Определение № 595 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4927/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. К., [населено място], подадена чрез процесуалния и представител адвокат Б. Я., срещу решение № 1009 от 02.05.2019 г. по в. гр. дело № 5698/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 4559 от 06.07.2018 г. по гр.д. № 12555/2013 г. на Софийския градски съд жалбоподателката е осъдена да плати на С. Б. Д. на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД следните суми: разходи за топлофикация за сумата от 340, 53 лв., за очна операция и смяна на леща през м. май 2007 г. за сумата от 700 лв., за ежемесечна парична издръжка в размер на общо 4800 лв., платена в периода считано от 18.12.2006 г. до м. август 2012 г., за разходи за телефон за сумата от 49, 97 лв., за заплатени данъци за сумата от 716.58 лв., за разтегателен фотьойл за сумата от 280 лв., за разходи за вода за сумата от 204, 35 лв., за такса за кабелна телевизия за сумата от 105, 37 лв., за заплатена ел.енергия за сумата от 628, 39 лв. Въззивният съд е приел за установено, че считано от влизане в сила на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане, е прекратено облигационното отношение между страните по настоящия спор. Съгласно общото правило на чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие и след настъпването му всяка страна трябва да върне на другата всичко, което е получила на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД В тежест на ищеца е било да установи какви разходи е сторил по издръжката и гледането на ответницата, свързани с поетото от него задължение да й осигурява спокоен и нормален живот. От представените квитанции за платен данък и такса смет за процесния апартамент № 27 е видно, че са извършени такива плащания на стойност от 716, 58 лв. По делото са налични и други квитанции, установяващи плащане, но същите доказват по-голям размер от претендирания, поради което не следва да се обсъждат. Искане за възстановяване на заплатените лихви не е правено въобще. Що се касае до заплащаната месечна парична издръжка по делото се установява, че на 13.11.2007 г. от прехвърлителката е получена сума от 300 лв. От анализа на гласните доказателства се установяват и още 15 плащания на посочената месечна сума от 300 лв. Показанията на свидетелите са детайлни, последователни, логични и съставляват преки впечатления на лицата, които са имали непосредствен контакт с двете страни по спора. Показанията взаимно си кореспондират и макар да касаят различен период достоверно установяват отношенията между страните по спора. В случая тези доказателства не са събрани в противоречие с разпоредбите на чл.164, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, тъй като не се касае нито до установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, нито за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., нито за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Искът за връщане на платената месечна издръжка е основателен за сумата от 4800 лв., но за горницата до пълния предявен размер от 20100 лв. следва да се отхвърли. Въззивният съд е приел за доказана и претенцията относно сумата от 700 лв., съставляваща такса за извършена операция на очите, в клиника "Вижън", като е взел предвид свидетелските показания по делото. Доказани са и плащанията към «Топлофикация», за кабелна телевизия и в полза ня «Виваком». В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен правният въпрос, по който касаторът твърди противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС: допустимо ли е с оглед забраната по чл.164, ал.1, т.4 ГПК за доказване със свидетелски показания погасяване на установени с писмен акт парични задължения установяването въз основа на показания на свидетели, че жалбоподателката се е обогатила за сметка на ищеца. Представени са решения на ВКС. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно, без да са изложени мотиви в тази връзка. Ответникът по касационната жалба С. Б. Д., [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни раазноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1009 от 02.05.2019 г. по в. гр. дело № 5698/2018 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната част. Повдигнатият въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд, с оглед на което не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото въззивният съд е преценявал свидетелските показания по делото не за доказване погасяване на установени с писмен акт парични задължения, а за установяване паричния еквивалент на реално предоставените издръжка и гледане по разваления алеаторен договор. В съдържанието на характерната престация на този договор се включват както осигуряването на издръжка, така и полагането на грижи, като задължението е неделимо с оглед естеството му. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура. Ето защо в случая не се касае за доказване погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Липсват обосновани и конкретни доводи за очевидна неправилност на решението. Няма основание да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 900 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.