х.. Поставеният в изложението им по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за предпоставките за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК на неподеляем жилищен имот и по-конкретно на изискването наследникът да е живял в имота към момента на откриване на наследството, е от значение за изхода на делото. Същият не е разрешен от въззивния съд в отклонение от цитираната от касаторите задължителна практика - Тълкувателно решение № 1/ 2004 г. на ОСГК. В т.7 от него се сочи, че по отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Прието е, че второто изискване “да е живял в него към момента на откриване на наследството”, предполага трайно фактическо състояние на установяване и пребиваване на съделителя в делбения имот с цел използването му по предназначение, като доказването на този правнорелевантен е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства и следва да е пряко и пълно. В решение №166 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1390/2010г. на ІІ г.о. се приема, че трайното пребиваване в жилището преди откриване на наследството, независимо от целта на това пребиваване - било за задоволяване на жилищна нужда, било за осигуряване грижи за наследодателя, запълва законовото изискване съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството. Така че, законовото изискване е съделителят да е живял в имота, но не е нужно да е живял заедно с наследодателя. В този смисъл е и Решение № 4/18.02.2019 г. по гр.д. № 4976/2017 г. на I г.о. Въззивното решение съответства на практиката и касационно обжалване не следва да се допуска. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение