Определение № 50705 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Касационната жалба е подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу въззивно решение № 205/19.10.2021г., постановено по в.гр.д. №318/21г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което, на основание чл. 439 ГПК, е признато за установено, че ищецът И. Л. Н. не дължи на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по изпълнително дело №64/20г. по описа на ЧСИ Т.В. с рег.918, с район на действие Смолянски окръжен съд, поради изтекла погасителна давност, следните суми: 9847,44лв. главница; 8566,76лв. законна лихва от 02.09.2011г.; 684,45лв. договорна лихва; 66лв. такса по ТТР към ЗЧСИ; 100лв. юрисконсултско възнаграждение; 2354,23лв. такса по т.26. В изложението към касационната жалба е поискано да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос- „До кого следва да бъде адресираано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б.“а“ЗЗД?“. Настоящият състав на ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради следните съображения: Първо, за да уважи иска по чл. 439 ГПК, въззивният съд е приел от фактическа страна, че сумите по изпълнителното дело са били задължения на ищеца по договор за кредит, сключен с ОББ АД. Погасителната давност е започнала да тече от 15.12.2011г., когато банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение. Между банката и ищеца е било сключено споразумение на 07.12.2015г., в съдържанието на което е включена клауза, с която ищецът длъжник признава дълга. Според СмОС обаче, това признание не прекъсва давността, тъй като три дни преди това (на 04.12.2015г.), банката е цедирала вземането си на ответника по делото „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, т.е. признанието не е направено на кредитора цесионер, а на цедента. Според въззивния съд, за да се прекъсне дзавността по чл. 116, б.“а“ ЗЗД длъжникът следва да признае дълга на кредитора или на упълномощено от него лице. Поради тези изводи, окръжният съд е заключил, че към момента на образуване на изпълнително дело №64/20г. на ЧСИ с рег. № 918, пет- годишната погасителна давност е изтекла. Второ, налице е практика на ВКС (решение № 131/16г. на ІV ГО и решение № 49/17г. на ІV ГО), според която прекъсването на давността настъпва по силата на закона, след като е направено волеизявлението, без да има значение пред кого и до кого е адресирано. Изпълнени са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото по формулирания правен въпрос в изложението въззивният съд е тълкувал закона в противоречие с практика на ВКС. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО