Определение № 963 от 31.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 515/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Евроинс“АД против решение № 657/29.12.2025г. по т.д.№ 475/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 562/15.04.2025г. по т.д.№ 670/2024г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционен фонд иск, с правно основание чл. 499, ал. 6 КЗ, за сума в размер на 31 224,57 лева – регресно вземане за възстановена в полза на НББАЗ сума, по претенция № [ЕГН]. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие със закона – чл. 351, ал. 3 КЗ и чл. 368, ал. 1 и ал. 4 КЗ. Позовава се на разсрочено плащане на застрахователната премия и ненастъпило застрахователно покритие, поради неплащане на първата разсрочена вноска от застрахователната премия, като договорът за застраховка следва да се счита прекратен автоматично - от 24,00 ч. на 15-тия ден от датата на падежа на разсрочената вноска, съгласно горепосочените разпоредби, които съдът не е съобразил при произнасянето си. Сочи се игнориране на релевантни доказателства - заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което, според касатора, установява безспорно неплащането на каквато и да било застрахователна премия от застрахования, и справка от база – данни на Информационния център към Гаранционен фонд / ИЦ на ГФ /, за прекратяване на застрахователното правоотношение на 28.04.2017г. / предходно на застрахователното събитие /. Касаторът счита, че при непредставяне / от него самия / на оспореното от ответника копие от застрахователната полица, без подписи на страните / електронно генериран препис /, първоинстанционният съд е следвало, в съответствие и със собствените му указания за приложението на чл. 183 ГПК при непредставяне на оригинала, да изключи документа от доказателствата по делото. Това съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд въззивният е игнорирал, приемайки за доказано наличието на поставен върху оригинала на полицата отрязък 2 от стикер на ГФ с инд. № 57855616. Справката от база данни на ИЦ на ГФ, за отразено прекратяване на застрахователния договор, според касатора, е задължавала съда да приложи аналогично презумпцията на чл. 574, ал. 12 КЗ - и спрямо данните за прекратяване на застрахователното правоотношение, отразени в ИЦ на на ГФ. Касаторът оспорва възприетото от въззивния съд, че падежната дата на първата застрахователна премия, като съвпадаща с датата на сключване на договора, доказва заплащането й. Неправилно е разпределена и доказателствената тежест в процеса, с позоваване на чл. 294, ал. 6 КЗ. Сключването на застрахователната полица, чрез застрахователен посредник, не доказва получаване на първата застрахователна премия. Показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка не са годни да установят противното, тъй като са непоследователни, вътрешно противоречиви и не се подкрепят от други доказателства по делото. Неполучаването на първата премийна вноска е безспорно установено от заключението на ССЕ, което съдът е игнорирал. Ответната страна - Гаранционен фонд – не е депозирал отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: ЗД „ Евроинс“ АД е предявило претенция по чл. 499, ал. 6 КЗ, срещу Гаранционен форд, за осъждането му да възстанови на ищеца платената от него на НББАЗ сума от 31 224,57 лева, съизмеряваща платено от НББАЗ на Италианското бюро по системата „Зелена карта„ застрахователно обезщетение и разноски, платени от последното на пострадал от ПТП, настъпило на 05.08.2017г. в Италия, по вина на водача на мотоциклет с българска регистрация. За това МПС Гаранционен фонд е противопоставил, на отправената от НББАЗ първо до него претенция за възстановяване на платеното, възражение за сключена за мотоциклета и действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗД „Евроинс“АД. По последващо отправената до ЗД „Евроинс“ АД претенция дружеството е заплатило сумата на НББАЗ, но оспорва наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, за мотоциклет „Ямаха„, модел 250, с рег. [рег.номер на МПС], към 05.08.2017 г..Твърди, че поради неплащане на първата премийна вноска, на 28.04.2017г. полицата е анулирана и тази информация е подадена на Гаранционен фонд, съответно е отразена в информационната система на ГФ. Договорът не е произвел действие между страните и ЗД „ Евроинс „ АД не е материалноправно легитимирано да отговаря за вредите от застрахователното събитие. Спорът в производството се концентрира до обстоятелството породил ли е изобщо действие договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, сключен между ЗД „Евроинс„АД и застраховащия собственик на мотоциклета – Д. Б. К., обективиран в застрахователна полица № BG/07/117000989374/ 30.03.2017г., със срок на договора и застрахователен период: 11.50 ч. на 30.03.2017г. – 23,59 ч. на 29.03.2018г.. Застрахователната полица е представена по делото в неподписан от страните препис / генериран от електронна система документ /. От същия е видно, че е уговорено разсрочено плащане на втора вноска от застрахователната премия, при падеж на първата вноска, съвпадащ с датата на сключване на договора – 30.03.2017г.. Няма спор между страните и е отразено в доклада по щетата № [ЕГН], че застраховката е сключена чрез застрахователен посредник „Ауто Експрес„ ЕООД. В преписа на застрахователната полица е обозначено място за залепване на отрязък № 2 от стикера на Гаранционен фонд, с номер 57855616. Сключването на договора е отразено в ИЦ на ГФ. Още с писмо от 18.11.2019г. до ЗД „Евроинс„ АД, представено по делото, по повод отправената до ГФ претенция на НББАЗ, Фондът е признал данни за „ подадена като прекратена „ на 27.04.2017г. процесната застрахователна полица, с посочено от застрахователя основание „ Друга причина за прекратяването “ / установимо и от представена справка от базата – данни на ИЦ на ГФ – стр. 41 по номерацията на първоинстанционното дело и стр. 44-46 на въззивното / и изискал от застрахователя оригинала на същата, от която да са видни начало и край, със залепен отрязък № 2 от знака на ГФ, както и представяне на данни за действието й, вкл. на отправено до застраховащия писмо за заплащане на допълнителна премия, с доказателства за доставянето му и доказателства дали е възстановена частта от платената премия, която съответства на неизтеклия срок на застрахователния договор. Указанията си ГФ е обосновал с приложението на чл. 364, ал. 3 КЗ, очевидно приемайки че се касае за договор, който е породил действие и последващо е прекратен / каквото, впрочем, е буквалното съдържание на подадената от застрахователя информация /. С отговор на писмото на ИФ, обаче, ищецът е посочил, че договорът изобщо не е влизал в сила, поради неплащане на първа вноска от премията. Представяне на оригинала на застрахователната полица от ищеца е указано и в първоинстанционното производство, по уважено доказателствено искане на ответника, който цели да докаже поставен отрязък № 2 от стикера на ГФ върху оригинала, т.е. защитата му се ползва от съществуването и представянето на договора с отразеното в преписа съдържание, а не от изключването му от доказателствата. Именно последното, обаче, е указал като последица от непредставянето на оригинала първоинстанционният съд. Назначената по делото ССЕ не е установила плащане по процесната застрахователна полица, по банковата сметка на застрахователя в „Юробанк България„АД, посочена в полицата, но е установила няколко вноски на каса, по сметката на „Евроинс„АД при „Банка ДСК„ АД, в периода 30.03.2017г. – 17.04.2017 г., извършени / освен това на 11.04.2017г./ от лицето Ю. Ц., с посочени основания„ захранване „ и „вноска„. Вещото лице е заявило, че при липса на по-конкретна информация не би могло да обоснове категоричен извод, че някоя от тези вноски инкорпорира платената първа застрахователна вноска по процесния договор. Първоинстанционният съд е уважил иска. Приел е, че не е доказано плащане на първата вноска от застрахователната премия, доколкото не е отбелязано в договора и не следва като факт от подадените към ИЦ на ГФ данни за сключване на застрахователния договор. Позовал се е и на заключението на ССЕ, която не е установила плащане по сметката на застрахователя, посочена в застрахователната полица, нито е установила безспорно плащане чрез вноските по сметка на застрахователя, на каса в „Банка ДСК„ АД. Съдът приема, че е сключен застрахователен договор под отлагателно условие – плащане на първата вноска - което не е настъпило и с изтичане на 15-дневен гратисен период от сключването му е бил прекратен. Следователно, към датата на ПТП - 05.08.2017 г. не е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите за процесния мотоциклет, сключена със ЗД „Евроинс“ АД. Във въззивната си жалба Гаранционен фонд е повторил правните си доводи в защита срещу иска, както следва: 1/ Съгласно чл. 487, ал.2 КЗ при договорено разсрочено плащане на застрахователната премия в един застрахователен период, знакът по чл.487, ал. 1 КЗ удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия; застрахователят е длъжен да издаде знака по ал. 1 за целия срок, за който е събрана застрахователната премия; ищецът не е оспорил издаването на знак за процесната застрахователна полица, с № 57855616, фигуриращ в представената справка от базата данни на ИЦ на ГФ, съответно посочен и в полето за поставянето на отрязък 2 от знака на ГФ, в представения препис от застрахователната полица; 2/ кумулативното съобразяване на чл. 336, ал. 1 КЗ и чл. 487, ал. 2 КЗ по отношение установените факти доказва безспорно заплащането на първата вноска от застрахователната премия, като аргумент е и чл. 4 от Наредба № 49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „ Злополука „ на пътниците в средствата за обществен транспорт, според която разпоредба не се допуска клауза в договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, която изключва приложението на чл. 336, ал. 1 КЗ и чл. 487, ал. 2 КЗ. Издаването на знака на ГФ удостоверява, че договорът за застраховка е породил действие, а според клаузите на конкретния договор и съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ и чл. 367, ал. 1 КЗ процесният е породил действие със заплащането на първата премийна вноска; 3/ Съгласно чл. 368, ал. 4 вр. с чл. 337, ал. 3 КЗ застрахователят няма право да прекратява полица, ако не са изтекли 15 дни от датата на настъпване изискуемостта на разсрочена премийна вноска - кумулативното приложение на двете разпоредби излючва тяхната относимост към плащането на първа премийна вноска, която не е разсрочена, какъвто е процесният случай; 4/ Регистрирането от ищеца на процесната застрахователна полица, като прекратена, в ИЦ на ГФ, няма обвързваща доказателствена сила – не се касае за вписване, което е елемент от фактическия състав на прекратяването на договора, съгласно мотиви към ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Отправено е повторно искане за изискване оригинала на полицата, с прилагане последиците по чл. 161 ГПК, в случай на непредставянето му от ищеца, което искане въззивният съд не е уважил, но предвид „съдържанието на застрахователната полица, първоначалната й регистрация в ИС на ГФ по реда на чл. 571 КЗ и неоспореното наличие на стикер на ГФ върху нея„ е намерил за нужно да даде указание за нов начин на разпределение доказателствената тежест в процеса. На ищеца е указана тежестта да докаже, че първата премийна вноска не е била събрана от застрахователния брокер, чрез който е сключена застраховката. В изпълнение на указанията ищецът е поискал допускане на съдебно-счетоводна експертиза с такава задача, въз основа проверка на счетоводството на застрахователния посредник „Ауто Експрес“ ЕООД, което искане съдът е уважил, но поради проблематичност в изготвянето на заключението, последващо е заличил и указал доказване на факта чрез други доказателствени средства. На това основание е допуснат свидетел на ищеца – управителят на „Ауто Експрес“ЕООД към момента на сключване на застрахователния договор - Т. Х.. Същата споделя, че при сключване на застраховките с разсрочено плащане задължително са изисквали плащане на първата премийна вноска. Полицата издавали след извършено плащане на първата премийна вноска. Свидетелката признава, че процесната полица лично тя е сключила с клиента и я е отчела към застрахователя в деня на сключването, каквато била практиката в отношенията им - да се съставят ежедневни отчети на сключените застрахователни полици. Заявява, че генерираните суми от застраховки също са отчитани ежедневно на представители на застрахователя, посочени поименно – в повечето случаи Ю., или В., служители на ЗД „Евроинс„ АД – клон Враца. Свидетелката заявява, че пази съставяните от нея отчети и в този за 30.03.2017г./ който и представя / открива процесната полица / под № 16 /, с отчетена по сключването й сума от 60,80 лева, платена на ръка. Свидетелката твърди, че сумите не се осчетоводяват от застрахователния посредник, а с получаването им се предават на застрахователя. Въззивният съд е променил правния резултат и е отхвърлил иска по следните съображения: Достатъчно да се приеме за доказано плащането на първата премийна вноска, с оспорване на което обстоятелство ищецът отрича качеството си на застраховател на гражданската отговорност на водача на мотоциклета, причинил ПТП на 05.08.2017г.в Италия, е обстоятелството за наличен стикер на ГФ с индивидуален номер, в процесната застрахователна полица и надлежното й регистриране в ИЦ на ГФ, съгласно чл. 517 КЗ. Системата на ГФ отразява само действащи договори, а хипотезата на издадена полица, с поставен стикер на ГФ, без платена поне първа вноска от застрахователната премия, е житейски и стопански неправдоподобна. При посочена в самата полица дата на падеж на първата премийна вноска, съвпадаща с датата на издаването й, самата полица удостоверява плащането на сумата. Тези обстоятелства, в съвкупност, въззивният съд сочи като мотивирали го да разпредели по нов начин доказателствената тежест в процеса, указвайки че в тежест на ищеца е да докаже, че вноска по застрахователния договор не е събрана от застрахователния посредник, чрез който е бил сключен. Такова доказване съдът приема, че ищецът не е провел. Напротив, от разпита на св. Т. Х. съдът приема за безспорно установено плащането на първа премийна вноска от 60,80 лева, позовавайки се и на чл. 294, ал. 6 КЗ, според която разпоредба, когато застрахователен посредник сключва договор от името на застраховател и получава от ползвателя на застрахователна услуга застрахователна премия или вноска, се смята че премията или вноската е получена от застрахователя. Последващото отчитане на заплатеното, от посредника към застрахователя, съответно – липсата на такова, е ирелевантно за действието на договора, бидейки въпрос на вътрешните отношения между посредника и застрахователя. Съдът приема, че договорът е породил действие, съобразно чл. 351, ал. 3 КЗ, като не се твърди и не се установява от застрахователя да е последващо прекратен. Следователно, не е налице основание по чл. 519, ал. 1, т. 2 КЗ, за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, обосновавани с формално позоваване на допълнителен селективен критерий в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК: 1/ Приложим ли е посоченият в чл. 368, ал. 4 КЗ 15-дневен срок за прекратяване на полицата по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите по отношение на първа вноска от застрахователната премия, когато в застрахователния договор е уговорено разсрочено изплащане на застрахователната премия ?; 2/ Налице ли е законова презумпция за платена първа премийна вноска по застраховка „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите със сключване на договора на основание чл. 367, ал. 1 КЗ вр. с чл. 351, ал. 3 КЗ ?; 3/ Налице ли е законова презумпция за платена първа премийна вноска по застраховка „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите със залепването на стикер на Гаранционен фонд върху застрахователната полица, на основание чл. 367, ал. 1 КЗ вр. с чл. 351, ал. 3 КЗ ?; 4/ Залепването на стикер на Гаранционен фонд върху изрично обозначеното за това място в застрахователната полица за застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите част ли е от фактическия състав на сключването на застрахователния договор ?; 5/ Налице ли е законова презумпция за платена първа премийна вноска по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите с регистрирането на застрахователния договор в Информационната система на Гаранционен фонд, на основание чл. 574, ал. 12 КЗ вр. с чл. 367, ал. 1 КЗ и чл. 351, ал. 3 КЗ ?; 6/ Приложима ли е презумпцията на чл. 574, ал. 12 КЗ към вписването на датата на прекратяване на застрахователния договор ?; 7/ Следва ли съдът да приложи чл. 183 ГПК, като изключи документа от доказателствения материал и не го взима предвид при формиране на фактическите и правните си изводи по спора, при условие, че документът не е представен в указания срок и на страната са разяснени правните последици от това ?; 8/ Как следва съдът да разпредели доказателствената тежест в процеса,когато по делото следва да се приложи оборима законова презумпция – кои факти подлежат на доказване от страната, която се ползва от презумпцията, респ. кои – от страната, която я оспорва ?; 9/ Налице ли е съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на въззивното решение, когато въззивният съд не е обсъдил в цялост събрание по делото доказателствен материал, при формиране на решаващите си изводи по спора ? Първите три въпроса не кореспондират с решаващите мотиви на въззивното решение, с което не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не се е позовал на нормите на чл. 367, ал. 1 КЗ и чл. 351, ал. 3 КЗ, като съдържащи законови презумпции, и с прилагането на последици от необорването им от ответника. Изхождайки от договорения падеж на първа премийна внос ка - на датата на сключване на договора, съдът е приел, че застрахователната полица обективира правилото, залегнало в чл. 367, ал. 1 КЗ чл. 351, ал. 3 КЗ - първата вноска при разсрочено плащане на премията да се плати при сключването на договора, след като друго не е предвидено в самия договор. На практика, втори и трети въпроси ирелевират формираната от страните воля и обективирането й в застрахователната полица, от която изхожда съда. Формулировката на трети въпрос е и юридически nonsense, тъй като „законовите презумпции„ се съдържат в закона, а не се извличат от факти от обективната действителност. Наред с това, съдът се е позовал на безспорно установения със свидетелски показания факт на платена първа премийна вноска по процесната застраховка, на застрахователния посредник „Ауто Експрес„ЕООД. Първият въпрос изхожда от отречени от съда предпоставки: че първата премийна вноска не е била заплатена от застрахования, нещо повече - че страните са уговорили нещо различно от правилото, залегнало в чл. 367, ал. 1 КЗ и чл. 351, ал. 3 КЗ - разсрочване на цялата застрахователна премия / каквото предполага логиката на въпроса, но конфронтира със съдържанието на застрахователната полица /. Това е достатъчно да се отрече удовлетвореност на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Четвъртият въпрос е предпоставен от извода на съда, основан на поставен отрязък 2 от знака на ГФ в процесната полица, но е формулиран правно несъстоятелно спрямо значението му, съгласно предвиденото в чл. 487 КЗ, на чието приложение се основава съдът, макар да не го е упоменал изрично. Разпоредбата на чл. 487, ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователната полица, издадена по реда на чл. 575, ал. 1 КЗ и знака, който се издава от Гаранционен фонд, удостоверяват наличието на застрахователен договор, без на самият знак да се придава качеството на елемент от фактическия състав на договора. Касае се за знак, който, съгласно чл. 4, ал. 6 от Наредба № 49/16.10.2014 г., упомената по-горе, застрахователят е длъжен да предостави към всяка полица. Съгласно чл. 10, ал. 2 от същата Наредба знакът съдържа уникален номер и при разсрочено плащане удостоверява и срока, за който е платена застрахователна премия, съгласно чл. 487, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата знакът е самозалепващ се стикер с три отрязъка, с еднакъв номер и контролен талон, като отрязък две се залепва върху екземпляра на застрахователната полица, който се съхранява при застрахователя. С непредставянето на оригинала на застрахователната полица, препятствало установяването на срока на действие на договора, за който е платена застрахователна премия, който следва да е посочен в знака на ГФ, ищецът е препятствал установяване и на последващо прекратяване на договора / макар в разрив с изначалните му твърдения по спора /, както правилно е отчел въззивният съд. Пети и шести въпроси се отнасят до приложението на чл. 574, ал. 12 КЗ, но са относими единствено към съпътстващия - извода за доказано произвел действие застрахователен договор, с плащането на първата премийна вноска - извод на въззивния съд, че не се установява и последващо прекратяване на същия към 28.04.2017г., за което важат и аргументите в предходния параграф. За този си извод съдът по същество е приел, че самият застраховател опровергава подадените данни за прекратяване и не може да се позовава на обвързващата удостоверителна сила на регистрираното прекратяване в ИЦ на ГФ, каквото прекратяване би било възможно само при договорено разсрочено плащане и за първата вноска от застрахователната премия, респ. за цялата застрахователна премия. Прекратяването предполага произвел действие застрахователен договор, каквото ищецът изначално отрича, а и самият е подал данните за прекратяване, сочейки „друга причина за прекратяване“, останала недоказана. Чл. 574, ал. 12 КЗ не урежда обвързваща доказателствена сила на регистрираните данни пряко относно факта на платена първа премийна вноска, на каквато не се е позовал и въззивният съд. Поради това формулираният пети въпрос не кореспондира с решаващите мотиви на съда – базиращи се на съдържанието на договореното, наличието на индивидуален знак на ГФ за процесната полица и на събраните доказателства за действително плащане на първата премийна вноска на застрахователен посредник. Доколкото съдът индиректно е дал отговор на поставения шести въпрос, в унисон с твърдението на ищеца и действителното съдържание на чл. 574, ал. 12 КЗ - за разпоредена от закона обвързваща доказателствена сила на регистрацията в ИЦ на ГФ относно действието на договора, в конкретния случай успешно оборена относно вписаното прекратяване - въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като диреният отговор - в съответствие с позицията на касатора - не би бил от естество сам по себе си да промени правния резултат. Седмият въпрос е предпоставен от съждението на касатора, за различни от приложените от въззивния съд последици, от непредставянето на оригинала на застрахователната полица. Според страната, електронно генерираният препис е следвало да се изключи от доказателствата, на основание чл. 183 ГПК, а не да се приемат за доказани факти, за установяването на които застрахователят е създал пречки, непредставяйки оригинала на полицата, съгласно чл. 161 ГПК. Приложението на всяка от разпоредбите е предпоставено от съдържанието на защитата във всеки конкретен случай. Така в настоящия, ответникът се ползва от съществуването на оригинала на полицата, а не оспорва съществуването му и не цели изключването му от доказателствата по делото. Правилно съдът се е позовал на последиците на чл. 161 ГПК. Седми, както и следващият - осми - въпроси са формулирани фактологично, не позволяват еднозначен отговор по приложението на процесуалните норми на чл. 183 ГПК и чл. 161 ГПК, нито относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Фактологичният им характер изключва възможността да обосноват общ селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Деветият въпрос цели отговор относно правилността на въззивния акт, какъвто настоящият състав дължи едва в производство по чл. 290 ГПК, след преодоляване на селективната фаза по чл.288 ГПК, на основанията по чл. 281, т.3 ГПК, различни от тези по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Не се установява очевидна неправилност, като самостоятено основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК - изводима от мотивите на въззивния акт, без анализ на съдържанието на събраните доказателства и на процесуалните действия на съда и страните. Не се установява превратно приложение на съобразените от съда, а и на наведените с въпросите на касатора, норми на КЗ, нито драстично нарушение на съдопроизводствените правила, в разрив с основополагащи правила на гражданския процес. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение