Определение № 1363 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 746/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. Ж. Д. Д., процесуален представител на В. Р. Р. срещу определение №62/29.01.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №491/2023г. по описа на Окръжен съд- Габрово, с което е потвърдено определение №1112/15.09.2023г., постановено по гр.д. №1376/2022г. на Районен съд- Габрово. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на адв.Ж.Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъде осъден ответника ЗК „Лев Инс“ АД да й плати сумата 900 лева адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство на ищеца В. Р. Р., на основание чл.38, ал.2 ЗА. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че обстоятелството за договорено между ищеца и процесуалния му представител осъществяване на правна помощ като безплатна не се презумира, а следва да бъде установено от данните по делото. Поддържа аргументи, че за уважаване на искането по чл.83, ал.2 ЗА е достатъчно правната помощ да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждение по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено ново, с което искането по чл.38, ал.2 ЗА да бъде уважено. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касационният жалбоподател не сочи конкретен правен въпрос, обусловил изхода на спора. Цитира съдебна практика на ВКС, като твърди, че обжалваното определение е в противоречие с нея. Ответникът по жалбата ЗК „Лев Инс“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за оставяне без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на процесуалния представител на ищеца на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, въззивният съд приема, че не се презумира договорено между ищеца и процесуалния му представител осъществяване на безплатна правна помощ, а същото следва да бъде установено, като изявлението за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка на конкретната хипотеза. Цитирайки практика на ВКС, решаващият съдебен състав намира, че посочването на конкретно основание по ал.1 на чл.38 ЗА, на което се предоставя безплатна правна помощ, е задължително условие, за да възникне правото на присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Това изискване се обосновава и с възможността да се обезпечи защитата на насрещната страна при оспорване на основанието, включително чрез ангажиране на съответни доказателства. Като констатира, че няма своевременно наведено твърдение и нито в пълномощното, нито в процесния договор за правна помощ е посочено в коя от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗА е договорено оказване на безплатна адвокатска защита, съдът намира искането по чл.38, ал.2 ЗА за неоснователно. Излага и допълнителни доводи, че наведените в молбата по чл.248 ГПК твърдения, че е била предоставена безплатна правна помощ поради материални затруднения на ищеца, са опровергани от доказателствата по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. В случая касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК повтаря оплакванията от касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на закона и достигане до необосновани изводи, че „обстоятелството за договорено между ищеца и процесуалния му представител осъществяване на правна помощ като безплатна не се презумира, а следва да бъде установено по данните от делото“. Цитира съдебна практика на ВКС, съгласно която „изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза“. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос от оплакванията в жалбата или от цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика /т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение