Определение № 50833 от 14.11.2022 г. на ВКС по д. № 1801/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №609/21 г. и по допускане на обжалването. Въззивното решение се обжалва от касаторката като майка на малолетното дете М. Й., род. през 2019 г., на която са предоставени родителските права, в частта за определения режим на лични отношения на детето с бащата Д. Й. и за отхвърляне на иска за издръжка на детето над присъдените 190 лв. до претендираните 300 лв. месечно. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение в частта за определяне на режима на лични отношения на детето с бащата. Срещу въззивното решение в частта за издръжката на малолетното дете касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане на осн. чл.280, ал.3, т.2 ГПК. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че правният въпрос: Съдът трябва ли да вземе предвид всички доказателства по делото, за да се произнесе относно упражняването на родителските права и мерките на лични отношения, при преценка на фактите по делото трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне на най-добрия интерес на детето, следва ли да вземе предвид желанията и чувствата му, включително да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето? – е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС №1/74 г. и т.1 от ТР №1/13 г. ОСГТК. Според касаторката не е отчетено, че детето М. не се чувства спокойно при осъществяване на включената в режима на лични отношения ежеседмична видеовръзка с бащата, а нервничи и хвърля предмети. Касаторката намира, че въззивното решение е и очевидно неправилно - съдът не е обсъдил съвкупността от относимите в случая обстоятелства и не е отдал значение на съществените от тях, както е указано в ППВС №1/74 г.. Не е извършена цялостна преценка на най-добрия интерес на детето по см. на пар.1,т.5 ЗЗДет., с оглед възрастта, пола му и полаганите за него от всеки от родителите грижи; не са отчетени в необходимата степен желанията и чувствата на детето. По допускане на обжалването на въззивното решение в подлежащата на обжалване част, ВКС намира следното: Въззивният съд е определил мерките за осъществяване на лични отношения на детето с бащата - като родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, като е приел, че интересите на детето налагат и двамата му родители да присъстват в неговия живот, така че то да не се усеща дефицити при общуването с когото и да е от двамата. За да може бащата пряко да участва в отглеждането на своя син с цел пълноценното личностно и емоционално развитие на детето и с цел евентуално преодоляване на бъдещо поведение, провокирано от дефицити, свързани с недостатъчното присъствие на бащата в неговия живот, следва да му бъде определен режим на лични отношения, който в пълна степен да задоволи потребностите и нуждите на детето. В интерес на детето е личните контакти с неговия баща да бъдат осъществявани без присъствието на неговата майка и след навършване на тригодишната възраст на детето, то да остава при своя баща с преспиване. По делото няма данни бащата да е заплаха за здравето и живота на своето дете, а напротив – той се грижи за него с обич и изцяло в съответствие с неговите потребности, поради което съдът намира, че е неоправдано контактите с баща му да стават в присъствие на майката и без приспиване при него. По делото е безспорно, че двамата родители са изключително интелигентни, общуват помежду си нормално, водени от грижа за детето и от разбирането, че то следва да поддържа своите отношения и с двамата си родители, да усеща сигурност в общуването и с двамата и да може да разчита на подкрепата на всеки един от тях. Именно поради ниската възраст на детето то следва да започне постепенно интензивно да осъществява контакти със своя баща, за да не се достигне до каквато и да е степен на родителско отчуждение, което би накърнило в най - голяма степен интереса на детето и родителите не би следвало да го допускат. Нещо повече – в обясненията на майката на Т. П. / баба на детето/, дадени пред въззивната инстанция се сочи, че детето не припознава бащата и именно поради тази причина контактите на детето с него не следва да бъдат ограничавани, а напротив – следва да бъдат стимулирани и да станат по-интензивни, като отговорността за това в случая е на майката. Тези изводи не противоречат на практиката на ВКС, цитирана от касатора. Те са формирани след обсъждане на доказателствата по делото от въззивната инстанция като инстанция по същество на спора. Въззивният съд е изпълнил задължението си и служебно да следи за интереса на малолетното дете при определяне на мерките за упражняване на родителските права и личните отношения с родителя, на когото не са възложени за упражняване / ТР №1/13 г., т.1 ОСГТК/ и е изложил въз основа на събраните доказателства подробни и убедителни съображения за най-добрия интерес на детето при определяне на тези мерки. Съобразени са и указанията в ППВС №1/74 г. за определяне на личните отношения между родителя и детето така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането на тези отношения, вкл. чрез по –продължителен, без присъствие на майката и с преспиване при бащата контакт. Видеовръзката, като начин на общуване, също е подходяща в случая с оглед местоживеенето на детето и бащата в отдалечени населени места / Бургас и София/. Постановено е тя да се осъществява веднъж седмично във вторник, за половин час – от 19 до 19, 30 ч., след активната част от деня, така че да не натоварва прекомерно детето при ниската му възраст и майката, която следва да осигури видеоконтакта с технически средства. Детето е малко и неговите желания и чувства се възпитават от родителите, които имат добри възможности за това. В интерес на детето е, както е приел и въззивният съд, да общува пълноценно и с двамата си родители, да се чувства спокойно и обгрижено с всеки от тях и с оглед на този интерес е определен режимът на лични отношения с бащата в случая. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват – въззивното решение съответства на практиката на ВКС /ППВС №1/74 г. и ТР №1/13 г. ОСГТК/ по поставения от касаторката въпрос и не е очевидно неправилно. При определяне на режима на лични отношения на детето с бащата въззивният съд подробно е изследвал най-добрия интерес на детето / да общува пълноценно и с двамата родители, за да се избегне родителско отчуждение и да се подсигури желаното и от двамата нормално и съзидателно отглеждане и развитие на детето/. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.