Определение № 1989 от 03.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1848/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БИ ЕН ЕЛ СЪРВИС“ ЕООД против решение № 361/24.06.2025 г. по в.т.д. № 309/2025 на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 167/06.12.2024 г. по т.д. № 48/2024 г. на Окръжен съд Благоевград за отхвърляне на предявения от касатора срещу „ПИЕТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД с размер 58 079, 88 лв. – сума, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.02.2024 г.

В касационната жалба касаторът сочи наличието на хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа теза, че, въпреки осчетоводяване на извършени от ответника доставки, те не са били реални, т. е. липсва признание за извършени доставки. Твърди, че съдът не е обсъдил факта, че фактурите са били съставени преди извършване на доставката. Заявява оплакване срещу неправилно приетото от съда, че между страните липсва уговорка за срок на доставка на стоките от чужбина до склада на ответника. Както и, че ответникът е уведомил ищеца веднага след като стоката е пристигнала. Счита, че тези изводи в обжалваното решение не почиват на никакви доказателства, а обсъдената от съда „разпечатка от електронна поща“ не се съдържа в кориците на делото. Цитираният от съда частен документ не представлява разпечатка от електронна поща. Този документ не доказва изпращането на електронна кореспонденция. Релевира и оплакване срещу неправилно извършено от съда тълкуване на представената кореспонденция и извода му, че не е имало искане от ищеца за доставка, а единствено отказ да получи стоките. Според касатора е налице надлежно разваляне на договора, тъй като в дадения срок ответникът не е извършил уговорената доставка. Заявява и наличие на несъответствие на мотивите с диспозитива, тъй като в решението е посочено: „При това положение предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е изцяло основателен, доколкото не се установява отпадане на основанието за дължимост на заплатената авансова сума.“ Счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради неговата очевидна неправилност. Отделно твърди наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като поставят следните въпроси:

1. “Следва ли при постановяване на съдебното решение в мотивите съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства?”. Противоречие с решение № 60089/02.08.2021 г. по т. д .№ 934/2020 г. на I т.о., ВКС;

2. “Какви са задължителните реквизити, на които трябва да отговаря електронен документ – електронно писмо /имейл/, възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК?“

3. “Може ли да се представи по делото разпечатка на текст, която да се приеме за електронно писмо /имейл/, ако тя не съдържа автоматично получена от електронната система информация за дата, час и минута на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и относно /subject“/?”

4. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК спрямо възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК електронен документ?“

5. „Как съдът следва да цени по смисъла на чл. 178, ал. 2 ГПК електронно писмо /имейл/, възпроизведено на хартиен носител по реда на чл. 184 ГПК, което не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?”

6. „Следва ли съдът да укаже в определението си по чл. 140 ГПК на страна нередовността на доказателственото й искане за приемане като писмено доказателство на документ, за който твърди, че е имейл, ако същият не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?”

7. „Липсата на „реална доставка“ по чл. 6-8 ЗДДС, макар чрез включване на една фактура в дневника за покупко-продажба на получателя и ползването на данъчен кредит по нея, представлява ли недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба и основание ли е това за плащане по тази сделка?

Въпроси от втори до седми се сочи да са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

При изложените оплаквания и съображения касаторът моли за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и изцяло отменено с присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Ответникът по касация „ПИЕТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД моли да не бъде допускано касационно обжалване поради липса на основания за това. Алтернативно моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва акта страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по претенция на „БИ ЕН ЕЛ СЪРВИС“ ЕООД срещу „ПИЕТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 58 079, 88 лв. – внесен на отпаднало основание аванс за доставка на строителни материали.

Апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ищеца, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за безспорно между страните съществуването на неформални договорни отношения във връзка с търговска продажба на стоки – строителни материали /каменни облицовки и облицовъчни изделия/, по които ответникът е продавач, а ищецът – купувач. Ответникът е вносител и доставчик на такива материали, а ищецът – строител, който ги използва в строителната си дейност. По твърдения и на двете страни след първоначални запитвания от ищеца до ответника с посочени желани артикули и количества е следвала ценова оферта от ответника, обективирана в проформа фактура, и авансово плащане от ищеца. Съдът е констатирал, че в исковата молба е направено позоваване на постигната между страните уговорка, че след доставка на стоките от чужбина до база на ответника по заявка на ищеца /т.е. при поискване/ те ще бъдат транспортирани до обекта на ищеца, като цената включва и транспорта. Отчел е потвърждаващото изявление на ответника в отговора, че такава уговорка има, но, въпреки многократно изпращаните уведомления до ищеца за наличните стоки, той не е отправял заявки за тяхната доставка до неговия обект. Като спорен въззивният съд е отграничил въпроса дали в полза на ищеца е възникнало право да развали договора.

След анализ на представените по делото писмени доказателства – фактури, кореспонденция между страните, изявление за разваляне на договора, експертно заключение, съставът на Апелативен съд София е изградил теза, че възражението на ответника за липса на съдействие от страна на кредитора да изпълни своето задължение по извършване на доставка е основателно. За целта съдът е изследвал дали между страните е имало уговорен срок за доставка на стоките от чужбина до склада на ответника и е приел, че доказателства за постигане на подобна уговорка по повод поръчката, за която е била съставена проформа фактура № [ЕГН]/18.04.2023 г., касаеща първото договорно отношение, липсват по делото. Съобразил е, че ответникът е вносител на стоките, а не производител, поради което е счел за логична от икономическа страна липсата на изрично уговорен подобен срок – поради неизвестността кога фактически ще пристигнат доставките от чужбина. Във връзка с това съставът е приел, че ответникът не би могъл да изпадне в забава поради неспазване на неуговорен срок. След анализ на показанията на свидетеля И. А., както и представената извадка от електронна кореспонденция, съдът е формирал извод, че ответникът не е бил в забава. Изложил е съображения в мотивите на решението си, че електронната кореспонденция, на която е направено позоваване, е била своевременно представена към отговора на исковата молба, който е бил връчен на ищеца без да последва възражение срещу нея, съответно въобще липсва депозирана допълнителна искова молба по реда на чл. 372 ГПК. Поради тези съображения е приел, че направените едва във въззивната жалба оспорвания относно електронната кореспонденция се явяват преклудирани. Акцентирал е на постигнатата между страните специфична уговорка и е извел заключение, че, евентуалната забава на ответника е поставена единствено в зависимост от заявяването на конкретно искане от страна на ищеца за транспорт на стоките до негов обект, т. е. посоченото искане е едно от условията за изпълнение на ответниковото задължение за доставка. Доколкото тежестта да докаже факта на отправянето на подобно искане е на ищеца, а той не е ангажирал никакви доказателства, съставът на апелативния съд е стигнал до извод, че в полза на ищцовото дружество не е възникнало право да развали договора. За пълнота е посочил, че писменото изявление за разваляне на договора няма характер на искане за доставка, тъй като същото е в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД - без да се дава допълнителен срок за изпълнение. Изявлението сочи на категорично нежелание на ищеца да получи описаните стоки. Като резултат от това според въззивния съд ответникът не е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да достави стоките, а е налице недадено от ищеца съдействие за изпълнение, т.е. забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. При този извод, съдът е счел за ненужно разглеждането на второто възражение на ответника – че ищецът не е заплатил цената по фактури № 790/8.06.2023 г., № 806/4.07.2023 г., № 807/4.07.2023 г. и № 808/23.07.2023 г., доколкото същото е било направено при евентуалност, а и част от фактурите не касаят изявлението за разваляне.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Първият въпрос е поставен във връзка с оплакванията на касатора за необсъждане от страна на въззивния съд на неговите възражения, че представената от насрещната страна разпечатка не представлява разпечатка от електронна поща, както и оплакванията му за необоснованост на извода, че липса уговорен между страните падеж на задължението за снабдяване с поръчаните от ищеца материали от чужбина и доставянето им в склад на ответника. Въпросът следователно не кореспондира с оплакванията в касационната жалба, поради което следва да бъде окачествен като хипотетичен и самоцелно поставен, а като такъв лишен от качеството правен, разяснено с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. В тълкувателния акт е указано по задължителен начин, че въпросът, който има годността да обоснове достъп до касация, трябва да е от значение за решаване на възникналия между страните спор, пренесен пред касационната инстанция, т. е. да има връзка не само със спорните релевантни факти и тяхното установяване, но и връзка с пренесения пред касационната инстанция спор, който се обективира от заявените в касационната жалба оплаквания. При липса на формулиран въпрос, който да отговаря на тези критерии, не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт, доколкото липсва общата предпоставка за достъп по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да бъде отбелязано, че в случая съставът на Апелативен съд София е обсъдил въпросната разпечатка от електронна кореспонденция, но правилността на изводите му за нейната релевантност към спора и установените чрез нея конкретни факти не могат да бъдат проверени в производството по селекция.

Останалите въпроси следва да бъдат разгледани заедно. Те също не удовлетворяват общата предпоставка за достъп до касация, доколкото по отношение на тях също липсва характеристиката да са обусловили ключовите/решаващите мотиви на съда. Те са некоректно поставени, тъй като не държат сметка за изявлението на касатора в исковата молба, че „..по заявка на доверителя ни /т.е. „БИ ЕН ЕЛ СЪРВИС“ ЕООД/ /количествата облицовка/ ще се транспортират до посочения обект“, т. е. още в исковата молба е направено изявление, че, за да се осъществи доставката, е необходимо съдействие от ищцовото дружество. Наред с това, съдът е преценил иска за неоснователен поради липса на представени доказателства за уговорен конкретен срок, в който ответникът изпълнител да е поел ангажимент да извърши доставката от чужбина на поръчаните материали. Още по-малко по делото се съдържат доказателства, установяващи уговорка, която да задължава последния тази доставка да бъде извършена в 14-дневен срок, както е посочено в изявлението за разваляне на договора. В мотивите на въззивното решение е посочено следното :“Спорно е единствено дали е имало уговорен срок за доставка на стоките от чужбина до склад на ответника. Такава не беше доказана “ Следователно обсъжданата електронна кореспонденция не се явява главната причина за решаващите изводи на съда, тя е обсъдена с цел да се изясни откъм факти спора. Във връзка и с твърденията в исковата молба съдът е признал, че ответникът е имал задължение да уведоми ищеца веднага щом като стоките са налични и обработени в негов цех. Единствено във връзка с изпълнението на това задължение съдът е обсъждал изпратеното от ответното дружество електронно писмо, представляващо лист 110 от делото на първоинстанционния съд. Същото се отнася и до въпроса, касаещ наличието или липсата на реална доставка, понеже съдът е отхвърлил иска не защото е установил реална доставка, а защото е преценил, че поведението на ответника не е укоримо с оглед постигнатите договорки и наличието на кредиторова забава в приложение на чл. 95 ЗЗД и чл. 96, ал. 1 ЗЗД.

Основанието за директна селекция по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е само формално посочено от касатора. Липсва обосновка на този порок с посочване на негови конкретни проявни форми. За касационната инстанция не съществува задължение служебно да извежда наличието на тази квалифицирана форма на неправилност, а това е в задължение на касационния жалбоподател. В противен случай съдът тежко би нарушил принципа на диспозитивното начало, регламентиран от чл. 6, ал. 2 ГПК.

Що се отнася до твърденията за допусната очевидна фактическа грешка в решението на въззивния съд, настоящата инстанция счита, че макар в мотивите действително да присъства изречението: „При това положение предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е изцяло основателен, доколкото не се установява отпадане на основанието за дължимост на заплатената авансова сума.“, то цялостният прочит на мотивите два яснота за волята на съда, която напълно кореспондира с диспозитива на решението, т. е. волята на съда е ясна. При преценка от страна на въззивния състав споменатата неточност може да бъде отстранена след връщане на делото на Апелативен съд София.

При липса на релевираните от касатора основания за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан.

Въпреки формулираното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, доказателства за извършването им не са представени, поради което не се дължи произнасяне по този въпрос.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС,