Определение № 445 от 06.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1815/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е молба от В. Т. З. за допълване на определение № 785 от 16.10.18г.по гр.дело № 1815/18г.на ІV г.о.на ВКС, с което касационният съд не се е произнесъл по нейната касационна жалба. С определение № 785 от 16.10.18г.по гр.дело № 1815/18г. настоящият съдебен състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 6092 от 24.08.17г.по в.гр.дело № 15563/16г.на Софийски градски съд по касационната жалба, подадена от Т.”Х. а.” [населено място], в частта,с която е потвърдено решение № 13 958 от 2.09.16г. по гр.дело № 58319/15г.на Софийски районен съд.С него жалбоподателят е осъден да заплати на В. Т. З. по иск с правно основание чл.267 КТ сумата 7 431.54 лв- обезщетение за принудителен престой за периода от м.03.2013г.до м.03.2015г.,ведно със законната лихва,считано от 29.09.15г. Постъпила е касационна жалба и от В. Т. З. срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за сумата 3033.30 лв,представляваща обезщетение за принудителен престой за периода от м. 04.15г.до м.01.16г. В приложеното изложение се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.214 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид,че е пропуснал да се произнесе в определението си по чл.288 ГПК по допустимостта на касационната жалба на В. З., намира, че на основание чл.250 ГПК следва да го допълни,след което да направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.267 КТ срещу ответната кооперация за периода от м.04.15г.до м.01.16г.,като недопустимо, тъй като за посочения период от време с исковата молба не е заявена претенция. Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Има установена практика на Върховния касационен съд,че е недопустимо изменение на иска както по размер,така и по основание /решение № 59 от 27.04.15г.по гр.дело № 4647/14г.на ІІІ г.о., решение № 83 от 9.04.13г.на ІІІ г.о. по гр.дело № 916/12г., решение № 398 от 23.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, І. г.о. и др. В тях е прието, че предметът на делото е спорното материално субективно право-претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случая, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, се претендира трудово възнаграждение за престой не по вина на работника до м.март 2015г.вкл.Периодът от м.04.15г.до м.01.16г.е извън исковия и представлява нов иск.Недопустимо е по реда на чл.214 ал.1 ГПК едновременно да се измени както основанието / нов период на престой/, така и размерът на претенцията. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.