Определение № 10 от 07.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2470/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. О. Д. от [населено място] срещу определение № 299 от 28.07.2021 г., постановено по в. ч. т. д. № № 249/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото определение е потвърдено определение от 09.06.2021 г. по т. д. № 43/2021 г. на Окръжен съд - Плевен, с което на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК е спряно производството по предявените от М. Д. против ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.432 КЗ до приключване на наказателното производство по ДП № 252/2020 г. по описа на ОДМВР - Плевен /Д № 2429/2020 г. по описа на РП - Плевен/ с влязла в сила присъда или с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона - чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Частният жалбоподател навежда оплакване, че в противоречие с установената съдебна практика и въпреки липсата на доказателства за привлечено в качеството на обвиняем лице, въззивният съд е приел, че образуваното досъдебно производство по повод на произшествието, при което е претърпял подлежащите на обезщетяване вреди, съставлява основание по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по исковете с правно основание чл.432 КЗ. Поддържа, че за да се приложи разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, следва съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да разкрие непосредствено престъпни обстоятелства от значение за спора и изходът на спора да зависи от тяхното установяване, които предпоставки в случая не са налице. Излага доводи, че образуваното досъдебно производство не препятства разглеждането на исковете по чл.432 КЗ, доколкото не съществува пречка авторството на деянието, вината и противоправността в поведението на водача, реализирал произшествието, да се установят и в хода на исковия процес. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочен бланкетно и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба ЗД „Бул Инс“ АД - [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - Велико Търново е приел, че образуваното в ОДМВР - Плевен досъдебно производство № 252/2020 г. /Д № 2429/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Плевен/ по повод настъпило на 12.10.2020 г. ПТП съставлява основание по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на образуваното пред Окръжен съд - Плевен гр. д. № 43/2021 г. с предмет предявени от М. О. Д. против ЗД „Бул Инс“ АД преки искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, причинени в резултат на произшествието. Въззивният съд е съобразил твърденията в исковата молба, че произшествието от 12.10.2020 г. е причинено виновно и противоправно от водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Бул Инс“ АД и че по повод на произшествието е образувано досъдебно производство № 252/2020 г. по описа на РУ на МВР Плевен. С отговора на исковата молба ответникът - застраховател е оспорил твърденията на ищеца за наличие на вина и противоправност в поведението на застрахования водач и е поискал да бъде спряно производството по исковете с правно основание чл.432 КЗ до приключване на досъдебното производство за разследване на произшествието. Предвид процесуалните позиции на двете страна въззивният съд е възприел като безспорни обстоятелствата, че досъдебното производство, чиято висящност към момента на постановяване на обжалваното пред него определение е потвърдена с писмо от ОД на МВР - Плевен, е образувано по повод на същото деяние, което е квалифицирано като деликт в исковата молба по гр. д. № 43/2021 г. на Окръжен съд - Плевен, респ. срещу същия водач, който е посочен като делинквент в исковата молба. Изхождайки от разбирането, че отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования водач и че елементите от фактическия състав на деликтната гражданска отговорност на водача са идентични с тези, които са предмет на изследване в наказателното производство /противоправно поведение на водача, вина, вреда и причинна връзка между поведението и вредата/, въззивният съд е направил извод, че доколкото в случая конкретното вредоносно деяние осъществява фактическия състав на престъпление и неговото установяване не може да бъде изследва самостоятелно от гражданския съд по аргумент от чл.124, ал.5 ГПК, са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на исковото производство до приключване с влязъл в сила акт на досъдебното производство. Необходимостта от спиране на производството по исковете с правно основание чл.432 КЗ е аргументирана и с разпоредбата на чл.300 ГПК, задължаваща гражданския съда да съобрази евентуалната присъда или споразумение от наказателното производство, като е препратено в тази насока към мотивите на Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно определение. Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 274/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на І г. о., определение № 378/28.05.2010 г. по ч. т. д. № 383/2011 г. на ІІ т. о., определение № 44/26.01.2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на ІІ г. о., определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. № 592/2012 г. на І т. о., определение № 60274/21.07.2021 г. по ч. т. д. № 836/2021 г. на І т. о., определение № 450/06.11.2020 г. по ч. т. д. № 1446/2020 г. на ІІ т. о., определение № 733/11.11.2013 г. по ч. т. д. № 6790/2013 г. на ІV г. о., определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на І т. о., определение № 150/29.03.2021 г. по ч. т. д. № 461/2021 г. на І т. о. и определение № 134/02.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на І т. о., по следните значими за изхода на делото въпроси: „ 1. Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на престъпни обстоятелства и образувано досъдебно производство за проверка дали евентуално има извършено престъпление, съставлява ли основание по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на исковото производство; 2. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство при наличие на тъждество между деянието, предмета на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес; 3. Може ли да се допусне спиране на производството по гражданско дело, без да се установи тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство; 4. Основание за спиране на гражданското производство по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ ли е образуваното наказателно дело в досъдебната фаза срещу водача, чиято отговорност е застрахована; 5. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство срещу водача“. Въпросите по т.1, т.3 и т.5 от изложението не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Първият въпрос не кореспондира с данните по делото и задаването му е некоректно, тъй като наличието на досъдебно производство по повод на увреждащото произшествие е релевирано от самия ищец - сега частен жалбоподател, с исковата молба, не е оспорено от ответника с отговора на исковата молба, потвърдено е от органите на МВР и с оглед на това е прието за безспорно от въззивния съд. Към момента на постановяване на определението за спиране не е имало спор, че досъдебното производство е образувано по повод на същото деяние, което ищецът е квалифицирал като деликт в исковата си молба, и срещу същия водач, който според твърденията в исковата молба е реализирал произшествието и е застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното застрахователно дружество. Предвид твърденията в исковата молба и изложените от въззивния съд мотиви, вторият въпрос е нелогичен и неговият отговор е без значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Последният от обсъжданите въпроси е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд и не носи белезите на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на доводите на жалбоподателя за разрешаване на въпросите в противоречие с практиката на ВКС. Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е осъществено по отношение на формулираните в т.2 и т.4 от изложението въпроси, които се свеждат до един общ въпрос - дали образуваното срещу водача, застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, наказателно производство в неговата досъдебна фаза съставлява основание по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на гражданското производство по иска на увреденото лице с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Въпреки наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по посочения въпрос не следва да се допуска поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка. Според практиката на ВКС (обективирана и в цитираните от жалбоподателите съдебни актове), съдът спира гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес; Извършването на проверка от компетентните органи за извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за установяване на престъпление, не са причина за спиране на гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, ако в хода на разглеждане на делото съдът сам не е констатирал престъпните обстоятелства и не е преценил, че те са от значение за правилното решаване на гражданския спор и че е невъзможно да бъдат установени в исковото производство - чл.124, ал.5 ГПК. В актуалната практика на ВКС, обективирана в определение № 100/06.12.2018 г. по ч. т. д. № 202/2018 г. на ІІ т. о., определение № 323/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2950/2013 г. на ІІІ г. о., определение № 728/11.12.2019 г. по ч. т. д. № 2522/2019 г. на ІІ т. о., определение № 566 по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на ІV г. о., определения по ч. т. д. № 1567/2020 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 213/2021 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 1735/2019 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 302/2020 г. на І т. о. и др., е възприето разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ, и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - когато наказателното производство е в съдебна фаза; Извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В съобразителната част на цитираните съдебни актове е изразено становище, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ. Относимо към поставения въпрос е и разрешението, дадено от ОСГК на ВКС в т.2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл.182, б.”д” ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на чл.229, ал.1, т.5 от действащия ГПК от 2007 г.; Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а е съобразил решаващите си изводи с нея. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, въззивният съд е приел, че правилното решаване на спора по исковете с правно основание чл.432 КЗ е обусловено от установяване на твърдяното в исковата молба вредоносно деяние /и неговия автор/, но тъй като деянието осъществява фактическия състав на престъпление, то не може да бъде установявано инцидентно в гражданския процес по повод на исковете за обезщетяване на вреди - предвид отсъствието на хипотезите по чл.124, ал.5 ГПК, и това налага исковото производство да бъде спряно до приключване на образуваното срещу застрахования при ответника водач наказателно производство, за да бъдат зачетени евентуалната присъда или споразумение в наказателния процес. Поради съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с актуалната практика на ВКС по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,