Определение № 640 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1583/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда - ПУДООС“ ДП, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 251 от 15.04.2024 г. по в. т. д. № 1015/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 1214 от 16.10.2023 г., постановено по т. д. № 2177/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на всяко едно от дружествата „Людон транс“ ЕООД и „Треди“ АД сумата от по 2 887.45 лв., представляваща стойност на отработени над уговореното по договор № 12499/15.10.2018 г. количество (обем) пестициди и отпадъци, както и сумите от по 121.91 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.06.2022 г. – 23.11.2022 г.; сумата от по 3 810.18 лв., представляваща стойност на обработени над уговореното по договор № 12482/07.09.2018 г. количество (обем) пестициди и отпадъци, както и сумите от по 160.87 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.06.2022 г. – 23.11.2022 г.; сумите от по 93 215.22 лв., представляваща стойност на обработени над уговореното по договор № 12500/15.10.2018 г. количество (обем) пестициди и отпадъци, както и сумите от по 3 935.75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.06.2022 г. – 23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от 28.11.2022 г. до окончателното им плащане.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че волята на съда е формирана при неправилно анализиране и интерпретиране на събрания по делото доказателствен материал, поради което е необоснована и вътрешно противоречива. Според касатора искът по чл. 61, ал. 1 ЗЗД неправилно е бил приет за основателен, защото не е налице първият кумулативен елемент от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие. Излага доводи, че във въззивното решение не са отчетени специалните спрямо ЗЗД разпоредби на ЗОП и по-конкретно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.) в действащата ѝ към момента на сключване и изпълнение на процесните договори редакция (ДВ, бр. 40/2014 г.), съгласно която изменението на договора за обществена поръчка е императивно забранено и се допуска само по изключение, хипотезите на което са изрично и изчерпателно уредени в чл. 43, ал. 2 ЗОП (отм). Счита, че практически е невъзможно да се обогати от дейността на изпълнителя, тъй като единствената възложена с акта на създаването му задача е да управлява предоставените му от държавата средства в нейна полза, поради което не извършва стопанска дейност, а само такава в интерес на държавата. Твърди, че не разполага с възможността да самофинансира по свое усмотрение която и да е обществена поръчка извън лимитите на отпуснатите от държавата средства. Моли за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на сторените разноски.

В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е основано на следните въпроси, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Доколкото извършените, но незаплатени работи излизат извън обема на договорените такива, след като за тях не се твърди да е налице възлагане и задължаване срещу възнаграждение (респ. да са допълнително въведени в предмета на договора), изправени ли сме пред хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал. 1 ЗЗД?; 2. След като е ноторно, че ПУДООС е публичен възложител по смисъла на ЗОП, който закон не допуска възлагане на работа по друг ред, извън реда по ЗОП, и изпълнява възложени от държавата дейности, следва ли да се приеме, че същото се е обогатило до размера на обедняването на изпълнителя?; 3. Следва ли ПУДООС, изпълняващ възложена му от държавата дейност, да дължи на извъндоговорно основание престация, след като в договора по ЗОП точно е определен нейният лимит?; 4. Релевантно ли е изпълнителят да се позовава на неполучена кореспонденция при хипотеза на ясен договор с лимитирана престация по ЗОП? и 5. След като лимитираната престация е определена, следва ли ПУДООС да търпи последствията при фактуриране с нулева стойност, реквизит на което дори не е подписът на същия, и е само едно счетоводно отразяване от страна на изпълнителя и резултат от негово данъчно планиране и отразяване на настъпило данъчно събитие?

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба – „Людон Транс“ ЕООД и „Треди“ АД, чрез процесуалния им пълномощник, са подали общ отговор, с който оспорват наличието на предпоставките за допускане до касация на въззивното решение, както и основателността на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в полза на „Людон Транс“ ЕООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е частично недопустима, тъй като решението е постановено по обективно кумулативно съединени искови претенции, цената на част от които е под законоустановения праг за достъп до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно в частта относно присъдените по договор № 12499/15.10.2018 г. парични вземания, предявени в размер на 14 432.04 лв. – главница, ведно със съответните лихви за забава, както и за присъдените по договор № 12482/07.09.2018 г. вземания, предявени в размер на 19 320 лв. – главница, ведно със съответните лихви за забава.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе в атакувания от ответника смисъл, след изясняване на фактическата обстановка и анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. заключението на вещото лице по допуснатата в първата инстанция ССчЕ, съставът на въззивния съд е приел, че: - първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която главните искови претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД на договорно основание са отхвърлени и по този спор е създадена СПН; - евентуалният иск е правилно квалифициран по чл. 61, ал. 1 ЗЗД; - страните са сключили договор за изработка на няколко обекта, уговорили са единични цени за всяка една от дейностите и общ прогнозен максимален размер на възнаграждението за всички СМР, но поради разликата в количествата на извършените СМР изпълнителят претендира от възложителя по-голяма стойност от максимално уговорената, поради извършен по-голям обем на възложената работа; - страните са уговорили извършване на дейности на множество обекти, разположени в различни населени места, в първоначално прогнозирани обеми, но е извършена обработка на допълнителни количества отпадъци; - oтговорността на възложителя спрямо изпълнителя по договор за изработка, когато се твърди, че стойността на реално изработеното е по-голяма от стойността на първоначално договореното, следва да се ангажира по правилата на гестията; - невъзможността на изпълнителя да удовлетвори вземането си на основание договор за изработка, когато същото е извън неговия предмет, не може да означава, че обогатилият се е освободен от своето задължение и възниква възможността на изпълнителя да упражни правата си по чл. 61 ЗЗД.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на ответника, че е недопустимо изпълнителят да се позовава на общите правила за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал. 1 ЗЗД и да претендира стойността на допълнително извършени от него работи, т. к. ПУДООС е публичен възложител по смисъла на ЗОП, който закон не допуска възлагане на работа по друг ред, посочвайки, че възложителят дължи на изпълнителя разликата от сумата, с която се е обогатил до размера на обедняването, като в случаите, когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмета на договора за изработка, ответникът дължи обезщетение само до размера на разходите на изпълнителя на извъндоговорените работи, но не и за търговска печалба и начислен ДДС

Според въззивния съд ищците са доказали при условията на пълно и главно доказване, че са извършили обработка на общо 60.312 тона повече от договорените количества, както и че тази работа е предадена и приета от ответника без възражения и оспорване на тези факти. Себестойността на извършените в повече работи, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на общо 199 825.78 лв., т. е. по 3 313.20 лв. на тон, без да се включва печалба, ДДС и други фактори, които увеличават стойността им, поради което ответникът дължи на извъндоговорно основание сумите от 5 774.90 лв., 7 620.36 лв. и 186 430.45 лв. за работи над уговореното съответно по всеки от сключените три договора. Въззивният съдебен състав е акцентирал и върху това, че ПУДООС е създадено на основание чл. 60 от Закона за опазване на околната среда, като съгласно чл. 61, ал. 1 от този закон основен предмет на неговата дейност е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на дейностите по опазване на околната среда в Република България и следователно – държавата е възложила процесните дейности на ответното държавно предприятие, което е материално и процесуално легитимирано да отговаря за тяхното изпълнение.

За неоснователни са счетени и възраженията, че възложителят е предупредил изпълнителя с писмо изх. № ПЕСТ-2/29.05.2019 г. да не се отварят за преработка складове при достигане на заложените количества, с оглед липсата на доказателства по делото за изпращане на това писмо до адреса на получателя, както и за причините за неговото връщане на изпращача. Поради това съдът е намерил за неприложими разпоредбите на чл. 45, ал. 4, изр. последно от договорите, уреждащи фингирано връчване. Останалите три писма от 29.01.2020 г. са изпратени и получени след като работата вече е изпълнена и приета без възражение, поради което нямат правно значение за преустановяване на изпълнението по договора и са ирелевантни за евентуалните искови претенции.

Съставът на Софийския апелативен съд не е възприел и тезата на ПУДООС, че не дължи плащане на претендираните суми, тъй като в докладите за отчет на извършените дейности (междинни и окончателни) било посочено, че тези допълнителни дейности са за негова сметка и услугата е фактурирана от изпълнителя на възложителя с нулева стойност. Посочил е, че в двата междинни отчета по първите два договора и в трите окончателни отчета изпълнителят е констатирал надвишаване на максималната стойност по чл. 7, ал. 1 от процесните договори; в тази връзка изпълнителят е заявил на възложителя, че поема за своя сметка обработката на количество пестициди и тяхната стойност не била включена в искането за плащане; същото изявление, че изпълнителят вече е поел за своя сметка обработката на превишаващите количества, е удостоверено и в трите окончателни отчета; отразено е и във фактурите, издадени от изпълнителя на възложителя, където е отбелязано, че извършената обработка на пестициди в повече е за сметка на изпълнителя, поради което са фактурирани на стойност 0.00 лв. Според въззивната инстанция тези изявления от изпълнителя до възложителя не представляват опрощаване на задължението за извършените в повече работи по трите договора, тъй като липсва двустранен договор между страните по чл. 108 ЗЗД, в който трябва да се посочи конкретна кауза, като основание за това опрощаване.

Въззивното решение е подписано с особено мнение от докладчика и председател на състава, според който първоинстанционното решение в обжалваната му и потвърдена осъдителна част е неправилно поради неправилно дадена правна квалификация на иска за главница по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, вместо правилната по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и поради основателност на възражението за опрощаване на вземането на основание чл. 108 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане до касационна проверка на обжалваното решение.

Формулираните от касатора въпроси нямат правен характер и не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК по начина, изяснен със задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Всички поставени въпроси касаят правилността на отделни изводи на въззивната инстанция и целят тяхното оборване като необосновани или незаконосъобразни и в този смисъл се възприемат единствено като оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. В цитирания акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение на основанията за допускане на касационно обжалване и на тези относно неправилността на обжалваното решение, като изрично е посочено, че правилността се намира извън предмета на спора в производството по чл. 288 ГПК, а касационният съд няма правомощия сам да извежда правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Обстоятелството, че касаторът не е формулирал правни въпроси следва и от заявената от него допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по правните въпроси относно приложението на правилата за неоснователно обогатяване във връзка с изпълнение на договори, сключени по реда на ЗОП, когато изпълненото е в повече от договореното, има обилна практика на ВКС; а останалите въпроси са относими единствено към обосноваността на част от изводите на въззивния съд. Липсата на формулирани правни въпроси по смисъла на общата селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване, като в този случай касационният съд няма задължение да излага съображения във връзка с релевираните от касатора допълнителни селективни основания, доколкото за преценката за достъп до касация е необходимо кумулативното наличие на всички условия, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно заявено и като такова не съответства на задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4.

С оглед резултата от обжалването следва да бъде уважено искането на ответника по касация „Людон Транс“ ЕООД за присъждане на разноски, които съобразно представените по делото доказателства за уговорено и надлежно заплатено адвокатско възнаграждение възлизат на 4 800 лв.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение