Определение № 2113 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 103 от 07.06.2023г. по гр.д. № 178/2023г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение 16 от 18.01.2023г. по гр. д. № 385/2022г. на Пазарджишки окръжен съд. С него А. Р. Т. е осъден да заплати на А. И. С. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 864 лв. обезщетение за имуществени вреди от причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак; заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 07.05.2022г. за неимуществените вреди и от датата на възникването им 13.05.2022г. за имуществените вреди. Касационната жалба е подадена от ответника по иска А. Р. Т. чрез пълномощник адв. И. М.. Обжалва се уваженият размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че се дължи минимално обезщетение до 10 000лв. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК - очевидна неправилност. Поставени са следните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо приема, че следва да потвърди размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди при липса на мотиви за фактите и обстоятелствата обуславящи неимуществените вреди и присъденото обезщетение; 2/ следва ли въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства, посочени от страните и релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като ги анализира и да посочи значението им за потвърждаване на присъдения размер; 3/ следва ли съдът при недоказването на връзката на тези вреди с деликта да намали съответно и заявената претенция до един минимален размер; 4/ длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материалноправна норма, а именно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иск с правна квалификация 45 ЗЗД и да присъди обезщетение за вреди, чиято първопричина е деликтна, но за конкретното й проявление са допринесли и други фактори, като действията на пострадалия ищец; 5/ следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, включително при посочване на критериите; 6/ следва ли съдът да се съобрази с практиката за присъден размер на обезщетение за неимуществени вреди по други сходни случаи за един близък период от време. Позовава се на противоречие с ППВС № 4/1968 и практика на ВКС. Ответникът по касационната жалба А. И. С., не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение е приел, че по нохд № 856/ 2022 г. на Районен съд-Пазарджик е постигнато споразумение, с което А. Р. Т. е признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 2 НК и осъден на лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 НК за това, че на 07.05.2022 г. в гр. Пазарджик е причинил средна телесна повреда на А. И. С., изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак, наложило оперативно лечение, метална фиксация на счупените костни фрагменти и имобилизация, представляващо трайно затруднение на движението на левия долен крайник да около 4 - 6 месеца. Това споразумение, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда и според чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Приетата медицинска експертиза установява, че вследствие на възникналия между страните инцидент на паркинга на магазин в гр. Пазарджик на 07.05.2022г. ищецът А. И. С. е получил счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак. Същият ден е бил опериран, като му е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с два спонгиозни винта. На 13.05.2022г. е изписан от лечебното заведение за продължаване на лечението при домашни условия. Непосредствено след травмата, при медицинските диагностични и хирургически процедури и след тях ищецът е търпял интензивни болки, което е налагало системен прием на болкоуспокояващи, като болките са намалявали по интензитет до приключване на оздравителния процес. Първоначално, за период от 3 месеца, предвижването на ищеца се е осъществявало с помощни средства - патерици, като обичайната продължителност на оздравителния процес при този вид увреждания е около 6 месеца. При извършения преглед вещото лице е установило, че ъглометрията на лявата колянна става е с отклонение - S-0-0-110 градуса вместо необходимите 140 градуса, както е при здравите хора, който проблем ще се преодолее едва след премахване на поставените винтове и провеждане на последваща рехабилитация за възстановяване движението на ставата в пълен обем. Към момента пострадалият продължава да изпитва болки в крака при промяна на метеорологичните условия и претоварване на ставата. Гласните доказателства - показанията на свидетелите В. С. - майка на ищеца и С. С. - негов брат, сочат, че непосредствено след операцията и прибирането му в къщи около 2 месеца ищецът е търпял силни болки, което е налагало да приема болкоуспокояващи. Два месеца е бил на легло, като единствено ставал да отиде до тоалетна с помощта на патерици. Започнал да излиза едва след около 3 месеца с помощни средства. Ограничил контактите си, спрял да се вижда с приятели, вследствие на което изпаднал в депресия, станал мълчалив и затворен. Вследствие на претърпяното увреждане не можел да работи като шофьор и да се издържа. При тези данни по отношение размера на присъденото обезщетение, въззивният съд е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е съобразено с интензитета и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ценил е следните обстоятелства: болките и страданията, характера и тежестта на полученото травматично увреждане - тежка фрактура на латералния кондил на големия пищял на левия крак, която е наложила оперативно лечение чрез поставяне на остеосинтезни средства; възстановителният процес, който е протекъл за срок от около 6 месеца; наличните и към момента болки при промяна на метеорологичните условия и претоварване на ставата; ограничението в движението на колянната става вследствие на поставените остеосинтезни средства, което би могло да се преодолее с втора операция за премахване на поставените винтове и провеждане на рехабилитация. Отчел е, че за срок от около 2 месеца ищецът е търпял силни болки, не е можел да се обслужва сам и е разчитал изцяло на помощта на своите близки. С оглед на това причиненото увреждане е довело до социалната му изолация, до невъзможност да полага труд, нарушен е бил обичайният му начин на живот, което е рефлектирало негативно на психоемоционалното му състояние - изпаднал в депресия, станал мълчалив и затворен, не можел да спи вечер. Поради всичко това съдът е счел, че сумата от 20 000лв. е справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за всички надлежно доказани по делото немуществени вреди. Поддържаните оплаквания за съпричиняване въззивният съд е отхвърлил с мотиви, че по делото не се доказват нито са събрани доказателства в подкрепа на твърденията на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия. Данни в тази насока не се съдържат в показанията на ангажираните от ответника свидетели П. Д. и И. Н., които не са били очевидци на конфликта и не потвърждават твърденията за проявена от ищеца вербална агресия по отношение на делинквента А. Р. Т.. Съдът е посочил, че дадените в досъдебното производство свидетелски показания не могат да бъдат обсъждани от гражданския съд, тъй като не са събрани при условията на непосредственост съгласно чл.163, ал.1 ГПК. С оглед на това е приел, че липсва основание за намаляване размера на обезщетението. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема, че такива липсват. Поставените правни въпроси имат отношение към изхода на спора. Те са свързани с преценката на доказателствата при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; с критериите, въз основа на които то се определя; както и с присъждането на обезщетение само за преките и непосредствени вреди. При разрешаването на тези въпроси въззивният съд не се е отклонил от посочената практика. Пловдивски апелативен съд е изпълнил задължението си да обсъди събраните доказателства относно правнорелевантните факти, имащи значение за размера на обезщетението. При прилагане на законовия критерий за справедливост съдът напълно се е съобразил с указанията в ППВС № 4/1968 г. Взел е предвид вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически болки, други страдания и неудобства. В сочената от касатора практика - Решение № 32 от 19.02.2025г. по гр. д. № 2269/2014г. на IV г.о., Решение № 32 от 19.02.2015г. по гр.д. № 2269/2014г. на ІV г.о. и Решение № 223 от 27.12.2016г. по гр.д. № 1839/2016г. на ІІІ г.о. се акцентира върху необходимостта от преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Именно такава преценка е извършена от решаващия съд в случая, така че принципът за справедливост е приложен конкретно. Що се отнася до повдигнатия от касатора въпрос за съобразяване на практиката за присъдени обезщетения за неимуществени вреди по други сходни случаи, същият не е определящ за изхода на спора. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид и икономическите условия в страната към настъпване на инцидента, но не може да се изисква присъждане на едни и същи обезщетения за едни и същи увреждания. Както бе разяснено, указанията на ППВС № 4/1968г. изискват конкретна преценка на релевантните за всеки отделен случай обстоятелства. Така че, различните размери на присъдените обезщетения се дължат преимуществено на различната фактическа обстановка по отделните дела, а не на противоречиво прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД. Допълнително може да се отбележи, че сочената от касатора практика, касаеща обезщетения за сходни увреждания, е за вреди настъпили повече от десет години назад във времето, далеч преди настоящето събитие, което е от 2022г. Затова тази практика не може да се счита за актуална. По отношение наведеното от касатора оплакване за необсъждане наличието на съпричиняване и поставеният (макар и неясно) въпрос във връзка с това, следва да се посочи, че възражението за съпричиняване (заявено твърде неконкретно) е разгледано и отхвърлено от съда с надлежни мотиви. Твърдението на ответника по иска, че е бил предизвикан от ищеца, е останало неподкрепено от събраните доказателства и затова възражението не е уважено. Предвид горното липсва основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК също не е налице. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Необходимо е този порок да може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Законът е приложен в точния му смисъл, не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Актът е обоснован в съответствие с логическите и опитните правила. Ето защо следва да бъде отказано допускане на касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.