Определение № 433 от 13.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2168/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агро Резерв“ ЕООД против решение №260110 от 14.06.2021г., постановено по в.т. д. №289/2020г. на Апелативен съд- Варна. С обжалваното решение след оставяне без уважение на възражението за прихващане на „Агро Резерв“ ЕООД с негово насрещно вземане към „Био Енерджи Корект“ ЕООД, конкретизирано по основание и размер в запис на заповед от 11.01.2016г., издаден от „Био Енерджи Корект“ ЕООД и авалиран от Д. А. Ф. за сумата 390 000 лева и законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2016г. до 18.06.2019г. в размер на 110 508.84 лева, е потвърдено решение №85/28.01.2020г. по т.д.№997/2019г. на Окръжен съд- Варна, като на въззиваемата страна са присъдени направените разноски. С първоинстанционното решение е осъден ответника „Агро Резерв“ ЕООД, [населено място] да заплати на „Био Енерджи Корект“ ЕООД, [населено място] сумата 108 113.20 лева с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за доставена стока по фактура №[ЕГН]/24.01.2015г., издадена по силата на договор за покупко-продажба от 24.01.2015г., ведно със законната лихва от 18.06.2019г. до окончателното плащане, сумата 32 914.86 лева- обезщетение за забава върху главницата да периода 18.06.2016г.-18.06.2019г., както и сумата 11 411.72 лева разноски по делото. Касаторът намира, че въззивното решението е очевидно неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствeните правила, както и необосновано. Твърди, че е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, както и при тяхното превратно тълкуване. Счита, че са налице пълна необоснованост на фактическите изводи и съществени грешки в логическата ориентация на съда, както и игнориране на приетите по делото доказателства. Моли да се отмени решението и да бъдат изцяло отхвърлени исковите претенции срещу него като бъде уважено възражението му за прихващане. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Достатъчно ли е само и единствено бланкетно посочване на каузално правоотношение, свързано с издаването на запис на заповед, без да се представят други годни доказателства в тази посока, за да уважи съдът подобно възражение?; 2/ Препятства ли се събирането на вземането по запис на заповед, когато се установи наличието на акцесорни вземания по каузалното правоотношение, като например законна лихва върху просрочено задължение за възстановяване на главница, когато се установява обвързаност на ефекта с такова каузално отношение?; 3/ Когато вземането по каузалното правоотношение не е изцяло изпълнено, може ли да се претендира съответната част по запис на заповед, издаден във връзка с това правоотношение?“, като счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага доводи свързани с приложението на Закона за висшето образование, компетентността на органите на университетите по съкращаването на щатни бройки и утвърдилата се практика във висшите учебни заведения в страната. Поддържа и основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като излага аргументи за очевидна неправилност на обжалваното решени, идентични с изложените в касационната жалба оплаквания за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът „Био Енерджи Корект“ ЕООД оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд намира, че исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ТЗ за сумата 108 113.20 лева с ДДС- цена за доставена стока по фактура №[ЕГН]/24.01.2015г., издадена по силата на договор за покупко-продажба от 24.01.2015г. и чл.86 ЗЗД за сумата 32 914.86 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 18.06.2016г. – 18.06.2019г. са основателни, а насрещното възражение за прихващане е неоснователно. Решаващият съдебен състав приема за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение на основание договор за покупко-продажба 24.01.2015г., по силата на който ищецът - продавач се е задължил да продаде на ответника- купувач 310.000 метрични тона пшеница при отразената в договора спецификация на стоката срещу цена 340.00 лв./тон. Намира, че съконтрахентите са постигнали съгласие пшеницата да се доставя до складова база на купувача в [населено място], а заплащането на цената да се извършва по банков път, като за доставките се издават фактури по ЗДДС. Въпреки установяването на неавтентичността на приемо-предавателния протокол от 24.01.2015г. /по отношение подписа на купувача/, съдът приема за доказано, че ищецът е предал на ответника 317.980 тона пшеница, реколта 2014г., като за доставката е издадена фактура № [ЕГН]/24.01.2015г. на стойност 108 113.20 лева, която е осчетоводена и от двете страни. Като се позовава на трайно установената съдебна практика, съгласно която „дори и фактурата да е неподписана, отразяването й в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представляват недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказват неговото съществуване“, въззивният съд намира, че самото отразяване на процесната фактура от 24.01.2015г. в счетоводството на ответника е достатъчно, за да се приеме, че стоката е получена и се дължи нейното заплащане. Осчетоводеното от ответника прихващане на стойността на фактурата със заплатени аванси на две физически лица в полза на ищеца, в брой, по силата на 2 бр. РКО не е въведено в процеса и не е изследвано, поради което съдът го е счел за ирелевантно. Решаващият съдебен състав намира, че изводът за дължимост на цената на процесната стока не се разколебава от извършеното отбелязване в счетоводството, че „стоките са на път“, тъй като то касае само фактическото получаване на стоката, а не приемането на стоката като правно действие на купувача, необходимо, за да се породи задължението за плащане на цената. Апелативният съд счита, че този извод се подкрепя и от представения по делото и неоспорен тристранен протокол за прихващане на вземания и задължения по описаните в протокола фактури от 30.11.2015г., с който страните са постигнали съгласие, че задължението на ответника към ищеца се намалява със 152 046.35 лева и възлиза общо на 1 173 431.28 лева, формирано като неплатени суми по фактури, включително и процесната №20/24.01.2015г. на стойност 108 113.20 лева. Излага аргументи, че обективираното в тристранния протокол изявление на ответника следва да се цени като извънсъдебно признание за неизгоден факт. С оглед основателността на главната претенция за сумата 108 113.20 лева, съдът намира за основателна и акцесорната претенция за мораторна лихва. Счита, че при липса на уговорен срок за плащане на задължението по издадената фактура, ответникът е следвало да заплати стойността й в 14-дневен срок от получаването съгласно чл.303а ТЗ. Въззивният съд съобразява, че фактурата е включена от ответника в справките и дневниците по ЗДДС през м.януари 2015г. и приема, че от 15.02.2015г. купувачът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в присъдения от първата инстанция размер за посочения период, съобразен и с периода на давността преди предявяване на иска. Предвид уважаването на предявените искове, съдът разглежда и направеното от ответника „Агро Резерв“ ЕООД възражение за прихващане с негови насрещни вземания към ищеца- сумата от 390 000 лева на основание запис на заповед от 11.01.2016г. с длъжник „Био Енерджи Корект“ ЕООД и авалист Д. Ф. и сумата 110 508.84 лева- законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2016г. до датата на подаване на иска /18.06.2019г./. Решаващият съдебен състав констатира, че ищецът не оспорва редовността на записа на заповед, но твърди, че вземането по него не съществува, тъй като той обезпечава каузално правоотношение между страните – договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-2-2016/11.01.2016г., по който няма дължими суми. Съдът приема за установено, че в т.8.3 от договора за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-2-2016/11.01.2016г. /договор фючърс 2/ е предвидено издаването в полза на купувача „Агро Резерв Трейд“ ООД на запис на заповед за обезпечение на задълженията на продавача „Био Енерджи Корект“ ЕООД за сума, равняваща се на стойността на авансовото плащане /300 000 лева/, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30 % /90 000 лева/, като процесният запис на заповед е издаден за сумата от 390 000 лева на същата дата, на която е сключен и договорът. Съдът стига до извод, че при наличието на изрично уговорена обезпечителна функция на записа на заповед в договора, издаването на ценната книга на същата дата на сключване на договора и пълното съвпадение на сумата по него с посоченото обезпечено задължение по договора, е доказана връзката между записа на заповед и каузалната сделка- договор №Ф-2-2016/ 11.01.2016г. Въззивната инстанция приема за безспорно установено по делото обстоятелството, че неусвоен и невъзстановен аванс по договор фючърс 2 няма. Констатира, че в т.3.1. от договора фючърс 2 страните са уговорили краен срок на доставката – 30.08.2016г., като е осъществена частична доставка на 209,8 тона от договорените 500 тона рапица – бъдеща реколта 2016г., а останалото количество 290,2 тона не е доставено от продавача, който е върнал на 14.09.2016г. на купувача „Агро Резерв Трейд“ ООД остатъка от неусвоената авансово платена сума от 155 051.28 лева. Решаващият съдебен състав намира, че доколкото записът на заповед е джиросан на 25.09.2016г. от „Агро Резерв Трейд“ ООД на ищеца „Агро Резерв“ ООД, спорен е въпросът може ли длъжникът по него – „Био Енерджи Корект“ ЕООД да противопостави на ответника по иска, в качеството му на джиратар, лично /относително/ възражение, че не дължи плащане по ценната книга, тъй като задължението, което тя обезпечава, не е дължимо. Като се позовава на съдебната практика на ВКС, въззивният съд приема, че такова възражение е допустимо, ако приносителят на ефекта е бил недобросъвестен при придобиването му, а една от хипотезите на недобросъвестност е, когато той, към момента на придобиването му знае, че каузалното задължение, покрито с менителничната сделка, не е възниквало или е възникнало, но е погасено изцяло или отчасти. В процесния случай това означава дали джиратарят „Агро Резерв“ ООД е знаел към датата на джиросване на записа на заповед - 25.09.2016г., че неусвоеният аванс по фючърс 2 е възстановен. Съдът констатира, че на 14.09.2016г., както и на 25.09.2016г., когато записът на заповед е джиросан, управител и на двете дружества „Агро Резерв Трейд“ ООД и „Агро Резерв“ ООД е било едно и също лице - В. Магурев, който е знаел, че към датата на джиросването на записа на заповед неусвоен аванс по процесния договор фючърс 2 липсва, тъй като на 14.09.2016г. същият е възстановен на представляваното от него дружество „Агро Резерв Трейд“ ООД. Въззивният съд стига до извод, че ответникът се явява недобросъвестен приносител при придобиване на записа на заповед по смисъла на чл.465, ал.1 ТЗ, поради което на него могат да му бъдат противопоставени лични /относителни/ възражения от страна на издателя – длъжник. Установяването на недължимостта на сумата по каузалното правоотношение има за последица отхвърляне на претенцията за същото вземане на основание абстрактната сделка. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, като няма основание да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Изложените от касатора аргументи представляват оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от въззивния съд нарушения на закона и необоснованост на изводите му, които обаче не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. Касаторът оспорва отхвърлянето на възражението му за прихващане, като намира за необосновани изводите на съда, че процесният запис на заповед е издаден, за да обезпечи изпълнението на задълженията на ищеца в качеството му на продавач по договора за продажба фючърс №Ф-2-2016/ 11.01.2016г., считайки че това са голословни твърдения. Навежда и допълнителни съображения, че по този договор има дължими суми от страна на ищеца, т.е. ако се приеме, че записът на заповед е издаден във връзка с този договор, възражението за прихващане е основателно. Всички тези оплаквания и доводи изискват анализ на доказателствата по делото и обсъждане на доводите на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на поставените от касатора правни въпроса не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросите не са коректно поставени, не са съобразени с мотивите на въззивния съд, респективно не са обсъдени в решението и не са обуславящи за изхода на спора. Първият въпрос съдържа и субективен оценъчен елемент- твърдението на касатора, че липсват доказателства, а е налице само „бланкетно посочване на каузално правоотношение, без да се представят други годни доказателства“. Въззвивният съд се е позовал на трайната съдебна практика и е приел, че доказването на твърдяната от ищеца връзка на каузалност е в негова тежест. Анализирал е съдържанието на записа на заповед и на договора, сочен в допълнителната искова молба и уточнителната молба като каузална сделка, за обезпечаване на задълженията по която е издадена ценната книга и е стигнал до извода, че при наличието на изрично уговорена обезпечителна функция на записа на заповед в договора, сключен между „Агро Резерв Трейд“ ООД и „Био Енерджи Корект“ ЕООД, издаването на ценната книга от „Био Енерджи Корект“ ЕООД в полза на „Агро Резерв Трейд“ ООД на същата дата и пълното съвпадение на сумата по него с посоченото обезпечено задължение по договора, е доказана връзката между записа на заповед и каузалната сделка- договор №Ф-2-2016/ 11.01.2016г. Другите два въпроса не са обсъждани от въззивния съд, който е изложил подробни мотиви, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задължението на ищеца като продавач по договор №Ф-2-2016/ 11.01.2016г. за връщане на аванс и за неустойка- общо в размер на 390 000 лева, а предвид частичното изпълнение /доставка на част от договореното количество рапица/ и доброволното връщане на неусвоения аванс /сумата 155 051.28 лева/ продавачът няма задължение по каузалната сделка. Решаващият съдебен състав изобщо не е обсъждал наличие на акцесорни вземания като „законна лихва върху просрочено задължение“ по каузалното правоотношение или възможността за частична претенция по записа на заповед, тъй като след обсъждане на доказателствата по делото стига до извод, че ищецът няма задължение за връщане на аванс и за плащане на неустойка, поради което не дължи и плащане на сумата по ценната книга, издадена за обезпечаване изпълнението на тези му договорни задължения. Следва да се отбележи, че касаторът не обосновава и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не излага доводи за значимостта на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените от него съображения касаят тълкуване на Закона за висшето образование и нямат никаква връзка с поставените въпроси. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд