Определение № 2667 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4536/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фючър девелопментс“ ЕООД (н) с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], к. к. „Слънчев бряг“ чрез синдика М. В., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. М. против решение № 242 от 16.02.2023 г. по гр. д. № 819/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

Ответницата О. М. П., гражданин на Руската федерация чрез адв. М. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за недопустимост на касационната жалба поради просрочието й, за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Тя е постъпила в деловодството на въззивния съд (Окръжен съд – Бургас) на 13.04.2023 г., когато е изпратена по електронен път от подателя й, подписана с електронен подпис при дата на връчване на препис от решението на несъстоятелното дружество на 14.03.2023 г. Затова възраженията на ответника по жалбата за нейната недопустимост поради просрочието й, са неоснователни.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 3/13.01.2022 г. по гр. д. № 559/2021 г. на Районен съд - Несебър и като краен резултат е уважен предявения от О. М. П. срещу „Фючър девелопментс“ ЕООД (н) иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД като е обявен за окончателен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 28.07.2008 г., ведно с Анекс от 10.07.2009 г. и допълнително споразумение от 31.07.2019 г. към него, по силата на което съглашение ответното дружество като правоприемник на обещателя „Вижън Девелопментс“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], к. к. „Слънчев бряг“ е поело задължение да прехвърли на ищцата недвижим имот, представляващ - апартамент ..., находящ се в сграда .. на първи етаж с площ от 75, 18 кв. м., като площта на апартамента, ведно с припадащите му се общи части възлиза на 81, 79 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня и баня-тоалетна, две тераси и който по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], [община] представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... с адрес на имота - [населено място], м. „С.“, ет. .., ап. .., с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, ведно с прилежащите му 6. 61 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, за сумата от 64 912 евро, от които 44 912 евро, платени от купувача към остатък от 20 000 евро, платени както следва: 14 500 евро, платени на 06.04.2021 г. и 6 000 евро платени на 28.09.2021 г., осъдена е ищцата да заплати на държавата местен данък и нотариална такса при този материален интерес, а ответното дружество – разноските по делото.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че производството, макар и водено срещу несъстоятелен длъжник (ответното дружество) е допустимо и в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 637 ТЗ, доколкото делото няма за предмет притезателни права, а съществуването на преобразуващото (потестативно) право на една от страните по правоотношението за правна промяна, чието упражняване се осъществява по принудителен (исков) ред. Установил е, по силата на предварителен договор за покупко-продажба от 28.07.2008 г. „Вижън Девелопментс“ ООД като продавач се задължило да продаде на ищцата свой недвижим имот, находящ се в масивна жилищна сграда „Алмонд Гардън“. Впоследствие, на 10.07.2009 г. между тези страни е сключен анекс към договора, с който те се съгласили да заменят предмета на престацията на обещателя – продавач по него, като са определели предмет на задължението за прехвърляне на собствеността да е апартамент ... с площ от площ 75. 18 кв. м., а ведно с припадащите му се общи части с площ от 81. 79 кв. м. срещу цена от 70 888 евро. Между ищцата и ответното дружество пък е сключено допълнително споразумение от 31.07.2019 г. към предварителния договор. С него ответникът в качеството си на продавач и ищцата в качеството си на купувач са постигнали съгласие продавачът да поеме всички задължения на обещателя „Вижън Девелопментс“ ООД по правоотношението помежду им. Предвид на констатираната забава, продажната цена на обещания имот е намалена от 70 888 евро на 64 912 евро, от която цена е заплатена сумата 44 912 евро с остатък от 20 000 евро. Постигната е уговорка в съглашението този остатък ищцата да заплати по сметка на адвокат М. по изрично посочена банкова сметка (без да се посочва конкретна дата за изпълнение на това задължение за доплащане на цената). Изтъкнато е, че процесният апартамент (под № ... - с идентификатор ..., в обективиращия сделката по прехвърляне на собствеността между двете горепосочени търговски дружества нотариален акт № .., том .., рег. № ... от 27.07.2010 г. по описа на нотариус с район на действие Районен съд - Несебър, срещу задължение за строителство, поправен по надлежния ред) е преминал в патримониума на ответника по делото, от предишния собственик „Вижън девелопментс" ЕООД. Установено е също (при извършена служебна справка в търговския регистър), че по отношение на „Фючър Дивелопментс“ ЕООД е открито производство и дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 17/11.06.2020 г. по т. д. № 602/2019 г. на Окръжен съд - Бургас. С това решение производството по несъстоятелност е спряно без да е назначаван синдик. Синдик на обявеното в несъстоятелност дружество е назначен с решение № 260176/14.06.2021 г. на съда по несъстоятелността след възобновяване на производството, което решение е вписано в ТР на 15.06.2021 г. и влязло в сила на 22.06.2021 г. Мотивирано е становище, по арг. от чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ, че всички действия на управителя на ответното дружество до назначаване на временния синдик се считат за валидни и го обвързват, вкл. и предприетите такива за промяна на обекта (имота) и цената му. Обсъдено е отправеното в хода на първоинстанционното производство от синдика на длъжника (ответника по спора) предизвестие по чл. 644, ал. 1 ТЗ до ищцата за прекратяване на сключения между страните предварителен договор като е отречено неговото правно действие на две основания. На първо място е прието, че съгласно уговорката в чл. 18 от обвързващия страните предварителен договор от 28.07.2008 г. синдикът (като представляващ дружеството – обещател) е следвало да изпрати предизвестието до насрещната страна (купувача) на там посочения неин адрес в Русия. Това той не е сторил и на второ място – достигането на въпросното предизвестие до знанието на адвокат – пълномощник на ищцата в хода на съдебното производство по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е намерено да не е достатъчно да произведе желания правен ефект, доколкото процесуалният представител на страната не е бил надлежно овластен да получава от името и за сметка на клиента си материалноправни изявления по договора. Съобразено е осъщественото плащане от ищцата на остатъка от продажната цена в размер на 20 000 евро с два банкови превода – от 06.04.2021 г. и от 28.09.2021 г. като е прието, че те, макар и извършени в полза на трето лице (адв. М.) имат погасителен ефект за цялото задължение на купувача за цената на обещания имот. Развити са съображения, че този начин на изпълнение на задължението съответства на уговорката по чл. 3 от допълнителното споразумение от 31.07.2019 г. към предварителния договор, удостоверява валидно плащане и прави ищцата изправна страна по съглашението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът отправя искане за достъп до касация на основания чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК по правни въпроси с твърдения за отклонение на въззивното решение с практиката на ВКС по тях, респ. за значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обосновава се и приложено поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

Горните въпроси (част от тях уточнени и конкретизирани от ВКС съгласно правомощията му с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК) са следните:

1. „До кой момент може да се допълва въззивна жалба и длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по основания за неправилност на първоинстанционното решение, въведени с допълнение към жалбата, което е извън срока по чл. 259 ГПК?;

2. „Кога въззивният съд е длъжен, съответно може да обсъди нови фактически твърдения, както и да допусне нови доказателства по делото?“;

3. „Допустимо ли е страната да коригира процесуалното си бездействие пред първата инстанция чрез навеждане на нови твърдения и представяне на писмени доказателства с въззивната си жалба?“;

4. „Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника?“;

5. „Изпълнение на парично задължение спрямо търговец с открито производство в несъстоятелност има ли погасителен ефект, ако плащането не е извършено чрез синдика съгласно чл. 636, ал. 1 ТЗ?“;

6. „Връчването в хода на висящ процес на отправено от синдика на длъжника предизвестие по чл. 644, ал. 2 ТЗ на представител (съдебен адресат и пълномощник) на насрещната страна по спора представлява ли надлежно уведомяване и поражда ли желаните правни последици на прекратяване на неизпълнения договор?“;

7. „Искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може ли да се възприеме като искане до синдика по чл. 644, ал. 3 ТЗ?“;

8. „Обсъждането във въззивната жалба на предизвестие по чл. 644 ТЗ и неговите последици с оглед решаващите мотиви на първостепенния съд представлява ли признание на страната, че е узнала за същото, т.е. че е достигнало до нея и е произвело правно действие?“

По първия от повдигнатите въпроси се поддържа противоречие с решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, I г. о., по втория – с решение № 101/09.07.2018 г. по гр. д. № 2191/2017 г. на ВКС, IV г.о.; по третия – с решение № 60/16.06.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III г.о., решение № 111/04.05.2015г. по гр. д. № 1173/2014 г. и решение № 328/15.05.2014 г. по гр. д. № 805/2013 г., и двете по описа на IV г.о. на ВКС, по четвъртия – с решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I г.о. Петият поставен въпрос се твърди да е разрешен в отклонение с практиката на ВКС, опредметена с решение № 145/18.02.2016 г. по т. д. № 3149/2014 г. на I т.о. на ВКС, а шестият – с решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. и определение № 46/06.02.2012 г. по ч. гр. д. № 566/2011 г. на ВКС, II т.о. Петото питане се отнася за разглеждане и в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК с обосновката, че предвид редакцията на чл. 636, ал. 2 ТЗ и липсата на съдебна практика относно правните последици на такова плащане, извършено в хода на процеса по предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, заявен след откриване на производство по несъстоятелност на ответната страна – налице ли е недействителност на същото и какъв е субективния й обхват, обуславя значението на отговора на питането за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка със седмото и осмото питане страната обосновава искане за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с мотиви за отсъствие на съдебна практика на ВКС и голямото практическо значение на отговорите (тълкуването на касационната инстанция) по приложението на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато страна по облигационната връзка е търговец с открито производство по несъстоятелност.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалването следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по четвъртия повдигнат въпрос - за проверка съответствието на въззивното решение със соченото от касатора решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I г.о., доколкото по възражението на ответника за ненадлежно изпълнение (с оглед на чл. 636, ал. 1 ТЗ) от ищцата на паричното й задължение за остатъка от цената на имота не са изложени съображения от въззивния съд. Всички останали въпроси ще се разгледат като касационни доводи с решението по съществото на спора.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.