Определение № 1148 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4796/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, представлявана от пълномощника С. и от Ц. М. В., чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 695 от 27.05.2025г. по в.гр.д. № 128/2024г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 260118 от 18.01.2023г. по гр.д. № 12793/2019г. на СГС в частта, с която е отнето от Ц. М. В. в полза на Държавата следното имущество: паричната равностойност на 10 дружествени дяла на стойност по 10лв.всеки, или общо 100лв.от капитала на Заложна къща „Балкан Финанс“ ЕООД, л.а. марка „Мерцедес“, модел С 500, рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност 2 200лв., сума в размер на 100лв. от продажба на дружествени дялове от капитала на „Сила 2211“ ЕООД, сума в размер на 1 600лв., пазарна стойност към момента на продажбата на л.а.“Фиат“, модел „Браво“, рег. [рег.номер на МПС], сума в размер на 19 700лв., пазарна стойност към момента на продажбата на л.а.“Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС], сума в размер на 13 000лв., пазарна стойност към момента на продажбата на л.а.“Мерцедес“, модел ЦКЛ 270 ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС], сума в размер на 8 600лв., пазарна стойност към момента на продажбата на л.а.“Мерцедес“, модел Е 230, рег. [рег.номер на МПС], сума в размер на 900 евро, получен превод на 8.02.2012г. от трети лица чрез Money Gram, сума в размер на 288.01 евро, получен превод на 21.08.2015г. от трети лица чрез Money Gram и вместо това е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени като неоснователни, потвърдено е решение № 260118 от 18.01.2023г. по гр.д. № 12793/2019г. на СГС в частта, с която е постановено отнемане на л.а. „Ауди“, модел С 8, рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност към момента на предявяване на иска 8 200лв.и на л.а. „БМВ“, модел „750 ЛИ Х Драйв“, рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност към момента на предявяване на иска 47 000лв., както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Комисията за отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на незаконно придобито имущество на обща стойност 21 351.31лв. и са присъдени разноски. Касационните жалби срещу въззивния акт са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е счел иска за частично основателен като не е възприел изводите на първата инстанция, че разликата между приходи и разходи за проверявания период формира отрицателен нетен доход – минус 48 012.14лв., при придобито имущество в общ размер на 194 665.84лв. и изчислено несъответствие на 242 677.98лв. Според въззивния съд – следва към установените разходи /76 449.02лв./ да се прибавят и тези, които са направени залози – 54 688.93лв. или общо стават 131 137.95лв. При доходи от 126 457.24лв.,е налице отрицателен нетен доход – минус 4 680.71лв. В придобитото имущество, въззивният съд е преценил, че не следва да се включват сумите, получени през Money Gram, които не са налични и тези, които са изтеглени на банкомат, позовавайки се на ТР № 4 от 18.05.2023г. Като придобито имущество е преценявал само движимите вещи на стойност 149 391.71лв.и стойността на капитала на дружествените дялове на двете регистрирани фирми /общо 200лв./, т.е. 149 591.71лв., с което е определил несъответствие на 154 272.42лв. Преценил е, че не може да се обоснове законен произход на средствата, послужили за покупка на автомобилите. Въззивният съд е изследвал и въпросът за причинната връзка, като е приел следното: Деянието, за което е признат за виновен ответника е от 2017г., като е иззето имущество, което може да се определи като такова за производство на открития и конфискуван коноп – саксии за отглеждане на растения в голямо количество, средства за напояване и осветление. Съобразено е, че откритият коноп е бил в пакети – отгледан и изсушен /на стойност 23 000лв./, което предполага предварителен период от време за неговото отглеждане и изсушаване. Това е обосновало извода за връзка на реализирани средства с придобитите през 2016г.л.а. „Ауди“и през 2017г. л.а.БМВ. Подобна връзка, съдът е преценил, че не може да бъде изведена за останалите автомобили, голяма част от които са продадени или придобити значително по-рано /през 2009г., 2011г. и 2012г./ При тези мотиви на въззивния съд, Комисията в представеното изложение, поставя следните въпроси, касаещи причинната връзка, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Допустимо ли е въззивният съд да отхвърли иска поради липса на доказателства за обстоятелства, за които не е разпределяна доказателствената тежест, но ги изтъква като предпоставка?, 2. Длъжен ли е съдът да укаже на страните, че решаването на спора е обусловено от конкретен факт с правно значение и да разпредели доказателствената тежест за установяването му? Позовава се и на специалното основание по чл.280, ал.2 ГПК, което обосновава с тезата си, че в закона не е посочена като предпоставка за отнемане на имущество наличието на причинна връзка между деянието, послужило като основание за започване на производството и придобитото имущество. Касаторът Ц. М. В., чрез процесуалния представител адвокат Р., се позовава на специалните предпоставки за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Кои са предпоставките, при които в полза на държавата възниква правото за отнемане на имущество. Какви са тези предпоставки по своя характер и следва ли фактическата рамка на спора да се очертае още на ниво административна проверка? Липсата на тези предпоставки отразява ли се на материалното субективно право на иск и в частност на абсолютната предпоставка за обоснован правен интерес от предявяване на иска?, 2. Придобитото и непротивопоставимо на държавата имущество от забранена дейност следва ли да се приравнява на имущество, за което не е доказано, че активите му са от дейност, за която няма данни за връзка и то може ли да бъде обвързано с престъпление или административно нарушение, за което има влязъл в сила нарочен акт?, 3. Кои сделки са непротивопоставими на държавата и чия е доказателствената тежест за оборването им, ако те съдържат официални удостоверителни изявления на държавен орган, във връзка с удостоверяването верността на тяхното съдържание и следва ли преюдициално произнасяне по тяхната действителност, ако за същите е необходима специално провъзгласена в закона форма за валидност и действителност?, 4. Следва ли като условие за допустимост на иска, към исковата молба да се съдържа и акта за образуване на производството за установяване на придобитото от незаконна дейност имущество? Следва ли мотивираният доклад на директора /на съответната ТД/, с оглед императивните задължения в закона, пръв да установи изрично дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и какви принципи на формиране и връзка на същото като определена финансова величина в резултат на престъпна и непротивопставима на държавата дейност, почива това значително несъответствие за дадения случай? и 5. Следва ли стойността на имуществото, което не е налично в края на проверявания период да се включва в сборната сума на незаконно придобитото имущество в резултат на престъпна дейност или административно нарушение, за които има влязъл в сила нарочен акт? Следва ли то да участва при изчисляване на значителното несъответствие или значителното несъответствие касае наличното в края на проверявания период имущество, придобивната стойност на което трябва да превишава с повече от 150 000лв. сумата от възмездно придобитото имущество /след приспадане на законния пасив/, за което обратно на горното – не са налице данни да е придобито по престъпен начин? Срещу така подадените касационни жалби са постъпили отговори от всяка съответна страна, с които се оспорват както допустимостта им, така и основателността им. Настоящият съдебен състав, като съобрази поставените от страните въпроси, намира че следва да се спре настоящето производство до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 1/2026г. на ОСГК на ВКС. Това се налага защото и по двата въпроса, поставени от Комисията, както и по въпроси с № 1 и № 5, поставени от касатора В., към настоящият момент Върховният касационен съд е констатирал, че е налице противоречива съдебна практика, което е станало причина за образуване на посоченото Тълкувателно решение по следните въпроси: „Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“ В такава хипотеза, съгласно т.1 от ТР № 8 от 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по делото преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, за да се избегне опасността да постанови окончателен съдебен акт при наличие на противоречива практика по разрешен в този акт въпрос. Това определение, съгласно т.2 от същото т.д.№ 8/2013г. не подлежи на обжалване. По изложените съображения, на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение