Определение № 498 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на О. Р. Д. против определение № 58 /24.12.2014 г. по ч. гр.д. № 579/2014 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1789-РЗ /02.12.2014 г., постановено по гр.д. № 1861/2014 г. на Видински районен съд,с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на исковете. В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност на обжалвалваното определение и необоснованост.Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Видински районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса -„Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът има възможност да придобие права, като отрече правата на ответника- в случая обезсилване на издадени изпълнителни листове”,който е разрешен в противоречие с ТР № 8/2012 г. по т.д. № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, макар че жалбоподателя е посочил чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът А. Б. С. не е депозирала писман отговор. Върховния касационен съд, Четвърто отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на прекратителното определение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният въпрос. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият въпрос по чл.280, ал.1, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретния спор, като произнасянето по него от страна на въззивния съд се явява в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 8/2012 г. по т.д. № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС. Предвиденото обаче в процесуалния закон изискване за допускане на касационата жалба до разглеждане в случая не е налице по отношение на формулираният от касатора правен въпрос, като конкретните съображения за това са следните: Жалбоподателя О. Р. Д. е предявил срещу А. Б. С. искова молба, с която иска обезсилване на два изпълнителни листа, първият издаден на 14.04.2005 г. по гр.д. № 1028/2000 г. на Видински районен съд и вторият, издаден от 13.07.2005 г. по гр.д. № 463/ 1996 г. на Видински районен съд. С определение № 1789-РЗ / 02.12.2014 г., постановено по гр.д. № 1861/ 2014 г. по описа на В., производството е било прекратено поради недопустимост на исковете. Това определение е потвърдено с атакуваното въззивно определение. Правилно и в двете определения е посочено, че подадената искова молба няма за предмет вещни правоотношения, поради което не са заявени искове по чл.124 ГПК. От друга страна определенията за издаване на двата изпълнителни листа са стабилизирани, като в тази насока е постановено и определение № 65 /17.02.2006 г. по ч. гр.д. № 40/2006 г. на ВКС, Първо г.о. Предвид изложеното поддържаното от жалбоподателя касационно основание по чл.280, ал.1, т.1, което той неправилно е квалифицирал по т.2 от същата правна норма не е налице. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,