Определение № 2676 от 25.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Еко Енерджи груп“ ООД, срещу разпореждане № 3842 от 17.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 14741/2021 г. на Софийски градски съд, с което е върната като просрочена подадената от страната частна жалба срещу определение № 118/04.01.2023 г., постановено по същото дело. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно. Доводите на жалбоподателя са, че съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Оттук се прави извод, че срокът за обжалване на въззивното определение по чл. 248 ГПК е едномесечен, какъвто е срокът по чл. 280 и сл. ГПК за обжалване на въззивното решение. Сочи се още, че въззивният съд изначално е нарушил закона, като е дал указания, че определението може да се обжалва в едноседмичен срок и това нарушение е повторено в атакуваното разпореждане, чиято отмяна се иска. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. Жалбоподателят е страна по в.гр.д. № 14741/2021 г. на Софийски градски съд, по което е постановено решение на 27.06.2022 г. С молба от 18.08.2022 г. страната е поискала изменение на решението в частта за разноските, която е оставена без уважение с определение от 04.01.2023 г. Същото е връчено на дружеството на 20.01.2023 г. и е обжалвано от него с частна жалба (именувана „частна касационна жалба“) от 16.02.2023 г. Тази жалба е върната с разпореждане от 17.02.2023 г. на въззивния съд, в което се сочи, че указаният срок за обжалване на определението е изтекъл на 27.01.2023 г., поради което частната жалба е просрочена. Според чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните, като то може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Разпоредбата е разяснена с т. 24 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол, тъй като, в този случай, Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Изводът е, че е приложим редът по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК и определението се обжалва с частна жалба, а не с частна касационна жалба. В практиката на ВКС е разяснено още, че нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК въвежда забрана за обжалване на окончателните определения по чл. 248 ГПК на въззивния съд – постановени по искания за допълване или изменяне на окончателен и влязъл в сила въззивен акт. Следователно обхватът на разпоредбата е да посочи, при обжалване на определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските, кой е функционално компетентният съд, какъв е видът на обжалването (въззивно или касационно), както и че обжалваемостта на определението е в зависимост от обжалваемостта на въззивното решение. Не е регламентиран различен срок от общия такъв по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на определения с частна жалба. Поради изложеното обжалваното разпореждане на въззивния съд следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,