Определение № 2148 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. И., чрез адв. П. Б. против Определение № 15226 от 14.12.2023г. постановено по ч.гр.д. № 13713/2023г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 34833 от 03.10.2023г. постановено по гр.д. № 32138/2023г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 549 и сл. от ГПК вр. чл. 14, ал. 1 от ЗЛС е върната молбата на М. М. И. с ЕГН [ЕГН] за обявяване смъртта на безвестно изчезналото лице Г. А. М. с ЕГН [ЕГН], последното известие за което е от 23.09.2002г. и е прекратено образуваното въз основа на нея производство като процесуално недопустимо. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението е отправено искане за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и по който липсва практика на съдилищата: "Освен от евентуалните наследници по закон на безвестно изчезналия може ли производството по чл. 14 от ЗЛС за обявяване на смърт на безвестно изчезналия да се инициира и от други лица, които нямат роднинска връзка с безвестно изчезналия, но имат интерес да бъде обявена неговата смърт по предвидения в закона ред?“ Частният жалбоподател сочи като основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция и очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Моли въззивният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Ответник по молбата не е бил конституиран, поради което процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е изпълнена. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че легитимирани да предявят искане по реда на чл. 549 и сл. от ГПК вр. чл. 14 от ЗЛС са всички заинтересовани лица и прокурорът. Под заинтересовани лица посочил, че следва да се разбират всички лица, за които установяването на смъртта ще се отрази благоприятно в тяхната правна сфера. Такива несъмнено са лицата, които черпят права от акта за обявяване на отсъствие или смърт /лицата, които биха били призовани към наследяване по закон или по завещание/. Освен тях посочил, че легитимирани да подадат молбата са и такива лица, които докажат пряк интерес от обявяване на отсъствие или смърт на лицето, като във всеки случай преценката е конкретна. По делото приел, че молителката не е лице с правен интерес за подаване на молба за обявяване на смъртта на Г. А. М.. Обосновал този извод с липсата на родствена връзка между молителката и лицето, обявяване на чиято смърт се претендира, както и с липсата на твърдения молителката да е призована към наследяване по закон или по завещание на това лице. Съобразил, че от данните по делото и служебно изискани от съда справки е установено, че съпругата на Г. А. М. – М. И. М. и общият им син Г. Г. М. са починали. Последният от своя страна е имал съпруга Г. Й. М. и една дъщеря – М. Г. М., които също са починали. Посочил в тази връзка, че по делото няма данни синовете на молителката И. И. А., роден през 1981г. и М. И. А., роден през 1987г. да са имали роднинска връзка с безвестно изчезналия Г. А. М.. Общите и неясни твърдения на молителката за имуществени отношения с изчезналия по повод „ползване на къщата“, приел, че не обосновават правен интерес от искане по реда на чл. 549 и сл. ГПК. С тези мотиви обосновал неоснователност на частната жалба като потвърдил обжалвания акт на СРС. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е неоснователен с оглед даденото разрешение в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По повдигнатия от касатора релевантен за спора процесуалноправен въпрос е налице формирана практика на ВКС, съгласно която легитимирани да предявят искане по реда на гл. 51 от ГПК вр. чл. 9 и чл. 14 от ЗЛС, са всички заинтересовани лица и прокурорът. Под заинтересовани лица следва да се разбират всички лица, за които установяването на смъртта или обявяването на отсъствието ще се отрази благоприятно в тяхната правна сфера. Такива несъмнено са лицата, които черпят права от акта за обявяване на отсъствие или смърт /лицата, които биха били призовани към наследяване и заветниците/. Освен тях легитимирани да подадат молбата са и такива лица, които докажат заинтересованост от обявяване на отсъствие или смърт на лицето, като във всеки случай преценката е конкретна. В този смисъл е даден отговор на въпроса ограничен ли е кръгът на заинтересованите лица единствено до тези, които се намират в родствена връзка с лицето, обявяването на чието отсъствие/смърт се иска или съдът следва да изследва всички факти и обстоятелства по конкретния случай и да формира извод за заинтересованост, съобразявайки правата и интересите на лицето, сезирало съда с искане за обявяване на отсъствие/смърт по смисъла на чл. 9 и чл. 14 от ЗЛС, допуснат до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК в Определение № 87 от 18.02.2019г. по ч.гр.д. № 4865/2018г. на ВКС, III ГО. Като е приел, че молителката не се намира в родствена връзка с лицето, обявяване на чиято смърт претендира, поради което е лишена от правен интерес от предявеното искане, СГС е разрешил повдигнатият процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Ето защо касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. М. М. И. предявила пред СРС молба с правно основание чл. 549 и сл. от ГПК вр. чл. 14 от ЗЛС за обявяване смъртта на безвестно изчезналото лице Г. А. М. с ЕГН [ЕГН], последното известие за което е от 23.09.2002г. За да обоснова качеството си на заинтересовано лице, молителката е навела твърдения, че безвестно изчезналото лице било неин свекър, с който до датата на последното известие живеели в общо жилище. Има интерес понастоящем да уреди отношенията по повод ползването на имота, като не й е известно лицето да е оставило наследници. Отправила в тази връзка искане да се обяви смъртта на лицето. С оглед даденото в цитираната съдебна практика разрешение относно кръга на легитимираните да предявят искане по реда на гл. 51 от ГПК вр. чл. 9 и чл. 14 от ЗЛС лица, включващ всички заинтересовани лица, съдебният състав приема, че в конкретния случай молителката има качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 14 от ЗЛС. При твърдение, че е била роднина на безвестно изчезналото лице по сватовство, с което молителката е живяла в общ имот и че не й е известно лицето да е оставило наследници, то молителката е заинтересовано от установяване и обявяване факта на смъртта на лицето. Заинтересованост е налице винаги, когато обявяването ще се отрази върху правната сфера на претендиращия обявяването, а употребеното от законодателя понятие "всеки заинтересуван" е очевидно по-широко от понятието легитимиран роднина. Обявяването на смъртта на безвестно изчезналото лице при въведените в молбата фактически твърдения ще обезпечи определеност и сигурност в гражданския оборот, както относно задълженията и имуществото му /във връзка с плащане на данъци; претенции на трети лица; уреждане на въпроси във връзка и евентуално позоваване на фактически състояния и др./, които засягат и трети лица, в това число и правната сфера на молителката, така и относно задълженията и имуществото на молителката /във връзка със стопанисването и ползването на имуществото; отношенията й с евентуалните правоприемници на починалото лице и неговите кредитори/. От друга страна производството по гл. 51 от ГПК е охранително, безспорно, по съдебно съдействие за осигуряване на правна сигурност и в него не се засяга чужда правна сфера. След изпълнение на разписаната процедура, при участието на прокурор съдът се произнася по молбата за обявяване на смърт след като изслуша прокурора, лицата по чл. 549, ал. 2 от ГПК, както и други заинтересовани. А подлагането на наведените твърдения на доказване и преценката на съда доколко то е успешно или неуспешно е винаги въпрос по същество на искането. Решението на съда поражда същите правни последици като тези, произтичащи от действителната смърт. Това решение, с което се обявява смъртта на безвестно отсъстващия, се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта на смъртта. Въз основа на него се съставя акт за гражданско състояние, който има пълна доказателствена сила за отразените в него данни и е средство за публичното му разгласяване. По тези съображения въззивното определение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, разграничаващи обосноваването на правния интерес от неговото доказване. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение