Определение № 702 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7265/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалва се определение № 292/ 18.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4322/ 2014 г, с което друг състав на Върховния касационен съд оставя без разглеждане частната жалба на И. Б. П. срещу определение № 422/ 14.05.2014 г. на Окръжен съд – Ловеч. Определението се обжалва от И. Б. П. с довода, че е постановено в нарушение на чл. 274, ал. 3 ГПК. От ответника по частната жалба [община] не постъпва отговор. Частната жалба има допустим предмет, тъй като попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от легитимирана страна – жалбоподателят, чието право на частна жалба обжалваното определение отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Частната жалба е допустима и редовна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на частната касационна жалба от И. Б. П. е определението, с което въззивният съд отменя определението на първоинстанционния за допускане обезпечение на предявения иск в защита на собствеността на касатора срещу [община] и отхвърля неговата молба. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, в случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Различна е хипотезата, в която въззивният съд отменя определението, с което първоинстанционния допуска обезпечението и отхвърля молбата. По аргумент от обратното на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, обжалваното определение не подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, дори да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За този извод не се налага да се подлага на тълкуване чл. 274, ал. 3 ГПК. Чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК е специална разпоредба, която намира приложение в обезпечителното производство. П. състав на Върховния касационен съд е възприел същото. Обжалваното определение подлежи на потвърждаване от настоящия състав.