Определение № 373 от 09.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 901/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. К. Х. М. чрез процесуалния представител адв. Ж.Ч. е обжалвал въззивното решение на Разградския окръжен съд № 107 от 06.12.2018г. по гр.д. № 174/2018г. Ответниците М. И. С. и Н. К. С. не са подали отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не попада в изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК, с оглед предмета на делото –иск за собственост, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Разградският окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд Исперих № 153/ 14. 05. 2018 г. по гр. д. № 1042/ 2017 г., с което е отхвърлен предявеният от К. Х. М. против М. И. С. и Н. К. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждането им да му предадат владението върху коридор и една стая, намиращи се в югозападната част на собствената на ищеца жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал придобиването на процесните помещения: коридор и стая на посоченото в исковата молба основание – договор за продажба, сключен с нот.акт № ..../2017г. на нотариус Р.А. рег.№ 254 в Нотариалната камара. Съдът е изложил съображения, че в нотариалния акт тези помещения не са посочени, а е посочена общата квадратура на продаденото жилище около 50 кв.м. В договора за доброволна делба от 11. 01. 1995 г., извършена между първоначалните съсобственици, също не са описани площи на помещенията и сградите, предмет на делбата, но впоследствие всеки от бившите съсобственици е извършвал разпореждания с получената при делбата реална част. Б. И. П., който е получил в дял стая, кухня и антре, се е разпоредил с нот.акт № ...../1995г. и след последващите прехвърлителни сделки така обособения имот е придобит от ищеца. Другият съделител М. И. В. е продал на ответниците с нот. акт ...../2005г. своя дял, получен при делбата и постройките в УПИ ..... - ..... от кв. ....., образуван след делбата при обособяване на два самостоятелни поземлени имота от общия имот. От заключението на съдебно техническата експертиза съдът е приел за установено, че разпределението на помещенията и сградите по договора за доброволна делба отговаря на фактическото и реалното ползване в момента от страните по делото. При изменението на регулацията процесните помещения попадат в имота на ищците, но са свързани функционално с ползваната от ответниците жилищна сграда и са нейна принадлежност съгласно чл. 97 и чл. 98 ЗС. По тези съображения съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, защото ищецът на е доказал твърденията за придобиване на процесните помещения с договора за продажба, сключен с нот.акт № 84/2017г. Съдът не е разгледал по същество доводът за придобиване на собствеността на помещенията по приращение на основание чл. 92 ЗС като изрично е посочил, че такова придобивно основание не се съдържа в исковата молба и е преклудирано съгласно чл. 147 ГПК. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд първо гражданско отделение намира следното: Не е допуснато противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 235 ал.2 ГПК във връзка със задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и относимите към тях доказателства. Посочените от касатора като необсъдени доводи са: правото на собственост върху процесните помещения на основание чл. 92 ЗС и правното действие на застрителния и регулационен план. Първият довод не е игнориран, а съдът не го е обсъдил по същество като се е мотивирал, че такова основание за придобиване на собствеността не е посочено в исковата молба, а посочената от касатора съдебна практика се отнася до допустими доводи на страните. Вторият довод, който се посочва като необсъден е основан на принципното положение, че застроителният и регулационен план на [населено място], влязъл в сила през 2001г., е определил очертанията на процесните имоти и с прехвърлянето на сградите в определен имот не може да се прехвърлят части от тях, които попадат в съседния имот. И този довод е обсъден като съдът е изложил подробни съображения за правния статут на процесните помещения като принадлежност към жилищната сграда на ответниците в съответствие с чл. 97 и чл. 98 ЗС. Материалноправният въпрос, поставен в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК е дали при прехвърляне на земята, купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, е обуславящ за делото, но посочената от касатора съдебна практика не е нарушена, тъй като въззивният съд е формирал изводите си въз основа на характеристиката на сградата, обемът на права на праводателите на страните и възникналата суперфициарна собственост за ответниците върху процесните помещения. Третият правен въпрос за доказателственото значение на нотариалните актове не е обуславящ за делото, защото съдът не е отрекъл прякото им доказателствено значение като официални документи, а е изследвал собствеността назад във времето, за да установи дали те са могли да породят вещноправен ефект, който може да настъпи само ако праводателите на страните са били собственици на спорните помещения, което за праводателите на ищеца не е установено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение