Определение № 101 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 385/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Прима Ел“ ООД със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 1480 от 19.10.2020 г., постановено по т. д. № 2177/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение от 26.02.2018 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Прима Ел“ ООД против Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ искове с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения от 23.09.2014 г. на общото събрание на сдружението по т.1, т.3 и т.4 от дневния ред, и след отмяна на решение от 16.12.2019 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от „Прима Ел“ ООД против Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 23.09.2014 г. на общото събрание на сдружението - ответник за освобождаване на Е. К. Е. като член на Управителния съвет и за освобождаването му от отговорност, основан на твърдения за липса на предпоставките за освобождаване по чл.33, ал.1, т.1 от Устава на сдружението; Осъдено е „Прима Ел“ ООД да заплати на насрещната страна разноски по чл.78, ал.3 ГПК за производството пред въззивната инстанция в размер на 40 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че в резултат на неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото и нарушение на разпоредбата на чл.180 ГПК въззивният съд е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че общото събрание от 23.09.2014 г. е свикано законосъобразно и че той е уведомен редовно за събранието в качеството на член на сдружението - ответник. Навежда оплакване, че в частта за отхвърляне на иска за отмяна на решението на общото събрание за освобождаване на Е. Е. като член на УС на основание чл.33, ал.1, т.1 от Устава въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск на основание, различно от въведеното с исковата молба, евентуално - неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена практика - задължителна и казуална, на ВКС: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд да приложи императивна правна норма, дори когато не е въведена като основание във въззивната жалба /противоречие с Тълкувателно решение № 1/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 103/29.08.2017 г. по гр. д. № 4266/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. на ВКС, ІV г. о./; 2. Преклузията на чл.133 ГПК обхваща ли правните изводи и доводи, които страната прави въз основа на установените по делото факти или само възраженията, които твърдения за факти относно възникването, съществуването или погасяването нас порното право /противоречие с решение № 48/25.04.2014 г. по гр. д. № 2410/2013 г. на ВКС, І г. о., и решение № 358/18.06.2010 г. по гр. д. № 1183/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; 3. Съгласно чл.180 ГПК съставеният частен документ удостоверява ли единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице и дали удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти /противоречие с решение № 57/29.04.2013 г. по гр. д. № 354/2012 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ВКС, ІV г. о./; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя /противоречие с решение № 176/31.10.2017 г. по т. д. № 2299/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 14/03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, ІІ т. о./; 5. Задължителен ли е Уставът на сдружението на ОС относно основанията за прекратяване мандата на член на УС, след като е допустимо извършване на съдебен контрол върху решения на ОС на сдружение с нестопанска цел на основанията по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ - за законосъобразност на решението и съответствие с устава на сдружението /противоречие с решение № 179/05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 167/04.11.2013 г. по т. д. № 1292/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение от 16.12.2019 г. е отхвърлен искът по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението по т.3 от дневния ред, се поддържа вероятна недопустимост по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението от 26.022018 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ на „Прима Ел“ ООД за отмяна на решения от 23.09.2014 г. на общото събрание на членовете на Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“, Апелативен съд - София е приел, че не са осъществени твърдените от ищеца нарушения на чл.21, ал.2, чл.26, чл.35, ал.2 и чл.36а, ал.2 от Устава на сдружението - ответник, релевирани като основания за отмяна на решенията. След преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че общото събрание от 23.09.2014 г. е свикано по решение на УС на ответното сдружение, взето на заседание на 20.07.2014 г. В представения по делото протокол от 20.07.2014 г. е отразено, че на заседанието са присъствали всички членове на УС - Е. Е., Р. Г. и П. Г., като под текста на протокола са положени подписи срещу името на всеки от членовете. Според текста на протокола, на заседанието е докладвана молба от Е. Е. за предсрочното му освобождаване като член на УС на основание чл.33, ал.1, т.1 от Устава и за предлагане на негово място на В. О. и е свикано общо събрание на 23.09.2014 г. със следния дневен ред: Приемане на годишен отчет на сдружението за 2013 г., доклад на УС за дейността му през 2013 г. и освобождаване от отговорност на членовете на УС за дейността им през 2013 г. /т.1/; Промяна на адреса на управление на сдружението /т.2/; Освобождаване на члена на УС Е. Е. по негова молба по чл.33, ал.1 от Устава и освобождаването му от отговорност /т.3/; Избор на нов член на УС - В. О., който встъпва като редовен член на УС на мястото на Е. Е. и за остатъка от мандата му, съгласно чл.33, ал.2 от Устава /т.4/. Във връзка с извършено от ищеца оспорване на протокола от 20.07.2014 г. в частта относно подписа на Е. Е. в производството пред първата инстанция е прието заключение на съдебнографологична експертиза, съдържащо констатации, че положеният в протокола подпис за Е. Е. не е идентичен с положените от същото лице подписи в заверен образец от подпис, приложен към заявлението за регистрация на сдружението по фирменото дело в СГС и в протокол от заседание на УС от 29.05.2014 г. При разпита в съдебно заседание вещото лице е заявило, че различията в подписите не са достатъчни, за да се направи извод дали подписите са положени от едно лице или от различни лица. В производството пред СГС Е. Е. е разпитан като свидетел и е депозирал показания, че не е имал контакти с другите членове на УС и че е бил уведомен за освобождаването му като член на УС чрез електронната поща на неговата съпруга, без да е подавал молба за освобождаване. Въззивният съд е обсъдил експертното заключение и свидетелските показания, но е преценил, че обстоятелствата дали Е. Е. е бил уведомен за заседанието на УС и дали след участие в заседанието е подписал протокола от 20.07.2014 г. са ирелевантни за законосъобразността на оспорваните с исковете решения на общото събрание. Преценката е мотивирана със съображения, че участието на другите двама членове на УС - Р. Г. и П. Г., и единодушното им гласуване за отразените в протокола решения е достатъчно за спазване на предвидените в чл.35, ал.2 и чл.36а, ал.2 от действащия към м. юли 2014 г. устав на ответното сдружение кворум за провеждане на заседания на УС /повече от половината от членовете/ и мнозинство за вземане на решения /единодушно спрямо кворума по чл.35, ал.2/. Относно твърденията в исковата молба за нарушена процедура при разгласяване на общото събрание въззивният съд е съобразил приложените към фирменото дело на сдружението - ответник документи и е приел за доказано, че обявление с покана за събранието е публикувано в бр.63/01.08.2014 г. на „Държавен вестник“ и е поставено /залепено/ пред офиса на сдружението на 22.07.2014 г. Последното обстоятелство е счетено за установено от приложения към фирменото дело протокол с дата 22.07.2014 г., подписан от изпълнителния директор на сдружението Р. Г. и от служител Г. А.. Въззивният съд е констатирал, че с въззивната жалба ищецът „Прима Ел“ ООД е оспорил факта на залепване на обявлението пред офиса на дружеството, но е преценил, че доколкото удостоверените в протокола от 22.07.2014 г. факти не са оспорени в рамките на преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ и в хода на първоинстанционното производство, оспорването с жалбата е преклудирано, не са налице предпоставките по чл.266, ал.2 ГПК за разглеждането му във въззивното производство и взетите от общото събрание решения не подлежат на отмяна като незаконосъобразни по причина на допуснато нарушение на чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ, съответно чл.26, ал.3 от Устава, изискващи надлежно разгласяване на събранието най-малко един месец преди провеждането му чрез обявление, публикувано в „Държавен вестник“ и поставено пред офиса на сдружението. Предвид извода, че са спазени изискванията на закона и устава за предварително разгласяване на събранието, въззивният съд е определил като неоснователно искането на ищеца за отмяна на решенията на общото събрание поради нарушение на правото му на информация по чл.21, ал.2 ЗЮЛНЦ вследствие липсата на персонално отправено до него уведомление за провеждане на събранието. Въззивният съд е съобразил представения по делото присъствен списък от 23.09.2014 г., в който е удостоверено участие в събранието на членовете на УС Р. Г. и П. Г., както и вземане с единодушие от представените на събранието членове на сдружението на следните решения: Приемане на годишен отчет на сдружението за 2013 г. и освобождаване от отговорност на членовете на УС за дейността им през 2013 г.; Освобождаване на Е. Е. като член на УС и освобождаването му от отговорност; Избор на В. О. за член на УС, който да встъпи на мястото на Е. Е. за остатъка от мандата му. Според съдържанието на протокола, към датата на провеждане на общото събрание членовете на ответното сдружение са били 19, от които на събранието са били представени 12 членове и не са присъствали представители на 7 членове, в т. ч. и на ищеца „Прима Ел“ ООД. С оглед извода, че ищецът е бил уведомен за събранието по реда на чл.26, ал.3 от Устава, неучастието му в събранието не е отчетено от въззивния съд като факт, релевантен за законосъобразността на оспорваните по реда на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ решения. Произнасяйки се по въззивната жалба на сдружението - ответник, Апелативен съд - София е отменил решението на Софийски градски съд от 16.12.2019 г. и е отхвърлил иска на „Прима Ел“ ООД за отмяна на решението на общото събрание от 23.09.2014 г. по т.3 от дневния ред за освобождаване на Е. Е. като член на УС и за освобождаването му от отговорност, основан на твърдение за липса на визираните в решението предпоставки по чл.33, ал.1, т.1 от Устава за предсрочно освобождаване на Е. /писмено искане до УС, ако важни причини налагат това/. Въззивният съд е приел за безспорно, че писмена молба за освобождаване на Е. Е. като член на УС не е създавана и не съществува като отделен документ. Становището на ответника, че молбата е обективирана в протокола от проведеното на 20.07.2014 г. заседание на УС, не е възприето от съда с аргумент, че ищецът е оспорил своевременно автентичността на подписа срещу името на Е. Е. под текста на протокола и ответникът не е провел успешно доказване на факта, че подписът действително е положен от Е. Е.. В зависимост от така извършената преценка и след съобразяване на останалите относими доказателства, включително показанията на Е. като свидетел и представената по делото кореспонденция, въззивният съд е приел, че не е доказано категорично наличието на изявено от Е. Е. желание за предсрочното му освобождаване като член на УС на сдружението, предвидено в чл.33, ал.1, т.1 от Устава като основание за предсрочно освобождаване и прекратяване на мандата на членовете на УС. Независимо от извода за отсъствие на предпоставките по чл.33, ал.1, т.1 от Устава, чиято липса е релевирана като самостоятелно основание на един от исковете по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, въззивният съд е изразил несъгласие с даденото от първоинстанционния съд разрешение на спора, че нарушението на чл.33, ал.1, т.1 от Устава има за последица незаконосъобразност на решението за освобождаване на Е. Е. като член на УС. Въззивният съд е констатирал, че в чл.33, ал.1 от Устава са предвидени четири самостоятелни основания за прекратяване на мандата на членовете на УС, сред които и основанието по т.1 - по писмено искане на съответния член пред УС, ако важни причини налагат това. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ, възпроизведена в чл.29, ал.1 и ал.2 от Устава на сдружението, предоставяща в прерогативите на общото събрание абсолютно и неограничено правомощие да освобождава членовете на УС по всяко време и без предварителни условия, съдът е формирал извод, че общото събрание може по своя преценка и по всяко време да освободи член на УС, без това негово правомощие да подлежи на ограничаване с устава. Излагайки съображения, че изброяването в чл.33, ал.1 от устава на основанията за освобождаване на членовете на УС не е изчерпателно и че решението на общото събрание за освобождаване на съответния член на УС е въпрос на целесъобразност на вътрешното управление на организацията, въззивният съд е приел, че решението за освобождаване на Е. Е. като член на УС, взето при отсъствие на предпоставките по чл.33, ал.1, т.1 от Устава, не подлежи на отмяна по съдебен ред. Съдът е посочил, че след като общото събрание има право да освободи членовете на УС без наличие на което и да било от основанията по чл.33, ал.1 от Устава, основанията /мотивите/ за освобождаване не могат да бъдат обект на съдебен контрол и при взето решение за освобождаване съдебният контрол се свежда единствено до проверка дали са спазени процедурните изисквания за законосъобразност на решението - кворум мнозинство и т. н. Предвид изложеното, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение от 16.12.2019 г. и е отхвърлил иска за отмяна на решението по т.3 от дневния ред на събранието на поддържаното основание - липса на предпоставките по чл.33, ал.1, т.1 от Устава. По допускане на касационното обжалване: Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решението от 26.02.2018 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд, тъй като не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Формулираните в т.2, т.3, т.4 и т.5 от изложението въпроси, с които е обосновано общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, са насочени към оспорване на правилността на извода на въззивния съд, че проведеното на 23.09.2014 г. общо събрание на сдружението - касатор не е разгласено по предвидения в закона и в чл.26, ал.3 от Устава ред. Във въпросите се съдържа защитната теза на касатора, че не е спазено изискването за залепване на обявление пред офиса на сдружението, съдържащо необходимата информация за датата и мястото на провеждане на събранието и за неговия дневен ред, поставено най-късно един месец преди провеждане на събранието. В мотивите към решението въззивният съд е формирал извод, че събранието е свикано в съответствие с изискванията на чл.26, ал.3 от Устава, като този извод е основан на приложените към фирменото дело на сдружението документи - копие от публикация в „Държавен вестник“ и протокол, подписан от изпълнителния директор и от служител на сдружението, удостоверяващ факта на залепване на обявление за събранието пред офиса на сдружението. За да се позове на протокола, въззивният съд не е игнорирал разпоредбата на чл.180 ГПК, както поддържа касаторът, а е съобразил липсата на своевременно въведено в процеса оспорване, че удостоверените в протокола факти действително са се осъществили, т. е. че на посочената в протокола дата пред офиса на сдружението е поставено/залепено/ обявление за свиканото с решение на УС общо събрание, за датата и мястото на провеждането му и за неговия дневен ред. Поставянето на обявление като част от процедурата по чл.26, ал.3 от Устава е факт с правно значение и именно поради това въззивният съд е приел, че след като с отговора на исковата молба и до приключване на производството пред първата инстанция ответникът - сега касатор, не е оспорил този факт, въведените с въззивната жалба възражения срещу неговото обективно проявление - така, както то е удостоверено в протокола, е преклудирано. Зададените от касатора въпроси са резултат от погрешна интерпретация на мотивите, с които въззивният съд е аргументирал преценката си за отсъствие на твърдяното в исковата молба нарушение на чл.26, ал.3 от Устава, съответно на чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ, при свикване на общото събрание, както и от погрешното схващане, че с въззивната жалба са въведени само правни доводи /а не нови фактически твърдения/ за неспазване на процедурата по свикване на общото събрание, по които въззивният съд е дължал произнасяне. Поради това въпросите не могат да се квалифицират като обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и да послужат като общо основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Несъответствието на посочените от касатора въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, с оглед на което не следва да се обсъждат твърденията за разрешаване на въпросите в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС - в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК в частта, с която е отменено решението от 16.12.2019 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен искът по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението по т.3 от дневния ред на общото събрание от 23.09.2014 г. В исковата молба дружеството - ищец е основало иска си по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението по т.3 от дневния ред на две групи твърдения за незаконосъобразност на решението - нарушения на закона и на устава при свикване и провеждане на събранието и вземане на решението при отсъствие на предпоставките по чл.33, ал.1, т.1 от Устава, визирани в протокола на общото събрание като основание за освобождаване на Е. Е. в качеството му на член на УС на сдружението. Въведените с исковата молба твърдения са очертали фактическото основание, с оглед на което съдът е следвало да извърши преценка за законосъобразност и съответствие с устава на оспореното решение по т.3 от дневния ред и в зависимост от тази преценка да се произнесе дали исковете за отмяна на решението са основателни или неоснователни. Първата група нарушения са предмет на обсъждане в потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение от 26.02.2018 г. и нямат отношение към допустимостта на въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първата инстанция от 16.12.2019 г. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е направил извод, че решението по т.3 от дневния ред е взето при липса на предпоставките от фактическия състав на чл.33, ал.1, т.1 от Устава, т. е. че е доказано поддържаното в исковата молба основание на иска за отмяна на решението по реда на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, но въпреки това е отхвърлил иска по съображения, че освобождаването на членовете на УС е неограничено правомощие на общото събрание, което не е обусловено от наличието на визираните в чл.33, ал.1 предпоставки. Предвид решаващите изводи на въззивния съд и крайния резултат от разглеждането на иска /основан на твърдения за вземане на решението по т.3 от дневния ред на общото събрание при отсъствие на предпоставките по чл.33, ал.1, т.1 от Устава/, следва да се допусне касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка по реда на чл.290 ГПК на процесуалната допустимост на обжалваното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от 16.12.2019 г. и е отхвърлен искът по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. Във връзка с допустимостта на решението касаторът е формулирал въпроси /стр.2 и стр.7 от изложението/, чието обсъждане следва да стане при постановяване на решението по съществото на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,