Определение № 107 от 14.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 88/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Братя Костадинови“ ООД срещу решение №106/13.10.2022г. по в.гр.д.№196/22г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено решение №268/16.05.22г. по гр.д.№246/22г. по описа на Районен съд Силистра, с което дружеството е осъдено да заплати на „Строй арт“ООД сумата 10 700 лв., представляваща възнаграждение по договор за проектантски услуги от 28.09.21г., ведно със законната лихва. В писмен отговор ответната по касационната жалба страна „Строй арт“ООД е възразила срещу допустимостта и основателността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия,в състав на Първо отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Искът,с който е бил сезиран окръжният съд,е с предмет – претенция за плащане на задължение в размер на 10 700 лв., произтичащо от договор за проектантски услуги – изработване на ПУП-ПЗ, ПУП-ПП и технически проект при изпълнение на строежи, сключен между търговски дружества. Така предявеният иск намира правното си основание в чл.266 ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.1 ал.1 т.13 ТЗ. Същият е оценяем,а цената му се определя от материалния интерес,който в случая е размерът на търсеното възнаграждение – 10 700 лв. /чл.69 ал.1 т.4 ГПК/. Повдигнатият пред съда спор е с търговски характер, съгласно чл.365 т.1 ГПК. Тъй като разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски спорове - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция, като произнесено по иск с цена под този размер, въззивното решение на Окръжен съд Силистра не подлежи на касационно обжалване. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу него,а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение