Определение № 3234 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5451/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Т. Х., чрез адв. Е. Б., срещу въззивно решение № 1185/02.10.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1120/2023 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение № 262795/14.12.2022 г. по гр. д. № 2797/2019 г. на Районен съд – Асеновград. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против „Горубсо Лъки“ ЕАД и „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД искове по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от професионално заболяване „вибрационна болест от втори към трети стадий със съдово дистоничен слухововестибуларен и костно ставен синдром“, в размер на сумата 85 310,56 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал, ако работеше на длъжност „миньор“ и пенсията за инвалидност, която е получил и минималната работна заплата, за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) задължен ли е за гражданският съд в производството по иск с правно основание чл. 200 КТ да се съобрази с предвидения в чл. 62 и чл. 63 КСО административен ред за установяване професионалния характер на заболяването на работника; 2) дължи ли се обезщетение за професионално заболяване, когато то е установено с решение на ТЕЛК; 3) следва ли съдебното решение да почива върху единична съдебно-медицинска експертиза, с която е прието за установено, че професионалното заболяване на ищеца не е в причинно-следствена връзка с работата му при правоприемниците на ответниците, въпреки че по делото е представено влязло в сила ЕР на ТЕЛК; 4) правомерен ли е отказът на ОС – Пловдив да допусне тройна съдебно-медицинска експертиза, при положение, че има съмнение за безпристрастността и обосноваността на единичната такава; 5) при положение, че има представени доказателства за правоприемството на ответниците, следва ли съдът да излага доводи за недоказаност на правоприемството; 6) следва ли да се уважи възражение за погасяване по давност на претенцията, при положение, че ищецът в последното по делото съдебно заседание е направил на основание чл. 214, ал. 1, пр. 3 ГПК единствено и само изменение на размера на иска съобразно заключението на приетата по делото допълнителна ССчЕ; 7) след като искът е отхвърлен и спрямо двамата солидарни ответници, следва ли разноските да се присъдят солидарно, както е предявен и искът спрямо тях. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответното дружество по жалбата – „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, чрез адв. Д. Л., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. В писмен отговор ответникът „Горубсо Лъки“ ЕАД, чрез адв. Т. К., изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение в „Челопеч Майнинг“ ЕАД, преименувано в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, на длъжност „подземен работник на извоз“ (един месец), впоследствие на длъжност „подземен майстор миньор VII разряд“ от 11.06.1986 г. до 23.03.1990 г. След това, в периода от 30.10.1991 г. до 12.06.1992 г. е работил по трудово правоотношение в „ДФ Горубсо Мадан“ на длъжност „подземен майстор миньор VII разряд“, чийто правоприемник е „Лъки инвест“ АД. Поради вредностите на работната среда е заболял от „вибрационна болест гравис втори-професионалис“, като заболяването е признато за професионално от медицинските органи с протокол № 149/02.07.1992 г. В периода до 2018 г. с издаваните решения на ТЕЛК е потвърждавана констатацията за професионалния характер на заболяването и е определян срок за инвалидизация. С представеното по настоящото дело ново ЕР № 1239/ 06.03.2018 г. на ТЕЛК като противопоказни условия на труд са посочени - тежка физическа работа свързана с вибрации, студ, влага, вдигане на тежести, принудителна поза. Призната е трайно намалена работоспособност 60% - 34% в резултат на общо заболяване и 50 % от професионалното заболяване. Съдът е посочил, че от събраните по делото писмени доказателства не се установява правоприемството между „ДФ Горубсо Мадан“ и ответника „Горубсо Лъки“ ЕАД, нито между това дружество и ищеца да са били налице трудовоправни отношения. За да счете иска за изцяло неоснователен и спрямо ответника „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, съдът е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, според което здравословното състояние на ищеца се определя от сериозни необратими заболявания от общ характер с прогресиращ ход. Поради това, според вещото лице е неправилно да се твърди, че патологичните прояви са следствие на вибрационна болест, респ. че лицето страда от процесното професионално заболяване. Отразената в медицинската документация патология на гръбначния стълб, не е характерна за вибрационна болест от локално вибровъздействие, дори и в посочения стадий. Костно-дегенеративните промени в гръбнака не са установени по време на трудовата заетост на лицето, а са се развили след преустановяване на професионалната експозиция и с времето са се задълбочили. Описаните в медицинска документация дегенеративни заболявания не са в причинно-следствена връзка с диагностицираната през 1992 г. вибрационна болест. Регистрираното в ЕР на ТЕЛК професионално заболяване е обратимо след преустановяване на въздействието на увреждащия фактор на работната среда. Предвид изложеното, съдът е направил извод, че влошеното здравословно състояние на Х. не е в причинна връзка с работата му в миналото при ответниците. Посочено е, че ищецът не е доказал да са налице предпоставките по чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране отговорността на двамата ответници като работодатели и няма данни твърдяното професионално заболяване „вибрационна болест“ да е в пряка причинна връзка с условията на работната среда. По отношение на възраженията, че неправилно е допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК, както и че исковете са погасени по давност, въззивният съд не се е произнесъл. Изложените доводи са, че по отношение на първото възражение във въззивните жалби не се съдържали оплаквания; а по отношение на второто, че исковете се отхвърлят на друго основание, поради което не следвало да се обсъжда и това правопогасително възражение. При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че релевантни за селектирането на жалбата са първите два въпроса в изложението, които обобщени се свеждат до правния въпрос за задължението на съда в спора по чл. 200 КТ да зачете влязло в сила решение на компетентния медицински орган по експертизата на работоспособността относно професионалния характер на заболяването на работника/служителя. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с практиката на ВКС - решение № 134/ 29.04.2013 г. по гр. д. № 709/2012 г., IV г. о., решение № 462/09.01.2012 г. по гр. д. № 1304/2010 г., IV г. о., решение № 74/05.07.2019 г. по гр. д. № 2813/ 2018 г., III г.о. на ВКС и др. Останалите въпроси нямат претендираното от касатора значение за производството по чл. 288 ГПК, а са относими за фазата по чл. 290 ГПК при разглеждането на спора по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение