Определение № 272 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4912/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т. 1 ГПК. С частна касационна жалба вх. Nо 95289/ 27.07.2015 год. С. С. И. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 3176 от 06.02.2015 година по ч.гр..д. Nо 15808/ 2014 година на Софийски градски съд –ГК, 4 Б с-в, с което е оставено в сила Определение от 08. 07. 2014 год. за по гр.д. Nо 9150/ 2010 година на РС-София по чл. 83 т. 2 ГПК досежно дължимостта на ДТ и разноските за въззивното производство. С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради неправилно приложение на закона и несъобразяване с доказателствата по делото касаещи критериите за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски. Искането да се допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с тезата за необходимостта от уеднаквяване на паричния критериите за материално положение на лицата, поискали освобождаване от такси и разноски по делото. По делото няма писмено становище на насрещната страна. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, попадащ в категорията „други производства“ по см. на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК и е процесуално допустима. Съдебното исково производство е образувано по обективно и субективно предявените исковете на С. С. И. ЕГН [ЕГН], жител на [населено място] срещу Р. Т. Г. и А. С. И. съответно за сумите 10 000 евро и 1400 евро лихви, обезщетение за ползата от която е лишен като съпритежател на пожизнено вещно право на ползване на апартамент в [населено място] за времето 04.01.2002 година до 04.07.2008 година, за сумите 3750 евро и 370 евро лихви, обезщетение за ползата от която е лишен като съпритежател на пожизнено вещно право на ползване на апартамент в [населено място] за периода 05.07.2008 година до 30.09.2009 година и за сумата от 250 евро месечно - текущо обезщетение по отношение Р. Т. и за сумите 3000 лева и 2000 лв. лихва за периода 30.06.2004 година до 30.06.2008 година, за сумите 3750 евро и 370 евро лихви, обезщетение за ползата от която е лишен като съпритежател на пожизнено вещно право на ползване на апартамент в [населено място] за периода 05.07.2008 година до 30.09.2009 година и текущо обезщетение от 100 евро месечно, до всяко 6 число на месеца по отношение на А. С. И..Така заявените претенции са доуточнени по размер с допълнителна молба. С решението на районния съд, Р. Т. Г. е осъдена да заплати на С. И., на основание чл. 31 ал.2 ЗС във вр. с чл. 111 ЗС и чл. 56 ЗС сумата 2500 евро, обезщетение за ползване на ½ идеална част на недвижим имот, като за разликата до предявеният размер от 10 466.67 евро искът е отхвърлен, както и изцяло претенцията за лихви. Със същото решение, исковете за обезщетение и лихви спрямо ответника А. И. са отхвърлени изцяло. Присъдени са разноски по компенсация. С. С. И. е обжалвал решението на първата инстанция по отношение на отхвърлените претенции спрямо двамата ответника. Въззивната жалба е оставена без движение с разпореждане от 25.03.2012 година на районния съдия, с което е указано задължението за внасяне на ДТ в размер на 147.64 лв. С молба от 09.05.2014 година въззивникът С. И. е поискал освобождаване от внасяне на ДТ и разноски по въззивното обжалване, като е посочил основанията за това искане :че е едночленно семейство, възраст 61 години, без собствено жилище, живее на свободен наем, упражнява свободна професия- адвокат при САК, влошено здравословно положение в резултат на претърпяна травма. С определение от 08.07.2014 година, администриращият първоинстанционен съд е оставил без уважение искането на С. И. за освобождаване от такси и разноски пред въззивната инстанция, с довод, че съгласно представената декларация молителят притежава недвижими имоти, акции, дялове в търговско дружество, работи и реализира доходи, поради което не са налице предпоставките на чл. 83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на такси и разноски за второинстанционното производство. С Определение No 3176 от 06.02.2015 година, състав на Софийския градски съд по ч.гр.д Nо 15808/2014 год. е потвърдил определение на РС-София по отхвърленото искането на С. С. И. за освобождаване от заплащане на разноски по делото. Прието е, че дължимата ДТ от 147.64 лв. не е в размер, който да затрудни въззивника И., тъй като за преценката дали е налице невъзможност за нейното заплащане поради затрудняване на задълженото лице-жалбоподател е поставена от законодателя на базата само на доказателствата относно материалното и имуществени положение на страната -молител и факта на неговата трудоспособност т.е. способност да реализира доходи. След преценката на така изложените данни и като прецени доводите на частния жалбоподателя в контекста на разясненията по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките и условията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване по частната касационна жалба на С. С. И. не може да бъде допуснато. На първо място поставения въпрос за необходимостта от уеднаквяване на паричния критериите за материално положение на лицата, поискали освобождаване от такси и разноски по делото, не се нуждае от обобщен отговор, след като по всеки отделен казус материалното и имуществено положение на страната –молител е различна и като критерий, установен от законодателя, обуславящо преценката на съда. За да бъде конкретно изведен правен въпрос база за селекция за допускане на касационното обжалване, поставените въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да не съдържат фактическа или правна предпоставка, която не е въведена като относима към обжалваното решение / в смисъла на родово понятие за произнесен съдебен акт/ на съда. Въпросът за допустимостта решаващия съд да тълкува наличието материална възможност, която не затруднява страната да заплати конкретно определената по делото ДТ и разноски е въпрос на факти, засягащи материалното състояние на молителя, като основен елемент за преценка. Наведените доводи с частната касационна жалба не могат да обусловят извод за допускане до касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,а именно, че обжалваното определение е произнесено в нарушение на задължителна съдебна практика на ВКС, тъй като посочените съдебни определения нямат такова качество. Ето защо и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 278 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия