Определение № 861 от 01.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 118/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. А. чрез адв. Н. К. срещу решение №227 от 28.10.2010г. по гр.дело № 341/2010г. на Хасковски окръжен съд, с което в една обжалвана от ищците част е оставено в сила решение №2от 26.02.2010г на Районен съд Ивайловград, за отхвърляне на един от обективно съединените искове, за прогласяване нищожност на сключена последваща сделка поради това ,че предходната, легитимираща прехвърлителя сделка е нищожна и последният не е могъл да прехвърли права, които няма. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос допустимо ли е да се придобиват права от престъпление и възможно ли е лице ,което не само че не е собственик, но е осъдено с влязла в сила присъда за сключване на неизгодна сделка като представител на дружество, да продаде имот на друго лице, другото лице да продаде имота и последният да се ползва с всички права,да бъде признат за собственик. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и се прилага решение №152 по гр.д. № 10104/2003г на ПРС, като пример за правилно разрешение по въпроса. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и предвид данните по делото ,изложението на касатора поставя въпрос ,който няма връзка с решаващите изводи на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили. Въззивният съд е прогласил за нищожна сделката, с която имот на дружеството е бил разпореден (първият обективно съединен иск ) ,но по отношение на последващата покупко- продажба ,предмет на втория иск за обявяване на нищожност, е приел ,че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен .Сключена без участието на действителния собственик, сделката не произвежда действие по отношение на същия ,което обаче не води до извод ,че договорът е нищожен. Въззивният съд е изтъкнал и това, че действителният съобственик може успешно да защити правата си като предяви установителен или осъдителен иск за собственост (чл. 124 от ГПК, чл. 108 от ЗС), с което в обжалваната част е даден отговор на исковата молба и този отговор е съответен на константната съдебна практика ,както и на закона. Иск за защита на правото на собственост не е бил предявен в настоящия процес, за разлика от случая по приложеното решение решение №152 по гр.д. № 10104/2003г на ПРС ,с което е произнесен иск по чл. 108 от ЗС.Поради това не е налице изтъкваното противоречие между обжалваното решение и приложеното ,предвид разрешението на поставения правен въпрос. Ето защо Върховен касационен съд не приема довода за противоречиво решаван въпрос във връзка с обстоятелствата, от значение за провеждане на иск по чл. 26 ал.2 от ЗЗД в настоящия случай. Правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е разбиран от защитата на касатора като задължение на съда да съобразява обстоятелства, които не са от значение за основанието на иска и да обсъжда доводи, които нямат отношение към изхода на делото. Не се прави разлика между иска за установяване на нищожност(чл. 26 от ЗЗД) и защита на правото на собственост, когато вещното право е накърнено, оспорено или отнето .Подобна теза не може да бъде възприета като аргументация в подкрепа на основание за допускане до касационно обжалване. Разрешението на въззивния съд по конкретното дело не поставя проблематика по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и е изцяло в съответствие с практиката на ВКС Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.