Определение № 5252 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2314/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. В. К. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат П. против въззивно решение № 94 от 20.02.2025г. по в.гр.д. № 882 по описа за 2024г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 500246 от 20.04.2022г. по гр.д. № 98/2020г. на Районен съд Разлог в частта, с която се признава за установено спрямо „България холидей травъл“ ЕАД, представлявано от А. К., „България холидейз“ЕООД, представлявано от Й. К. и „Пирин голф холидейз клуб“АД-в несъстоятелност, представлявано от синдика, че клаузите на чл.1, т.1.2.5, на чл.2, т.1, т.1.5, на чл.2, т.2.5.3 и на чл.7, т.7.3, всички от Договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г., са нищожни поради неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави и вместо това е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени като неоснователни, потвърдено е решението в останалата част, потвърдено е и постановеното допълнително решение № 500687 от 11.10.2022г. на РС Разлог и са присъдени разноски. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК: 1. Допустимо ли е по иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, за установяване верността на частен документ – договор за поддръжка и управление, когато записаното изявление не е направено от лицето, посочено като негов издател, а от негов съпруг, да се отхвърля със съображение, че е налице договор, сключен от лице без представителна власт? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решение по т.д.№ 1454/2022г. Поставя и въпрос за предмета на иск за неистинност на договор, 2. Какви са задълженията на въззивния съд при направени във въззивната жалба възражения по доклада, като счита че е разрешен в противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 978/2018г.на І г.о. и ТЗ по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставят въпросите: 3. Когато едно трето лице е положило подпис в договор и е действало без представителна власт, прави ли това действие автентичен /истински/ документ, в който е обективиран договора? Ако едно лице е потвърдило с конклудентни действия, действията на третото лице и договорът е породил целените правни последици /ищецът е получавал описаните в договора услуги срещу заплащано възнаграждение/, прави ли това действие автентичен /истински/ документ, в който е обективиран договора? Ако не е налице документно престъпление /няма подправка на подпис/ и едно лице без представителна власт се е подписало „за собственика“, трансформира ли това действие договора в неистински, прави ли това действие автентичен /истински/ документ, в който е обективиран договора? На основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с решение по дело С-485/21 на СЕС – се поставя и въпросът: 4. Има ли качеството на „потребител“ физическо лице, собственик на обект в режим на етажна собственост, с оглед на което е задължен по силата на закона да заплаща разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата и конкретният размер на това задължение е определен в договор или с решение на Общото събрание на ЕС? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „България холидейз“ЕООД, представлявано от Й. К., чрез процесуалният представител адвокат Д., с който се оспорва както нейната допустимост, така и основателност. Излага подробно съображения по съществото на спора. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440лв.за изготвяне на отговор, реалното заплащане на които установява с представени извлечение по сметка, платежно нареждане и фактура № 742 от 19.05.2025г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 10А [жилищен адрес] находящ се в [комплекс] [населено място]. Тя е сключила договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г. с „Пирин голф холидейз клуб“АД, по силата на който дружеството е приело да осигурява на собственика срещу заплащане множество изброени в договора услуги. /С последващи договори за заместване в дълг и прехвърляне на права, задължения, вземания от 12.01.2015г. и 20.08.2015г. „Пирин голф холидейз клуб“АД е прехвърлило правата си по договора на България холидей травъл“ ЕАД, а той – на „България холидейз“ЕООД/. За периода 1.01.2011г. – 31.12.2019г. ищцата е заплатила по така сключения договор възнаграждение в размера на 22 316.13лв. за такси за поддръжка, телевизия, интернет, телефон, ел.енергия за апартамент № 10А. Установено е, че в договора, подписът за „собственик на апартамент № 10А“ е положен от К. З. /мъжът, с който ищцата живее на семейни начала/. Така сключеният договор въззивният съд е преценил като действителен, първо защото не се установява наличие на документно престъпление /поправка на документ, лъжливо документиране и др./ и второ, макар да е сключен без представителна власт, той е породил правните си последици, след като е бил потвърден с конклудентни действия от страна на ищцата, доколкото тя се е позовавала на него във връзка с изпълнението му /включително и с предявяването на иска/. На това основание е приел за неоснователен иска за нищожност поради липса на съгласие. Въззивният съд е счел за неоснователен и иска за нищожност на процесните клаузи от договора поради неравноправност с решаващ довод, че – с оглед предмета и естеството на договора за поддръжка и управление, ищцата няма качеството на „потребител“, по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП. Приел е, че този извод следва от качеството му на собственик на обект в режим на етажна собственост, с което същият е задължен по силата на закона да заплаща разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, в режим на етажна собственост. Отделно е преценено и че клаузите не са неравноправни, защото дейностите и услугите по договора са насочени към поддръжка на комплекса, а не са предназначени за лично потребление, т.е. не се касае за услуги, по смисъла на ЗЗПотр. Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по последния поставен от касаторката въпрос, който е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с приетото в решение по дело С-485/21 на СЕС. В същото е прието, че „физическо лице, което притежава апартамент в сграда в съсобственост, трябва да се счита за „потребител“,по смисъла на Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.относно неправоправните клаузи в потребителските договори, когато това лице сключи договор с управител с цел управление и поддръжка на общите части на тази сграда, при условие че не използва този апартамент за цели, които попадат изключително в рамките на неговата търговска, стопанска или професионална дейност. Фактът, че някои от услугите, предоставяни от този управител по този договор, са резултат от необходимостта да се спазват специфични изисквания, свързани с безопасността и градското, и селското планиране, предвидени в националното законодателство, не е от естество да изключи този договор от приложното поле на посочената директива“. Допускането до касация по един от въпросите, изключва необходимостта от обсъждане на останалите. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение