Определение № 899 от 22.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 364/2012 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Г. М. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 370 от 21.07.2011г. по в.гр.д. № 552 по описа за 2011г. на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2793 от 4.04.2011г. по гр.д.№ 3260/2010г.на Благоевградски районен съд,като е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.358 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на заповед № 180 от 24.09.09г.на ректора на Ю.”Н. Р.” Б.,с която на ищцата в качеството й на декан на „Правно-историческия факултет” е наложено дисциплинарно наказание”забележка”. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос,свързан с прилагането на чл.46 от ЗНА по отношение тълкуването на нормата на чл.65 ал.1 от Правилника за образователните дейности на Ю. Б.. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да счете за неоснователен предявения иск, въззивният състав – като е съобразил целите,за постигането на които е въведено правомощието на декана/1.завършване на образованието в съкратен срок и 2.разширена подготовка в специалността/,е приел,че граматическото,логическото и систематичното тълкуване на чл.65 от Правилника изисква да се разрешава да се обучават по индивидуален план студенти,които отговарят на две кумулативно предвидени изисквания:1.да са завършили успешно най-малко първи курс и 2.да имат среден успех от следването не по-нисък от много добър/5/. Второто изискване съдът е извел от горепосочените цели, защото съкратеният срок на завършване и разширената подготовка по специалността изискват наличие на много добри знания,демонстрирано усърдие и изявени успехи, като не е логично да се разрешава индивидуално обучение на студенти, които още не са завършили първата си година и чиито знания и възможности не са проверени.Съдът е акцентирал на това,че ищцата не е оспорила обстоятелството,че изброените в атакуваната заповед студенти не са имали успех от следването най-малко много добър /5/ към момента,в който тя им е разрешила да се обучават по индивидуален план,нито е навела твърдение,че те са активни спортисти или с изяви в областта на науката и изкуствата,за да попадат в изключението по чл.65 ал.3 от Правилника. Тя е възразила единствено,че е издала заповедите си въз основа и в изпълнение на решение на факултетния съвет,което съдът е приел за невярно, защото е установено по делото,че решението на факултетния съвет, отразено в Протокол № 7 е взето на 30.10.09г., а всички издадени от ищцата заповеди са с по-ранни дати/между 28.09.09г. и 20.10.09г./. При тези мотиви- поставеният от касаторката въпрос за начина ,по който следва да се тълкува нормата на чл.65 от Правилника за образовател-ните дейности на Ю. Б. – е годно общо основание за допустимост съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като нормата на чл.46 от ЗНА е ясна и недвусмисена,прилага се еднакво в практиката и не е налице изменение в обстоятелствата,които да налагат някаква промяна.В случая – въззивния съд е тълкувал спорната норма на чл.65 от Правилника именно според вложения в нея смисъл,който е извел от целта на тълкувания акт и основните начала на правото.Нормата на чл.65 от Правилника,съгласно която „ на студенти,завършили успешно най-малко първи курс, със среден успех от следването не по-нисък от много добър/5/,ръководителят на основното звено може да разреши да се обучават по индивидуален план с цел:1. завършване на висшето образование в съкратен срок и 2.разширена подготовка в специалността,като се запазва или удължава срока на обучение ” – не следва да се тълкува в посочения едва в касационната жалба смисъл,че е достатъчно студента да е завършил първи курс със среден успех от следването не по-нисък от много добър/5/,за да може да му се разреши да се обучава по индивидуален план.Но дори и да се приеме обратното- на този етап- това би било ирелеватно за изхода на спора, тъй възражението – не е наведено своевременно/с исковата молба/, не е изследвано и в хода на производството не са събирани доказателства – дали посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание студенти отговарят на това изискване- да са завършили първи курс със среден успех от следването си не по-нисък от много добър /5/. Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касаторката основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение