Определение № 2488 от 13.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 577/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Г., чрез адв. С. Ф., срещу решение № 6490/29.10.2025г. по гр. дело № 13451/2024г. по описа на Софийски градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение в съответните части: 1/ упражняването на родителските права по отношение на детето Т. С. Х., ЕГН [ЕГН] е предоставено на бащата С. О. Х., при когото то да живее; определен е режим на лични отношения на майката М. К. Г. с детето Т. С. Х. и е осъдена тя да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано от 01.10.2024г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; 2/ изменен е режима на лични отношения на бащата С. О. Х. с детето С. С. Х., ЕГН [ЕГН]; 3/ определено е на основание чл.138а, ал.3 СК бившите съпрузи да ползват социална услуга „Психологическа подкрепа и индивидуално консултиране“ при определен от АСП, Д „СП“ – М. доставчик на социални услуги, с честота и продължителност, преценени от доставчика; 4/ предоставено е на основание чл.56, ал.5 СК на С. О. Х. ползването на семейното жилище с административен адрес [населено място], район П., [улица] и е определен на основание чл.57, ал.2 вр. ал.1 вр.чл.56, ал.5 СК месечен наем в размер на 521,25 лева за ползването от С. О. Х. на притежаваната от М. К. Г. 1/2 ид.ч. от семейното жилище Касаторът Г. обжалва решението в частите по пункт 1,3 и 4 с доводи за неправилност. В контекста на тези, касаещи решението на въззивния съд да раздели упражняването на родителските права по отношение всяко от двете деца, като предостави тези за детето Т. на баща му, в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставят няколко взаимосвързани въпроса, които обобщено се свеждат до материалноправния въпрос за комплекса от предпоставки, които имат значение за произнасянето на съда по въпросите на кого да предостави упражняването на родителските права и какъв режим на лични отношения с неотглеждащия родител да определи, вкл. чие тяхно проявление може да обоснове разделно местоживеене на ненавършилите пълнолетие деца; процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при преценката на тези предпоставки, както и при тази кому да предостави ползването на семейното жилище, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, ръководейки се от интересите на всяко едно от децата, включително този от запазване и развитието на връзката между тях. Твърди се въпросите да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и друга практика на ВКС, както и от значение за развитие на правото. Ответната страна по касационната жалба – ищецът С. О. Х., е подал писмен отговор чрез адв. П. Б., в който поддържа становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и счита касационната жалба за недопустима в частта относно ползването на семейното жилище и заплащането на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, а в останалата част – неоснователна. Касационната жалба, като подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение - тази по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК във връзка с родителската отговорност за детето Т., е изцяло допустима. Неоснователно е възражението на ищеца, че в частта относно ползването на семейното жилище и дължимия за него наем, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в действащата й редакция, изключва от обхвата на касационния контрол въззивните решения по брачни искове и искове по чл. 322, ал. 2 ГПК във всички случаи, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Следователно е неприложима за настоящия казус, тъй като и двете деца на страните са непълнолетни. По искането за допускане на касационно обжалване: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от съвкупната преценка на доказателствата по делото, следното: Бракът между страните е прекратен с влизане в сила на първоинстанционното решение, считано от 31.07.2024г. Страните имат две деца – Т., роден през ...г.и С., родена през ...г. Страните не съжителстват заедно от месец октомври 2024 г., когато майката е напуснала семейното жилище в [населено място], представляващо еднофамилна неподеляема къща, където съвместното съжителство с бащата /определено с първоинстанционното решение по делото/ е било непрестанен източник на конфликти. Въззивникът е останал да живее с детето Т. в семейното жилище в [населено място], а детето С. прекарва по седмица при всеки от родителите си, като, когато е при майка си, обитава закупен от последната в хода на процеса апартамент. Страните притежават в съсобственост и апартамент в жк Дървеница, който, наред с къщата в [населено място], е предмет на дело за делба. Социално-битовите условия и при двамата родители са отлични и отговарят на потребностите на децата, никоя от страните не съжителства с друг партньор. И двете страни имат постоянни, над средните за страната, трудови доходи. Бащата работи от вкъщи и има гъвкаво работно време, майката работи делнични дни с нормирано работно време, и двамата пътуват извън С. по работа. Децата са добри ученици. И двамата родители проявяват изключителна загриженост към тях и обучението им. И двамата родители могат да разчитат на помощта на трети лица – близки на родителите; здравословното състояние и на двамата родители позволява пълноценно упражняване на родителската отговорност по отношение на децата. Липсват основания за дискредитиране на моралните и възпитателски качества на коя и да е от страните. Отсъстват твърдения и доказателства социалното обкръжение на страните да е източник на риск за подрастващите. В периода до фактическата раздяла на страните всяка от тях е полагала грижи за децата, като от месец октомври 2024 г. основните грижи за сина на страните са поети от бащата изключително по волята на Т., а грижи за детето С. полагат и двамата й родители, отчитайки желанието на детето и потребността му да споделя време с всеки от тях. Актуалното разпределение на тази отговорност преимуществено е плод на волята на децата, на разрешението, което всяко от тях е намерило в ситуация на остър конфликт на лоялност, в който са поставени от своите родители, респ. свързаното с това разрешение отчуждение на непълнолетния Т. от майката. За двете деца всеки от родителите остава значима фигура и заема важно място в живота им. С. има изградена близка емоционална връзка и с двамата си родители, но се нуждае повече от присъствие на майката. Т. има изградена емоционална връзка с родителите си, но понастоящем е отчужден и дистанциран от майката и основна фигура на привързаност на него е тази на бащата. Родителското отчуждение на Т. клони към средна степен, а причините за настъпването му са смесени - кризата на развитието, през която детето преминава, откритото от него разрешение на острия конфликт на лоялност, идентификацията с фигурата на бащата, страданието и емоционалния дискомфорт от родителското противопоставяне, затруднения при комуникация с майката, но и дистанцираното поведение на бащата към майката, породено от затруднението на този родител да отграничи конфликта с майката от родителската си роля, без да се доказва последното да съставлява целенасочено отчуждително поведение на въззивника. Според кредитираното заключение на съдебната психологична и психиатрична експертиза (СППЕ) страните притежават нужния родителски капацитет и са в състояние да се грижат за децата и да ги подкрепят. Съществуват ограничения, свеждащи се до неспособността им да разграничат конфликтите помежду си от родителските си роли, като затрудненията на бащата са по-значителни, поради неспособност за поддържане на положителен тон в отношенията с майката, водене на формализирана, непродуктивна и дистанцирана комуникация. Майката е с по-добре развита чувствителност към емоционалните потребности на децата, тя в по-голяма степен проявява деликатност и умения да се удържа от тяхното въвличане в конфликтите с другия родител. За двете деца фигурите на родителите остават значими и заемат важно място в живота им. Експертите посочват, че възрастта на Т. предполага той да не позволи да му бъде налагано къде да живее, налагането на подобно разрешение против волята му би довело до отказ на детето да го изпълни, съпротива и е възможно да предизвика обратен ефект, а промяната на местоживеенето би му създала дискомфорт. Експертите не отчитат негативи от разделното живеене на двете деца при наличие на достатъчно време, което да прекарат заедно при всеки от родителите. При така установеното, като определящо за решението кому да бъде предоставено упражняването на родителските права за детето Т. въззивният съд е съобразил желанието на същия, изразено по реда на реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет и поддържано в социално проучване от АСП, Д „СП“- М. да живее с баща си, с когото по – лесно споделя и на когото повече разчита; нежеланието му да живее при майка си и тя да го транспортира до училище и съгласието му да живее със сестра си, но единствено ако тя идва при него и баща му. Прието е, че така изразената воля на Т. е категорична и плод на твърд и последователен възглед къде желае да живее и какви са предпочитанията му и следва да бъде зачетена в контекста на становището на вещите лица, че понастоящем промяната на местоживеенето му ще му причини дискомфорт, а налагането на лични отношения с майката, с които не е съгласен, би било неефективно, неблагоприятно и травмиращо за него. В тази връзка въззивният съд е изтъкнал, че най- добрият интерес на детето Т. изисква съобразяване с желанието му да не се променя създадената по време на съдебното производство фактическа обстановка, според която той живее при баща си в семейното жилище в [населено място], а определянето на периоди за съвместно пребиваване на децата при всеки от родителите ще е достатъчно за удовлетворяване на потребностите на подрастващите и за съхранение на добрата емоционална връзка помежду им. Въззивният съд е отчел и пубертетната възраст и пола на непълнолетния Т., които изискват непосредствения надзор на бащата, както и възрастовата разлика между децата, липсата на установени общи интереси, общи дневни образователни ангажименти, различното разрешаване на конфликта на лоялност от брата и сестрата, разликата в преживяването в емоционален план на родителското противопоставяне. На режима на лични отношения на всяко от децата с непосредствено неотглеждащия ги родител е възложена ролята на гарант за израстване на децата в обич и разбирателство помежду им. По въпроса за ползването на семейното жилище в [населено място], въззивният съд е съобразил, че страните са съсобственици на още един недвижим имот; ищецът не притежава имот в индивидуална собственост; отношенията между страните не позволяват съвместното ползване на къщата в [населено място], която е неподеляема. За да предостави ползването й на ищеца, въззивният съд е изходил от разпределението на местоживеенето на децата, привързаността на Т. към отглеждания в семейното жилище домашен любимец с немалки размери т.е. от интереса на непълнолетния, който следва да остане да живее с бащата, да бъдат обезпечени жилищните му нужди. Счетено е, че това разрешение не би накърнило интереса на детето С., доколкото майката няма незадоволени жилищни потребности. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Съгласно задължителната практика на ВС и константната и безпротиворечива практика на ВКС, част от която цитирана и от жалбоподателя ( ППВС № 1/74 г.; решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., ІV г. о.; решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г. о.; решение № 39/09.03.2018г. по гр.д.№ 3857/2017, ІV г.о.; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г.о.; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV г.о.; решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС; решение № 936/28.12.2009г. по гр.д.№ 3717/2008г., ВКС, ІІІ ГО и др.), при решаване спорове между родителите по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за които съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г ., в чл. 59, ал. 4 от СК, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, /възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно- битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и пр./, но без да са изброени изчерпателно, нито да са степенувани в строго определен ред. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността им, като при съпоставянето им следва да се отчетат спецификите на всеки конкретен случай. Съдът не е обвързан от желанието на детето, но във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето и съобрази възрастта, конкретното му развитие и зрелост, както и конкретното му емоционално и психическо състояние. Изразените от децата предпочитания при кого от родителите си да живеят не са задължителни за съда при решаването на въпроса за предоставяне на родителските права, а следва да се преценяват заедно с останалите установени по делото обстоятелства с оглед защита на най- добрия интерес на децата. По правило децата следва да се отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини, като напр. голяма разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и др. подобни. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието в обжалваните от касатора части с цитираните разрешения на трайно установената практика на ВКС, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. Така мотивиран, съдът