Определение № 60145 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4076/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 13501 от 30.07.2021г. на Н. Г. С. и М. Д. С., чрез адв. Е. Т., срещу определение № 1823 от 12.07.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1972/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателите частната жалба срещу определение № 267900 от 28.04.2021 г. по гр.д. № 4310/2021г. на Софийски градски съд. С посоченото определение на Софийски градски съд е отменено определение от 16.03.2021г. по гр.д. № 2865/2021 г. на Софийски районен съд и вместо това е допуснато обезпечение на предявените от Х. И. Б. срещу Н. Г. С. и М. Д. С. искове по чл.45 ЗЗД и по чл.109 ЗС за заплащане солидарно на 5000лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в необходими разходи за извършване на ремонт на собствения на ищцата апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] вследствие на теч от апартамента на ответниците; за заплащане на 1000 лв. /частичен иск от 5000лв./ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 09.05.2020г. до окончателното им изплащане, както и за осъждане на ответниците да извършат необходимите ремонтни дейности в собствения си апартамент с цел преустановяване на теча от него; наложената обезпечителна мярка е запор върху банкови сметки; обезпечението е допуснато срещу внасяне на парична гаранция в размер на 600 лв. Жалбоподателите искат отмяна на обжалваното определение. Намират го за процесуално недопустимо, евентуално - за неправилно. Считат, че Софийски апелативен съд не е бил компетентен да разглежда частната жалба, а е следвало да я препрати на Върховния касационен съд. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството е по обезпечаване на предявени искове по чл. 45 ЗЗД за 5000 лв. имуществени вреди и 1000лв. неимуществени вреди, както и иск по чл. 109 ЗС за извършване на действия по преустановяване на теч в жилището на ищците. Първоинстанционният съд - Софийски районен съд е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното определение и е допуснал обезпечение чрез запор на банкови сметки срещу внасяне на парична гаранция. Това определение е обжалвано от ответниците по обезпечението пред Софийски апелативен съд /в определението на Софийски градски съд е указано, че то подлежи на обжалване пред САС/. Последният е постановил обжалвания акт, с който е оставил частната жалба без разглеждане като недопустима. Мотивирал се е на две основания. От една страна е посочил, че съгласно чл. 396, ал.2, изр. 3 ГПК компетентен да разгледа частната жалба е Върховният касационен съд. От друга страна е констатирал, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК във вр. с чл. 280, ал.3, т.1 ГПК с оглед цената на обективно съединените искове, които са до 5000лв. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира определението за недопустимо. Софийски апелативен съд не е бил компетентен да постановява обжалвания акт. Определението на Софийски градски съд от 28.04.2021г. е постановено в производство по обжалване на определение на Софийски районен съд, с което е отказано допускане на обезпечение на предявен иск. Разглеждайки частната жалба, въззивният съд е допуснал за първи път обезпечение като е наложил обезпечителна мярка запор върху банкови сметки. В тази хипотеза съгласно чл.396, ал.2, изр.3 ГПК определението на Софийски градски съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Така че, подадената от ответниците в обезпечителното производство частна жалба вх. № 327359/14.06.2021г. подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд, който е функционално компетентен да се произнесе. Постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1823 от 12.07.2021г. по ч.гр.д. № 1972/2021г., с което са иззети функциите на Върховния касационен съд, е недопустимо. Липсата на компетентност на Софийски апелативен съд не може да бъде компенсирана с извършената от него проверка по чл.274, ал.4 ГПК за недопустимост на касационното обжалване с оглед цената на предявените искове по чл.45 ЗЗД. Такава проверка може да извършва въззивният съд, администриращ жалбата /чл.286, ал.1, т.3 ГПК/ или функционално компетентния съд - Върховният касационен съд. По тези съображения обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде обезсилено, а делото върнато на Софийски градски съд за администриране на частната жалба, което включва преценка дали обжалваният акт подлежи на касационно обжалване и ако е така, то е необходимо да се дадат указания по представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.