Определение № 1188 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ч. Г., чрез пълномощника й адв. С. П.-К., против решение № 391/24.03.2023 г. по в.гр.д. № 1224/2022 г. на Окръжен съд Пловдив /поправено с решение № 572/03.05.2023 г./ в частите, с което като е отменено решение № 43/25.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1121/2021 г. по описа на Районен съд Карлово относно родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения между бащата Х. Д. П. и детето Д.-Ч. Х. П. и издръжката, е постановено предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на бащата Х. Д. П.; опредено е местоживеене на детето при него в Република България – [населено място], общ К.; определен е режим на лични отношения между майката М. Ч. Г. и детето Д.-Ч. Х. П.: всяка събота и неделя на всяка четна седмица от годината от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и във вторник и четвъртък на всяка нечетна седмица от годината от 10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните, които да не съвпадат с часовете на учебни занятия на детето и 1 месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата или с времето, определено от него за почивка с детето, като майката взема детето в 10 ч на първия ден и го връща по местоживеенето му до 16 ч. на последния ден; за Коледните празници - през четните години детето да бъде при бащата за времето на Коледната ваканция, а за нечетните години да бъде при майката, която го взема в 10 ч. на първия ден и го връща до 16 ч. на последния ден, а на 31 декември - детето да бъде при майката за четните години, която да го взема в 10 ч. на 31.12. и го връща до 10 ч. на следващия ден, а за нечетните години да бъде при бащата; майката М. Ч. Г. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето Д.-Ч. Х. П. чрез неговия баща Х. Д. П. от [населено място], общ. К. в размер на 195 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното плащане; Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон – чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 ЗЗакр.Д, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и е необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си защо не кредитира определени от тях, респ. защо не ги кредитира в пълна степен; 2/ Длъжен ли е съдът служебно да следи за интересите на ненавършило пълнолетие дете, както и служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти; 3/ Следва ли съдът при спор за упражняване на родителски права да обсъди в съвкупност всички обстоятелства с оглед интересите на детето, предвидени в чл. 59, ал. 4 СК като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможностите за помощ на трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материалните възможности, или може да игнорира някои от тях и следва ли съдът да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства; 4/ Посочените в чл. 59, ал. 4 СК обстоятелства изчерпателно ли са изброени или съдът следва да съобрази и други, непосочени в същия текст, обстоятелства и имат ли приоритетно значение едни обстоятелства спрямо други или те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики; 5/ Следва ли да се вземат предвид желанието и чувствата на детето и 6/ Кой е основният приоритет при преценка на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права. По първия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 796 от 02.02.2010 г. по гр.д. № 1660/2009 г. на І г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 101 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 853/2016 г. на ІІ г.о., решение № 10 от 01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. на І г.о. и решение № 287 от 01.02.2017 г. по гр.д. № 1798/2016 г. на ІV г.о.; по втория въпрос – с решение № 96 от 30.05.2022 г. по гр. дело № 5143/2021 г. на ІІІ г.о., както и със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК. По останалите въпросите се твърди противоречие със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., както и казуалната такава, обективирана в решение № 3 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 1595/2019 г. на ІV г.о., решение № 96/30.05.2022 г. по гр.д. № 5143/2021 г., на ІІІ г.о., решение № 61 от 13.06.2022 г. по гр.д. № 803/2021 г. на ІV г.о., решение № 110 от 22.05.2018 г. по гр.д. № 327/2018 г. на ІІІ г.о., решение № 39 от 13.03.2020 г. по гр.д. № 1115/2019 г. на ІІІ г.о., решение № 60201 от 30.11.2021 г. по гр.д. № 3556/2020 г. на ІV г.о. и решение № 96 от 30.05.2022 г. по гр.д. № 5143/2021 г. на ІІІ г.о. В изложението се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Твърди се и явна необоснованост на въззивното решение, както и явно противоречие с процесуалния и материалния закон. Насрещната страна – Х. Д. П., чрез адв. Е. П., поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на разноски за адвокатски хонорар, съобразно приложен към отговора договор за правна защита и съдействие. За да отмени решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за установено, че ищцата и ответника не са имали сключен граждански брак, живели са на фактически начала, като от съвместно им съжителство имат родено дете – Д.-Ч., [дата на раждане]; страните са разделени от м.01.2021 г., като детето е останало да живее при майката след фактическата раздяла; от м.03.2021 г. ищцата и детето живеят в Лондон под наем, като детето има собствена стая, а размерът на месечния наем от 17.03.2021 г. е 1 425 бр.лири; детето посещава училище „П.“ в Лондон, за което, в разговор със социалния работник, говори положително, както и че има много приятели; до 31.07.2021 г. майката е получавала социални помощи в размер на 1 916 бр.лири, а след тази дата – 1 823,17 бр. лири; бащата има собствен бизнес в [населено място], живее на първия етаж от двуетажна къща, собственост на негов приятел, притежава и апартамент в [населено място],[жк]със застроена площ от 63,71 кв.м., както и имот – къща с дворно място в [населено място], на която прави основен ремонт. При събраните по делото, вкл. и във въззивната инстанция, писмени доказателства – част от които изобщо не са обсъдени, макар и да установяват релевантни за спора обстоятелства във връзка с преценката на съда за най-добрия интерес на детето и събраните гласни доказателства, една част от които не са кредитирани от съда в цялост - тези св. Б. и Г., а тези на св.П. и св.Такова – в цялост, е прието че родителските права по отношение на детето Д. следва да се предоставят за упражняване на бащата, съответно следва да се определи местоживеенето на детето при него в [населено място]. За да стигне до този извод, съдът е съпоставил, от една страна, възрастта и пола на детето, за които майката е по-пригодна да задоволява нуждите на 6-7 годишното момиче и от друга страна – дефицита на родителски капацитет на майката, намерил израз в поведението й на препятстване и ограничаване на контактите на детето с бащата, водещи до тяхното отчуждаване, последица от което е увреждане на детската психика и неговото развитие като пълноценна личност. От друга страна е съобразил, че бащата е всеотдаен родител, който би могъл най-пълно да задоволи интересите на детето, неговото правилно отглеждане и възпитание, както и да му създаде трудови навици и дисциплинираност. Съпоставяйки условията на живот на детето в Англия и в България, съдът е приел, че в България за детето са създадени по-добри условия за отглеждане, обучение и развитие и социални контакти като цяло, доколкото в Англия майката с детето живеят на социални помощи, които са под необходимото за задоволяване на техните нормални нужди. Посочено е, че не е доказано по делото, ако майката започне работа, кой ще гледа детето през това време, както и на каква помощ за отглеждане на детето може да разчита. С оглед възрастта и пола на детето съдът е приел, че следва да се определи разширен режим на лични отношения на майката с детето, а именно: всяка събота и неделя на всяка четна седмица от годината от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и във вторник и четвъртък на всяка нечетна седмица от годината от 10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните, които да не съвпадат с часовете на учебни занятия на детето и 1 месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата или с времето, определено от него за почивка с детето, като майката взема детето в 10 ч. на първия ден и го връща по местоживеенето му до 16 ч. на последния ден; за Коледните празници - през четните години детето да бъде при бащата за времето на Коледната ваканция, а за нечетните години да бъде при майката, която го взема в 10 ч. на първия ден и го връща до 16 ч. на последния ден, а на 31 декември - детето да бъде при майката за четните години, която да го взема в 10 ч. на 31.12. и да го връща до 10 ч. на следващия ден, а за нечетните години да бъде при бащата. Майката е осъдена да заплаща издръжка в размер на 195, 00 лв. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора, както и твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност и следва ли при спор за упражняване на родителски права съдът да обсъди в съвкупност всички обстоятелства с оглед интересите на детето, предвидени в чл. 59, ал. 4 СК или може да игнорира някои от тях и следва ли съдът да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, обосновават допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери дали въззивният съд е процедирал и съответно дал разрешение в противоречие с разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. и с посочената съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,