Определение № 50070 от 15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 459/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

А. Д. П. обжалва решение № 1581 от 26.10.2021 г. по в.т.д. № 1734/2021 г. на Окръжен съд - Варна, ТО, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260035 от 09.04.2021 г. по гр.д. № 1486/2019 г. на Окръжен съд Варна, е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над сумата 15 300 лв. до 19 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2018 г., както и за сумата 98,18 лв имуществени вреди.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че решението е неправилно по отношение на определения размер на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Моли да се отмени решението в обжалваната част, алтернативно – да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. Процесуалноправен въпрос, свързан с формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав, а именно задълженията на съда да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото (чл. 235, ал. 2 от ГПК) и да извърши преценка на доказателствата по делото и фактическите констатации, за да обоснове своите изводи (чл.236, ал. 2 от ГПК).

2.Материалноправен въпрос, свързан с твърдение за доказаност в производството пред въззивния съд на всички предпоставки за уважаване на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди като резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 02.06.2016 г. на път III – 208 в близост до отбивката на [населено място], област Варна.

3.Въпрос, свързан с противоречие на принципа за справедливо обезщетяване на пострадалото лице.

Не е постъпил отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място].

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата А. Д. П. е претърпяла неимуществени вреди вследствие на ПТП, реализирано на 02.06.2016 г. Към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, ЗК „Лев Инс“ АД е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил марка „Ситроен К.“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Д. К. Т.. Решението е влязло в сила за сумата от 6 400 лв, тъй като е обжалвано само от ЗК „Лев инс“ АД пред въззивния съд за разликата над този размер до 19 800 лв с доводи относно неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и завишено определено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата А. Д. П.. Така въззивният съд е приел, че е налице осъществено застрахователно събитие, настъпило в периода на действие на зсатрахователния договор, както и механизма на пътно-транспортно произшествие. Освен това е приел, предвид частичното влизане в сила на съдебното решение, че между страните е установено наличие на принос от страна на пострадалата в размер на 10 % поради липса на предпазен колан в колата към момента на произшествието.

По отношение на спорния, между страните пред въззивната инстанция въпрос, относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че с оглед изслушаната съдебно-медицинска експертиза, е установено, че ищцата е получила счупване на носните кости. Въпреки препоръката на УНГ специалист за хоспитализация в УНГ - отделение, такава не била осъществена и не било осъществено наместване на фрактурата в рамките на седем дни. При извършения преглед, експертът е установил S - образна девиация на носната преграда и хипертрофия на долни носни конхи, които могат да обусловят нарушения на носното дишане. Данните от изследване чрез акустична манометрия показвали, че е налице нарушено носно дишане вследствие на изкривената носна преграда и хипертрофия на долни носни конхи. Изкривената носна преграда и хипертрофията на долни носни конхи могат да бъдат следствие на травмата на носа с документирана и нелекувана фрактура на носните кости. Изкривената носна преграда и хипертрофията на долни носни конхи могат да бъдат лекувани чрез евентуална бъдещата оперативна намеса, която коригира причината за затрудненото дишане. Установено е, че ищцата е получила счупване на носните кости, двустранен околоочен хематом, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и оток по гърба на носа. От последващи медицински прегледи и изследвания от лекари - специалисти, на 06.06.2016 г. е установено сътресение на мозъка без загуба на съзнание, а на 28.09.2016 г. - посттравматично стресово разстройство. Допълнително е установено и изкривяване на носната пирамида на ляво, S-образно изкривена носна преграда с хипертрофия на долни носни конхи, силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема в областта на носната клапа в дясно, които значително затрудняват носното дишане и обуславят постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нарушеното носно дишане причинява сухота на носната лигавица и предразположение към чести инфекции, главоболие, чувство за недостиг на въздух и отпадналост, и др. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посттравматичното стресово разстройство не представлява психиатрично заболяване. Изкривената носна преграда и хипертрофията на носните конхи могат да бъдат лекувани само оперативно. Констатирано е, че останалите травматични увреждания се възстановяват в период от около 10-15 дни.

С оглед изслушаните по делото свидетелски показания е установено, че има нарушения в съня, страх, затруднено дишане и проблеми с равновесието. Възстановителният период е продължил около 1 месец. Прието е, че пострадалата е имала болки в главата и носа по време на възстановителния период, както посиняване и подуване при студ. Затруднено дишане при влажно време. Съобразено е, че пострадалата е престанала да общува активно с други хора, страдала е, преживявала е и е имала песимистични нагласи.

Въззивният съд е приел, че при приложение на чл. 52 от ЗЗД следва да се приложат разясненията в ППВС 4/68 г, съгласно които следва да се обсъдят обективно осъществените факти, които могат да са свидетелство за преживените болки и страдания от пострадалата. Съобразил е тежестта на увреждането, степента на засягане на ищцата, лечението, което е провела и това, което е отказала, преживените болки и страдания, времето, през което се е възстановявала, остатъчните явления и перспективите пред здравословното състояние на ищцата, остатъчните явления, психическата травма, засягането на мисленето преди и след катастрофата, младата възраст на пострадалата, начинът на настъпване на увреждането, липсата на трайно намалена работоспособност освен във възстановителния период. Прието е, че наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. Въззивният съд е приел, с оглед заключението на вещото лице, че при неосъществена хоспитализация и оперативно лечение, пострадалата не е била лекувана своеввремнно чрез наместване в рамките на седем дни от произшествието. Въззивният съд е изразил становище, че е налице възможност хоспитализацията да не е била осъществена поради прекъснати здравноосигурителни права, установимо от приложената медицинска документация. Взето е предвид, че към момента на въззивното производство, състоянието, предизвикващо затруднено дишане, а именно изкривената носна преграда и хипертрофията на долни носни конхи, е лечимо чрез оперативна намеса. Въззивният състав е приел, че не са посочени обстоятелства, които да възпрепятстват такова лечение. Описаните болки и страдания, както и дискомфорт са преценени, като такива, които няма да са пожизнени.

Според въззивния състав, останалите травми са сравнително леки и пострадалата се е възстановила напълно в обичайния за тези случаи оздравителен период. Преживеният стрес и последвалите негативни психични реакции са съответни на вида и механизма на настъпване на произшествието. Същите не са довели до личностно разстройство и са преодолими в сравнително непродължителни срокове от психически здрав човек на посочената възраст.

Поради това, съставът на въззивния съд е заключил, че определеният от Районен съд - Варна размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 22 000 лв. е завишен. Като адекватно на претърпените от ищцата физически и психически болки и страдания, съобразено с посочените по-горе обстоятелства, в т.ч. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената съдебна практика, въззивният съд е приел обезщетение в размер на 17 000 лв. С оглед влязлата в сила част на първоинстанционното решение относно определения процент съпричиняване, въззивният съд е приел, че следва да намали с 10 % така определеното обезщетение, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и е определил, че справедливият размер на обезщетението е от 15 300 лв. Намерил е, че в останалата обжалвана от застрахователя част, решението следва да бъде потвърдено.

Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав не установи наличие на основания за допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.1 и пр.2 от ГПК. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.

Единственият поставен правен въпрос от касатора е относно задълженията на въззивния съд да съобрази всички доводи и възражения на страните, както и след като обсъди всички доказателства да даде заключение за установените факти, като подробно изложи мотиви по отношение на установените факти и тяхното правно значение, за да определи спорното право и да разреши спора по делото. Така поставеният правен въпрос е значим във всеки един случай, при произнасяне по съществото на спора от въззивния съд, но в случая липсва отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС. В процесната хипотеза, въззивният съд е изпълнил задълженията си като инстанция по същество да разреши материално-правния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на твърденията на страните. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно посочените законови изисквания – чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения в страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора съгласно чл. 263, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд следва да отговорни на всички доводи и възражения относно спорните факти, като при оспорване на доказателствата въззивният съд дължи анализ и отговор на всички становища на страните. В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС ППВС 1/53 и ВКС, изразена в ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР 1/20-13 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 163/06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т.д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18 г., решение № 55 от 3.4.2-14 г. по т.д. 1245/13 г. и множество други. Поради изложеното не е налице допълнително соченото основание на чл. 280, ал.1 ,т. 1 от ГПК.

По отношение на втория поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не представлява основание за допускане касационно обжалване. Същият представлява оплакване за неправилност на въззивното съдебно решение. Основанията за допускане касационно обжалване са различни от основанията за касационно обжалване на въззивното съдебно решение. В производството по чл. 288 от ГПК касационната инстанция извършва селекция съобразно основанията, предвидени в чл. 280 от ГПК, извън предмета на производството е същинска проверка правилността на съдебното решение. Поради това, в случая формулираните основания за неправилност на въззивното решение, като правен въпрос, не могат да обусловят основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на последния посочен въпрос, следва да се посочи, че отново твърдението е за неправилно приложение на закона, конкретно нормата на чл. 52 от ЗЗД, а не представлява правен въпрос, който може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Дори да се приеме, че това е правният въпрос относно критериите, които следва да се вземат предвид, за определяне на обезщетение за неимуществени вреди на основание принципа на справедливост, то даденото от въззивния съд разрешение, обусловило изхода на спора чрез определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди, не е в отклонение от задължителната практика на ВС – ППВС 4/68 г., както и трайната практика на ВКС по приложение на чл. 52 от ЗЗД и в случаите на чл. 432, ал. 1 от КЗ.

По отношение на формулираното искане за присъждане на 98,18 лв, от настоящата инстанция, следва да се посочи, че решението на първоинстанционния съд в тази част е влязло в законна сила и е издаден изпълнителен лист, съгласно удостоверяване върху решението на първоинстанционния съд.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България