Определение № 97 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 725/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т., чрез адв. Д. Г. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 9/10.01.2023 г., постановено по в. т. д. № 883/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, в частта, в която е отменено Решение № 260519/03.08.2022 г., постановено по т. д. № 350/2020 г. по описа на СГС, ТО, и са отхвърлени предявените от Н. Т. срещу „Далла турс“ ЕООД кумулативно обективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) над присъдената сума от 1400 лв. до пълния им предявен размер от 9044,39 лв. - обезщетение за причинени имуществени (пропуснати ползи и претърпени загуби) и неимуществени вреди от ползване на фотографията „Залив на Котор“, разгласена на авторския сайт на Т. през м. 12.2018 г., извършено чрез публикуването ѝ на сайта на „Далла турс“ ЕООД с цел предлагане на екскурзии до Черна гора, като искът за обезщетение на причинените неимуществени вреди е предявен за сумата от 500 лв. (част от общо претендираната сума в размер на 1000 лв.) и 2) над присъдената сума от 99,95 лв. до пълния му предявен размер от 579,99 лв., представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г. Въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, в която предявените деликтни искове са уважени. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, а именно при определяне на дължимото обезщетение за неправомерното използване на процесното фотографско произведение следва да се вземе предвид размера на пропуснатото лицензионно възнаграждение, което авторът би получил при правомерно развитие на правоотношението, т.е. в случай че не бе извършено твърдяното нарушение на неговите авторски права и то съобразно националния пазар, на който той функционира (ФРГ), а не съобразно българския национален пазар, където ответникът осъществява своята търговска дейност. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (поставените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото), както и по чл. 280, ал. 2 – въпросите са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (не се сочат такива актове, а напротив прави се искане по тези въпроси Върховният касационен съд да отправи на основание чл. 628 ГПК преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз). Касаторът поставя следните материалноправни въпроси: 1. „Как се определя обезщетението за пропуснати ползи при нарушение на авторско право по чл. 95, ал. 3 и чл. 95а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, когато има разминаване между средните лицензионни възнаграждения (цената на дребно за правомерно възпроизведен екземпляр) за подобни произведения в държавата, в която авторът е установен и продава произведенията си, и държавата, в която е установен нарушителят и авторът търси защита?“ и 2. „В случай че съдът вземе предвид икономическите условия при определяне на обезщетението съгласно чл. 95, ал. 3 ЗАПСП и пазарната равностойност на предмета на нарушението съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, тези в държавата, в която авторът е установен и продава произведенията си, или в държавата, в която е установен нарушителят и авторът търси защита ли следва да бъдат определящи?“ Настоящият състав, като взе предвид, че поставеният за разглеждане от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2022 г. първи въпрос относно водещия пазар при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 ЗАПСП, когато държавата, в която е извършено нарушението на авторско право е различна от държавата по пребиваване на автора, е от значение и за конкретното дело, счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение