Определение № 1074 от 07.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2562/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ф. К. Ч., представляван от адв. Г. А., срещу определение № 645 от 20.11.2025г. по ч.т.д. № 490/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено определение № 1540 от 23.10.2025г. по т.д. № 603/2025г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по отношение на иска за отмяна на решения на ОСА на „Строителен и технически флот” АД, проведено на 29.09.2025г., по т.5.3, т.11.1 и т.11.2 от дневния ред.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че с оглед допуснатото нарушение на правилата за свикване на общото събрание е недопустимо от правния ред в правния мир да останат действащи порочни решения, които, от една страна, са отменяеми, ако са атакувани с иск по чл.74 ТЗ, но от друга – непоклатими, защото акционерът, който упражнява правото си по чл.74 ТЗ, нямал правен интерес. В тази връзка сочи, че всички решения на процесното ОС подлежат на отмяна като незаконосъобразни, независимо дали са „положително” или „отрицателно” взети. Намира, че въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, която е напълно неприложима в настоящия случай и която е неправилно интерпретирана. Сочи, че в случая чрез предявения иск цели благоприятните последици от включване в дневния ред на разглеждането на въпроса и приемането на решение за предявяване на иск за реализация на отговорността на членовете на СД за причиняване на вреди по чл.240, ал.2 ТЗ и овластяването му да предяви иска от името на дружеството. Оспорва извода на въззивния съд, че част от решенията не са взети, като твърди, че са налице взети решения. Поддържа, че изводът на въззивния съд за липса на интерес от предявените искове противоречи на нормата на чл.75 ТЗ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Решението на орган на управление да не се приема нещо, да не се прави нещо, да не се действа или бездейства, представляват ли отрицателни решения?

2. Ако те представляват такива, представляват ли годен предмет на иска по чл.74 ТЗ и могат ли да бъдат атакувани с него?

3. Когато е прието отрицателно /негативно/ решение, което е прието в нарушение на процедурните правила или е материално незаконосъборазно, подлежи ли то на отмяна, ако срещу приемането му е предявен иск в преклузивния срок по чл.74 ТЗ?

4. Кое в такъв случай е лицето, което има правен интерес да предяви такъв иск?

5. Когато решението се отмени по реда на чл.74 ТЗ, настъпва ли конститутивният ефект на решението и води ли това до възстановяване на висящността на въпроса /предишното правно положение/ дали да се предяви или не иск за търсене на отговорност на членовете на СД за вреди?

Частният касационен жалбоподател твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, създадена с определение № 1153 от 28.11.2023г. по ч.т.д. № 1683/2023г. на ВКС, I т.о.

Поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че искът по чл.74 ТЗ е конститутивен и интересът от предявяването му е налице винаги, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване. Посочил е, че според по-новата практика на ВКС при конститутивните искове, каквито са тези по чл.74 ТЗ и по чл.25, ал.3 ЗЮЛНЦ, следва да е налице конкретен правен интерес от иска, за да бъде той допустим, като се е позовал на решение № 27 от 22.04.2021г. на ВКС по т.д. № 240/2020г., I т.о., ТК. Заключил е, че правото на иск принадлежи на всеки съдружник или акционер с правен интерес от неговото упражняване тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника и с отмяната на това решение ще бъде постигната защита на това право. Приел е, че независимо от предоставената от законодателя на съдружника/акционера процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на ОС чрез специалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т.е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита. Посочил е, че отрицателното решение няма никакви правни последици нито в правната сфера на отделните съдружници или акционери, тъй като не засяга по никакъв начин членствени права, нито влияе в правната сфера на търговското дружество. Добавил е, че отмяната му не би постигнала присъщото на конститутивните съдебни решения преобразуващо действие – отмяната не би възстановила някакво предходно правно положение, нито би създала ново такова. Посочил е, че в настоящата хипотеза не би се ангажирала отговорността на член на СД (решение по т.5.3), не би се взело решение за предявяване на иск по чл.240, ал.2 ТЗ (решение т.11.1 и т.11.2) на съответните лица, а за да настъпят тези правни последици, е необходимо ново и то положително решение на ОСА, каквото може да бъде взето на последващо ОСА. Позовал се е на определение № 166 от 09.04.2021г. на ВКС по ч.т.д. № 162/ 2021г., I т.о., според което при конститутивния иск, какъвто е искът по чл.74, ал.1 ТЗ, както и при неговата специфика, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Достигнал е до извод, че невъзможността с постановеното по предявения иск по чл.74 ТЗ положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т.е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита /в този смисъл определение № 60425/30.11.2021г. по ч.т.д. 1925/21г., I т.о., решение № 150/30.06.2014г. по т.д. № 286/2012г., II Т.О., решение № 254/12.07.2018г. по т.д. № 1479/2017г., II т.о., решение № 255/12.07.2018г. по т.д. № 1734/2017г, II т.о. и др. /.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поставените в изложението правни въпроси се отнасят до допустимостта на предявените искове по чл.74 ТЗ с оглед преценката за наличието на правен интерес от тях. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно формираната трайна практика на ВКС интересът от търсената защита е процесуална предпоставка на всички искове, вкл. конститутивния иск по чл.74 ТЗ, като защитата, която се търси с него, включва както разрешаването на спора относно съществуването на потестативното право, така и цели да се предизвика правна промяна в съществуващите правоотношения между страните. С оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл.74, ал.1 ТЗ, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Следователно, независимо че законодателят е предоставил на съдружника в търговско дружество с ограничена отговорност процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на ОС чрез специалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т.е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита /решение № 150 от 30.06.2014г. по т.д.№ 286/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 254 от 12.07.2018г. по т.д.№ 1479/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 255 от 12.07.2018г. по т.д.№ 1734/2017г. на ВКС, ІІ т.о./. В решение № 81 от 25.04.2017г. по т.д.№ 563/2016г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, исковете за отмяна решения на ОС предполагат конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото. Въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика, като, съобразявайки съдържанието на оспорените решения, с които не се приемат предложените проекто-решения за освобождаване на посочения член на СД от отговорност и за предявяване на иск по чл.240, ал.2 ТЗ за реализиране на отговорността на членове на СД, е приел, че евентуалното положително съдебно решение за тяхната отмяна не би имало присъщото за конститутивните решения преобразуващо действие – отмяната не би възстановила някакво предходно правно положение, нито би създала ново такова, като в настоящата хипотеза не би се ангажирала отговорността на член на СД (решение по т.5.3) и не би се взело решение за предявяване на иск по чл.240, ал.2 ТЗ (решение т.11.1 и т.11.2) на съответните лица, а за да настъпят тези правни последици, е необходимо ново и то положително решение на ОСА, каквото може да бъде взето на последващо ОСА, поради което е достигнал до извод за липса на правен интерес от предявения иск.

Не е налице противоречие и с посоченото от частния касационен жалбоподател определение № 1153 от 28.11.2023г. по ч.т.д. № 1683/2023г. на ВКС, I т.о., тъй като в него въпросът за наличието на правен интерес от предявени искове по чл.74 ТЗ е разрешен съобразно конкретните факти по делото и не се съдържа отговор в поддържания от частния жалбоподател смисъл. В това определение е прието, че атакуваните решения се явяват част от останалите, взети на същото ОСА, и са свързани с решенията по т.1-5 от дневния ред, с оглед на което е преценено, че правният интерес е налице, доколкото ищецът – акционер цели чрез предявения иск благоприятните последици от приемане на информация за състоянието на дружеството по основни икономически показатели, отчети за стопанска дейност и финансово състояние на дружеството към 30.06.2022г., както и от включване в дневния ред на разглеждането на въпроса и приемането на решение за предявяване на иск за реализация на отговорността на членовете на СД за причиняване на вреди по чл.240, ал.2 ТЗ и овластяването му да предяви иска от името на дружеството. Доколкото предмет на настоящото производство са решения на ОСА с различен предмет, даденото в посоченото определение разрешение е неотносимо.

Наличието на постоянна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна и осъвременяване и от която въззивният съд не се е отклонил, обуславя извод за отсъствие на соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното определение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая обжалваното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение