Определение № 69 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7283/2014 г.

ВКСIII гражданско отделение27.02.2015 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, представлявана от главен директор с адрес: [населено място] [улица] против въззивно решение № 434 от 29.09.14г. по в.гр.д.№ 610/2014г. на Плевенски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 7283 по описа за 2014г.на Върховен касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд. П.: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, представлявана от главния директор чрез процесуалния представител юрисконсулт П. против въззивно решение № 434 от 29.09.14г. по в.гр.д.№ 610 по описа за 2014г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 753 от 16.05.14г. по гр.д.№ 188/14г. на РС Плевен в ЧАСТТА, с която е уважен иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във вр.с чл.211 ал.5 т.2 изр.2 от ЗМВР /отм./ за приемане на установено, че ищецът има право на 74 часа платен отпуск по компенсация за положен извънреден труд. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената касационна жалба за недопустима поради следното: Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК- не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. Настоящият случай е такъв, защото производството е висящо досежно предявен установителен иск от Х. Д. С. против ГД” Изпълнение на наказанията”, с правно основание чл.211 ал.5 т.2 изр.2 от ЗМВР /отм./. С въззивня акт съдът е потвърдил решение, с което е прието за установено, че на ищеца се дължи отпуск по компенсация за положен извънреден труд в размер на 74 часа за периода 1.01.2011г.до 31.12.2014г. и е отхвърлен иска за разликата до 116 часа като неоснователен и недоказан. У. иск е оценяем. Съгласно приетото по делото заключение паричното изражение на претендираните 116 часа допълнителен платен годишен отпуск /дължим като компенсация за отработеното време над 50 часа извънреден труд за отчетния период/ възлиза общо на 628.72лв. /116часа по 5.42лева на час/. Пред вид размера на паричната оценка на предмета на делото, по смисъла на чл.68 от ГПК, която е под 5 000лв. касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

Цитирани разпоредби

5