Определение № 1195 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4593/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 135/14.07.2025 г. по гр.д. № 220/2025 г., с което Апелативен съд - Варна е потвърдил решение № 208/10.12.2024 г. по гр.д. № 311/2022 г. на Окръжен съд – Силистра и е отхвърлил иска на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) по чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ срещу С. С. С. и „Корект Импекс“ ЕООД относно два застроени имота в [населено място], [община], Област Силистра и един лек автомобил, марка Рено, модел Сеган. Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправни въпроси, които обобщени и анализирани според разясненото в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следните: 1. По предявения иск по чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ в анализа за определяне на значителното несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ самостоятелно ли участва имуществото, което ответникът - контролирано юридическо лице в смисъла по § 1, т. 6 ДР ЗОНПИ, е придобил в периода по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? и 2. За да възникне материалното право на държавата на отнемането му, необходимо ли е имуществото на контролираното лице да надвишава размера по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК. По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът С. С. С. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. От ответника „Корект Импекс“ ЕООД не е постъпил отговор. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че след влязло в сила определение за прекратяване на делото поради частичен отказ от исковете за отнемане в полза на държавата и на друго имущество, които КОНПИ първоначално е предявила и срещу ответника С. С. (чл. 233 ГПК), с въззивната жалба Комисията отново поставя за решаване спора пред втората инстанция дали държавата е носител на материалното право да отнеме имуществото, включващо двата застроени имота и лекия автомобил, като незаконно придобито от втория ответник „Корект Импекс“ ЕООД в смисъла на ЗОНПИ. Намерил е, че първият ответник е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК – престъпление в обхвата по чл. 108, т. 18 ЗОНПИ, а вторият ответник е контролирано юридическо лице в смисъла по § 1, т. 6 ДР ЗОНПИ - първият ответник е едноличният собственик на неговия капитал в периода 28.11.2013 г. – тогава с вписване в търговския регистър възниква „Корект Импекс“ ЕООД, до 16.03.2015 г. – тогава проверяваното лице продава на трето за процеса лице двата си дяла в дружеството, вписано занапред под фирма „Корект Импекс“ ООД. През периода 28.11.2013 – 16.03.2015 г., който е включен в 10-годишния период на проверката по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ (02.11.2010 г. – 02.11.2020 г.), вторият ответник купува лекия автомобил – с договор от 23.12.2014 г. и двата застроени имота – с два договора от 05.02.2015 г. Лекият автомобил е оценен на сумата 4 600 лв., а имотите – на суми съответно 9 690 лв. и 6 730 лв. – пазарни стойности към момента на придобиването им от втория ответник (чл. 148, ал. 2, т. 4 и т. 1 ЗОНПИ). Преценявайки, че това е единственото имущество, което контролираното юридическо лице е придобило през периода, включен в 10-годишния период на проверката, а неговата пазарна стойност е под 150 000 лв., въззивният съд е намерил да не е налице значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, въззивният съд е заключил, че е неоснователен предявеният иск за отнемането на това имущество от „Корект Импекс“ ООД. Настоящия състав намира, че при тези мотиви за отхвърлянето на иска и двата повдигнати материалноправни въпроса обуславят въззивното решение. Вторият от тях е включен в предмета на висящото тълк.д. № 1/2026 г. ОСГК на ВКС, а касационното производство следва да се спре. При тези мотиви, съдът,