Определение № 2684 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 657/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. А. с постоянен адр. С. К., общ.Е., подадена чрез адв. Е.Д. срещу решение № 89 от 04.07.2024г по в.гр.дело № 109/2024г. на Окръжен съд-Търговище, постановено по насрещни претенции на основание чл.127 ал.2 от Семейния кодекс относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. К. Й., [дата на раждане] г, предвид настъпилата между родителите фактическа разяла след 2021г и неразбирателството им по поставения на съдебно администриране впърос относно детето. Потвърдено е Решение № 10 от 31.01.2024 г., постановено по гр. дело № 414/2021 година по описа на Омуртагския районен съд.,с което упражняването на родителските права е предоставено на майката М. А. О., местоживеенето на детето с определено при нея в [населено място], общ. Е.,определен е подробен режим на контакти /лични отношения/ на бащата с детето, К. А. А. осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 200лв до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й, както и издръжка за минало време в размер на 180 лв за периода 01.07.2021г- 30.07.2021г. Касаторът е недоволен от решението за предоставяне упражняването на родителските права на майката с определяне на местоживеенето на детето при нея, като обжалва потвърждаването му от въззивния съд с оплаквания за неправилно прилагане на процесуалия и материалния закон и необоснованост. Счита ,че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата за капацитета на майката като родител. В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, по общо формулирани въпроси за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при преценка на най- добрия интерес на детето и за преценката им.Водещо е поставен въпроса за самостоятелна преценка на съда по отношение на родителския капацитет на всеки от родителите (т.1 от изложението ), за съпоставянето капацитета на двамата родители и има ли приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други (т.2 от изложението) Формулиран е и процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателста и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона ,по който се изтъква противоречие с т.19 ТР №1/01.01.2001г ОСГК и т.2 ТР №1/2013 ОСГТК, както и трайно формирана практика на ВКС в множестно цитирани решения. Основание по чл.280, ал.1 т.1ГПК се сочи по първия въпрос поради противоречие с ППВС №1/1974г и практиката на ВКС в решение по гр.д №784/2021г та Трето г.о по прилагането на чл.59, ал.4 СК и пар.1 т.5 от Закона за закрила на детето,указваща самостоятелна оценка на възпитателските качества на всеки от родителите.По втория въпрос,за приоритетното значение на едни обстоятелства спрямо други, се изтъква противоречие с решение по гр.д №3523/2020г на Четвърто г.о на ВКС ,според което няма приоритетност на обстоятелствата,на които съдът дава съвкупна оценка при конкретните обстоятелства. Ответницата по жалбата М. А. О. не е депозирала отговор След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на К. А. А. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се формулира общи въпроси за водещи критерии,които съдът съобразява при преценката за най-добрия интерес на детето, като въпросите се основават на доводи и оценки, които нямат правен характер, а изразяват теза за приоритизирането на фигурата на бащата при възпитаване на петгодишно дете и хипотетичното твърдение на касатора ,че в неговото местожителство би се осигурила отседналост за отглеждането на детето,докато майката често сменяла местожителството си, което не е в интерес на детето В конкретния случай ,при установените по делото обстоятелства бащата не е полагал грижи по отглеждане и възпитание на детето след раздялата между страните, не е имал възможност да поддържа връзка и опознае сина си тъй като доскоро е пребивавал и работел в чужбина .Тези непосредствени грижи са полагани от майката и според приетите и обсъдени в решението доказателства, включително след проучванията изложени в социалните доклади на ДСП О. и ДСП –Е. е направен извод за родителския капацитет. При решаващата дейност на въззивната инстанция са следвани и спазени критериите, указани в ППВС 1/1974г. и установената съдебна практика, включително цитираната от касатора.Нужната грижа, каквато майката е полагала и е способна да полага като отглежда момче на пет годишна възраст,е изпълнение на родителския дълг,което въззивният съд положително е оценил на свой ред.Към момента ролята на майката за детето е твърде значителна,а режимът на лични отношения в перспектива трябва да осигури дължимата с оглед интереса на детето възможност за бащата да го опознае и да създаде у него чувство на привързаност. В тази насока и капацитетът на бащата, и качествата му на родител е прецена от въззивния съд мотивирано – изтъкнато е силното му желание да има постоянна връзка със сина си, положително е оценена от въззивния съд неговата загриженост как детето расте и се развива.Предвид изложеното, не е налице критерият на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите, свързани с оценката на възпитателските качества на родителите при предоставяне упражняването на родителските права по съдебен ред. Касаторът оспорва решението на съда от позицията на предубеденост към другия родител, като отдава значение на едни обстоятелства за сметка на други ,воден от свои оценки.Майката ще продължи да се грижи за детето при установена от съвкупна преценка на доказателствата способност да осигури стабилна и подкрепяща развитието му среда,от която бащата не е изолиран занапред. Обективирана в мотивите на решението по този начин, преценката на въззивния съд за най-добрия интерес на детето не е формирана в противоречие с указанията в ППВС №1/1974г. Не е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, включително по поставения процесуалноправен въпрос. Практиката на ВКС е константна в разбирането,че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПКи чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС ,част от която цитирана в изложението,налице са и разясненията в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно за изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуалноправен аспект. При постановяване на решението Окръжен съд-Търговище не е обективирал противоречие с тези изисквания ,за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.