Определение № 66 от 08.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 33/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т. вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. З. против определение №217/16.07.2012 г., постановено по в.ч.гр.д. №513/2012 г. от Окръжен съд – Хасково. Частната касационна жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима, на основание чл.274, ал.4 вр. чл. 280, ал.2 от ГПК. По отношение на допустимостта на касационното обжалване на определенията, разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК препраща към разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, като определения по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, също не подлежат на касационно обжалване. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Цената на предявения с исковата молба иск е под 5 000 лева – 1250 лева, с оглед молбата от 28.06.2012 г., депозирана пред Районен съд – Димитровград. Тази цена на иска, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2 вр. с чл.280, ал.2 от ГПК води до извод, че решението по делото не би подлежало на касационно обжалване, респ. и постановеното по делото определение също не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното, частната касационна жалба ще следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия