Определение № 393 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 355/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№7238/10.10.2016г. и касационна жалба вх.№7350/12.10.2016г., и двете подадени от Е. И. С. от [населено място], област Софийска срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 05.08.2016г. по в.гр.д.№928/2014г.. С въззивното решение решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която В. Н. С., И. Н. С., В. Г. Ц., Г. В. Г., Б. В. Р., К. Д. П., Н. Т. П., С. Т. П. и П. З. З. са осъдени да заплатят на С. М. Р. и Х. К. Р. суми, представляващи стойността на извършените строителни подобрения и трайни насаждения в недвижим имот, представляващ земеделска земя от 600кв.м., находяща се в землището на [община], м.“З.“, извън регулационния план на [населено място], представляващ по действащата възстановена собственост на землището на селото, м.“С.“ част от имот №228005, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна част от решението по гр.д.№952/2007г., с която стойност се е увеличила стойността на имота и в тази част производството по делото е прекратено; решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. Р. и Х. К. Р. срещу Е. И. С. иск за заплащане стойността на извършените строителни подобрения в недвижим имот, представляващ земеделска земя от 600кв.м., находяща се в землището на [община], м.“З.“, извън регулационния план на [населено място], представляващ по действащата възстановена собственост на землището на селото, м.“С.“, представляващ част от имот №228005, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна част от решението по гр.д.№952/2007г. за сумата 13508лв., съставляваща разликата над уважения размер от 4172.13лв. и вместо това на основание чл.72 ЗС Е. И. С. е осъден да заплати на С. М. Р. и Х. К. Р. сумата 13508лв., представляваща стойността на подобрения и необходими разноски, извършени в периода 1988-1991г. в недвижимия имот, а в частта, с която Е. И. С. е осъден да заплати на С. М. Р. и Х. К. Р. сумата 4172.13лв. решенето на първоинстанционния съд е потвърдено. В изложението към подадената на 10.10.2016г. касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната и незадължителната практика на ВКС по въпросите: 1.Кои лица, извършили подобрения в чужд имот, правото на собственост върху който е възстановена по ЗСПЗЗ, имат права по силата на §4в ПЗР ЗСПЗЗ и са приравнени на добросъвестни владелци; 2.За извършените след влизане в сила на ЗСПЗЗ /04.03.1991г./ подобрения, лицата, които са ги извършили имат ли качеството на добросъвестни владелци или приравнени на тях подобрители; 3.Кой е легитимираният ответник по претенция за извършени подобрения в чужд имот. В изложението към подадената на 12.10.2016г. касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, определени от касатора като съществени, а именно: 1.По иск за заплащане на подобрения в чужд имот съсобствениците на имота обикновени или необходими другари са и обуславя ли това допустимост на иска само по отношение на този, който е провел успешен ревандикационен иск за същия имот срещу тях; 2.Допустимо ли е осъждане на съсобственика да заплати изцяло стойността на подобренията, извършени от добросъвестни владелци в съсобствен имот. В същото изложение касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС /ППВС №6/1074г. и решение №2284/1967г. по гр.д.№1685/197.67г. на Първо ГО на ВС/ въззивният съд е постановил заплащане на подобрения-движимости, които могат да бъдат отделени от недвижимия имот без съществено да се промени имотът, както и на жилищна сграда с временен, а не с градоустройствен статут, която след изтичане на съответния срок подлежи на премахване. Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл и по въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно допустим ли е иск за заплащане на подобрения от владелец по смисъла на §4в ПЗР ЗСПЗЗ при положение, че същите нямат характеристиките на подобрения и не подлежат на заплащане по смисъла на специалния §17 ПР ЗУТ с оглед временния характер на жилищната сграда, построена в имота, както и движимостите, които не са прикрепени трайно към земята и могат да се отделят без да се увреди имотът. Ответниците по касационна жалба С. М. Р. и Х. К. Р. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване. По делото са постъпили писмени изявления, наименовани „отговор на жалба“, с които С. Т. П., К. Д. П. и Н. Т. П. заявяват, че са съгласни с решение №404/05.08.2016г. и като насленици и цитирани ответници се отказват от дела, който имат като наследство в посочения имот; нямат интерес към спорния имот и не желаят да вземат страна по делото. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по претенцията за заплащане на подобрения срещу касатора, като съображенията за това са следните: С. М. Р. и Х. К. Р. са предявили срещу Е. И. С. иск за заплащане стойността на извършени от тях подобрения в земеделски имот с площ от 600кв.м., представляващ част от имот №228005 по КВС на землището на [населено място], изразяващи се в построяване на двуетажна жилищна сграда, стопанска сграда, бунгало, парник за домати, ограда с циментови колове и оградна мрежа, желязна порта откъм реката и желязна порта откъм улицата, както и трайни насаждения /дюла, круша, цветя и лоза/ с твърдението, че са закупили имота през 1994г. и по предявен от Е. И. С. през 2003г. по реда на чл.108 ЗС иск са осъдени да му предадат владението. С определение от 08.06.2012г. първоинстанционният съд е оставил производството по така предявения иск без движение с указания исковете да бъдат насочени срещу всички наследници на С. П. С., в изпълнение на които указания исковете са предявени и срещу В. Н. С., И. Н. С., В. Г. Ц., Г. В. Г., Б. В. Р., К. Д. П., Н. Т. П., С. Т. П. и П. З. З.. С обжалваното решение по отношение на лицата, конституирани като ответници в производството по този ред, постановеното от първоинстанционния съд решение е прието за недопустимо. Изложени са съображения, че по иск за заплащане на подобрения, извършени в чужд имот, съсобствениците на имота са обикновени другари, а не необходими такива и участието на всички не е условие за допустимостта на иска, поради което и с оглед обстоятелството, че първоначално искът е предявен само срещу Е. С. и по съображения, че ищецът е този, който определя срещу кого да предяви иска си, с изключение на случаите на задължително необходимо другарство, е прието, че неправилно първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указание исковете да бъдат насочени срещу всички наследници на лицето, на които правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на това, както и на обстоятелството, че в конкретния случай с влязло в сила решение по предявен срещу С. Р. и Х. Р. ревандикационен иск Е. С. е признат за собственик по отношение на тях на целия имот, в който се твърди, че са извършени подобренията, а не на идеална част от него, съответстваща на наследствения му дял, е прието, че същият се явява единствен легитимиран ответник по предявения иск за подобрения, не е било налице основание съдът да указва на предявилите иска лица да предявяват искове срещу останалите наследници на С. П. С., поради което и с оглед направените възражения в този смисъл, първоинстанционното решение, с което тези ответници са осъдени да заплатят част от стойността на претендираните подобрения, съответни на наследствения им дял, е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената съдебна практика, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на решението в тази му част. Още повече и касаторът не сочи да е налице съдебна практика в противния смисъл, която да обоснове допускането на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, нито особеностите на разглеждания случай налагат отклонение от трайно установената съдебна практика. С обжалваното решение предявеният иск е приет за основателен по отношение на първоначалния ответник Е. И. С. за сумата от 17680.13лв. От фактическа страна е прието за установено, че през 1994г. /н.а.№220, т.I, дело №415/1994г./ А. П. Д. е признат за собственик на основание §4а и §4б, ал.1 ЗСПЗЗ на земеделска земя от 600кв.м., находяща се в м.“З.“, землището на [населено място], извън регулационния план на селото, заедно с построената в него сграда за сезонно ползване със застроена площ от 14.90кв.м., като с н.а.№175, том I, дело №416/1994г. А. П. Д. и С. А. Д. са продали имота на С. М. Р.. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че имотът бил пустош и всичко върху него направили ищците /св.Й./, сградата била строена през 1990г., а в имота имало малка виличка, направена от А. и С. Д.; С. и баща му купили имот, в който имало бунгало, като до бунгалото С. построил къща през 1990г., в която живеел и понастоящем /св.Н.Г./; имотът е продаден на С. заедно с бунгалото, което съществува и в момента, като имотът бил ограден с ограда от мрежа с циментови колове и две железни врати, направени от продавача /св.А. Д./; през 1990г. С. и Х. започнали да строят къща и я изградили до 1991г. /св.Н.П./; в периода 1989-1991г. С. и Х. построили двуетажна къща, като в имота има още една постройка, която купили от софиянец, а мястото било оградено с ограда с циментови колове и мрежа, направена от С./св.Б.Й./. Взети са предвид и обясненията, дадени от ответника по предявения иск Е. С., дадени по реда на чл.176 ГПК, според които в имота има изградена жилищна сграда, както и бунгало, стопанска сграда, ограда от четири отсека, желязна порта откъм реката и друга откъм улицата, както и круша. С оглед на това е прието за установено, че предявилите иска лица са извършили в процесния имот всички претендирани от тях подобрения, с изключение на бунгалото, което е съществувало към момента на установяване на фактическата власт върху имота. Така изложените от въззивния съд съображения, основани на установената по делото фактическа обстановка, дават основание да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос дали лицата, които са извършили подобрения в имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, имат качеството на добросъвестни владелци или приравнени на тях подобрители за подобрения, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ/04.03.1991г./-в случая по делото е установено, че подобренията са били извършени в имота преди тази дата. Доколкото обаче само един от наследниците на С. П. С., на които правото на собственост върху имота е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК от 01.02.2000г., е осъден да заплати цялата стойност на направените в имота подобрения, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса /уточнен от настоящия състав в рамките на неговите правомощия според тълкуването, дадено в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ отговаря ли един от съсобствениците за цялата стойност на подобренията, извършени в съсобствен имот, ако подобрителите са осъдени да предадат владението на имота по иск, предявен по реда на чл.108 ЗС само от този съсобственик. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса кои лица, извършили подобрения в чужд имот, правото на собственост върху който е възстановена по ЗСПЗЗ, имат права по §4в ПЗР ЗСПЗЗ и са приравнени на добросъвестни владелци. В обжалваното решение е прието, че доколкото подобренията са извършени в имот, правото на собственост върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, то предявилите иска лица са приравнени на добросъвестни подобрители с разпоредбата на §4в ПЗР ЗСПЗЗ. Прието е, че субекти на правата по тази разпоредба са лицата, които са извършили подобрения върху имоти, подлежащи на възстановяване при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, които са приравнени на добросъвестни владелци и доколкото подобренията са извършени преди влизане на ЗСПЗЗ в сила. С оглед на това е прието, че на предявилите иска лица се дължат необходимите разноски /стойността на направените огради и врати, доколкото са направени с цел запазване целостта на имота, осигуряване достъп до него и ограничаване достъпа на трети лица/, както и подобренията /изградената жилищна сграда и стопанска сграда, които обективно водят до увеличаване стойността на имота/. Така даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос според настоящия състав противоречи на възприетото в трайно установената и непротиворечива практика на ВКС /решение №517/30.11.2011г. по гр.д.№113/2010г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №238/13.01.2012г. по гр.д.№999/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №325/21.10.2011г. по гр.д.№1172/2010г. на Първо ГО на ВКС/ с оглед на безспорно установеното по делото обстоятелство, че праводателят на предявилите иска лица не е имал качеството „ползувател“ по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Останалите, поставени от касатора въпроси, по естеството си представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради което не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение