Определение № 846 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г.

Производството е образувано по реда на чл.274 ал.3 от ГПК ,по жалба на Е. М. Т. срещу решение №VІ37 от 11.04.2012 по гр. д №368/2012г на Бургаски окръжен съд в частта за разноските – потвърденото парвоинстанционно решение в тази част и присъдените във производството пред втора инстанция .Допълнително,във връзска с указание да се пресдтави изложение на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК, е уточнено жалбата срещу въззивното решение се поддържа само в частта ,с която са присъдени 600 лева разноски за самото въззивно производство В касационната жалба се съдържат доводи на изложение ,че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен въпроса за възможността на съда да намали разноските и под трикратния размер на минималните адвокатски възнаграждения според §2 от ДР на Наредба №1/2004, когато намери,че делото не представлява фактическа и правна сложност. Като цитира практика в същия смисъл защитата поддържа ,че в Бургаски окръжен съд е дал друго разрешение - съдът не може да намали адвокатско възнаграждение под размера по наредбата. Като очертан спорен въпрос се изтъква и начинът на плащане на адвокатското възнаглаждение. Отнетникът по жалба [фирма] изтъква в отговор, че не става ясно каква е претенцията на насрещната страна. Претендира разноски Върховен касационен съд намира, че жалбата срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено присъждането на разноски пред първа инстанция, надлежно е сезирала настоящата инстанция ,но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Жалбата е постъпила в срок, не е оттеглена ,като страната не е изпълнила указанието допълнително да представи изложение, в което ясно да формулира правен въпрос. Въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК не може да бъде изведен от съдържанието на касационната жалба ,въпреки развитите в нея съображения по основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. За пълнота следва да се изтъкне ,че с оглед решаващите съображения на въззивния съд по въпроса за присъдените на първа инстанция разноски, тезата на защитата, че потвърждаването на обжалваното решение в тази част се дължи на възприета недопустимост възнаграждението за един адвокат да бъде намалявано и под трикратния размер по наредбата, не намира опора. Съображенията на съда са били други, а именно че страната не е направила своевременно оспорване по чл. 78 ал.5 ГПК и поради това съдът не се е произнасял по искане на посоченото основание. Разноските са били присъдени в установения размер,което се отнася и за разноските във въззивното производство, установени и присъдени в полза на ответната страна в размер на 600 лева. Страна поддържа настоящата жалба в тази част да бъде разгледана като частна по реда на чл..274 ал.2 от ГПК, което не е допустимо, тъй като по аргумент от чл. 248 ГПК така сочения в уточнението предмет на обжалване, не подлежи самостоятелно на касационна проверка. Ответникът по жалбата претендира отново да му се присъдят разноски - за настоящето производство, но не е установил извършването им .Поради това разноски в негова полза не се присъждат. Предвид гореизложеното, ВКС ІІІ г.о.