Определение № 5740 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Синдикална взаимозастрахователна кооперация (СиВЗК), подадена чрез адв. Х. Х., против определение № 3881 от 30.07.2025г. по гр.дело № 3959/2023г. на друг състав на ІV ГО на ВКС, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на частния жалбоподател за допълване и изменение на касационното решение № 763/20.12.2024г. по гр.д.№ 3959/2023г. на ІV ГО на ВКС в частта за разноските. Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на определението и иска отмяната му. Поддържа, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 04.02.2025г. в преклузивния месечен срок, тъй като решението чието допълване се претендира е обявено в ЕПЕП на 06.01.2025г. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба Б. Г. Г., чрез адв. В.П., я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира частната жалба за допустима-подадена е в срок от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване. При преценка основателността й съдът приема следното: С решение № 763/20.12.2024г. по гр.д. № 3959/2023г. другият състав на ІV ГО на ВКС е отменил частично и частично е потвърдил обжалваното пред него въззивно решение 3030/08.06.2023г. по в.гр.д. № 6232/2022г. на СГС, като е отхвърлил исковете на Б. Г. Г., предявени против Синдикална взаимозастрахователна кооперация-СиВЗК с правно основание чл. 128, т.2 КТ за разликата над 6 262,08 лева до 72 013,92 лева и с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над 1 786,42 лева до 17 371,16 лева. Съдът е присъдил в полза на СиВЗК разноски за касационното производство в размер 6 000 лева. На 04.02.2025г., чрез процесуалния си представител, СиВЗК е отправила искане съдът да измени и допълни постановеното решение в частта за разноските като присъди разноски и за първоинстанционното и въззивно производство. С обжалваното определение другият състав на ВКС е приел, че е сезиран с процесуално недопустимо искане по чл. 248 ГПК-подадено извън преклузивния срок по чл.248 ГПК. Съдът е посочил, че решението, чието допълване/изменение се претендира е постановено на 20.12.2024г., то е окончателно и съгласно разпоредбата на чл.296, т.1 ГПК влиза в сила в деня на постановяването му - 20.12.2024г. От този ден тече предвиденият в чл. 248 ГПК преклузивния срок за подаване на молбата по чл.248 ГПК, който е едноседмичен и е изтекъл на 20.01.2025г. Подадената на 04.02.2025г. молба по чл.248 ГПК е извън срока. Съдът е допълнил, че искането на касатора, направено в хода на устните състезания за присъждане на разноски в касационното производство, за които е представил списък в четири пункта е уважено с оглед изхода от спора. Този състав на ВКС намира определението за неправилно. Съгласно чл. 235, ал. 5 ГПК решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. В чл. 4 на Наредба № 4 от 16.03.2017г. за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата (обн.,ДВ, бр.28/2017г.) е предвидено, че регистърът на актовете на съдилищата е уеббазирана електронна база данни, съдържаща актовете по чл.2, ал.1 и свързаните с тях обстоятелства, и е част от единната централизирана информационна система за съдилищата и се води и съхранява по начин, който гарантира целостта, достъпността и сигурността на съдържащата се в него информация. Според чл.7, ал.1 и ал. 2, т. 4, б. „в“ от Наредбата за всеки акт, подлежащ на обявяване по чл.2, ал.1, се открива отделна електронна партида, която се състои от две части – част „Вписани обстоятелства“ и част „Обявен акт“, като в частта „Вписани обстоятелства“ се съхранява информация относно датата на постановяване на акта. В случая от автоматично генерираните в ЕИСС и ЕПЕП данни е видно, че постановеното от другия състав на ВКС решение по гр. д. № 3959/2022023г. е било подписано от Dimitar Hristov Dimitrov на 20.12.2024г. в 11:24:18 ч., Vladimir Spassov Yordanov на 20.12.2024 г. в 11:38:53 ч., Hripsime Kirkor Magardichyan на 06.01.2025 г. в 13:14:30 ч, с отбелязване, че Решение: 763/20.12.2024 ECLI:BG:SC001:2024: 20232103959.001 е с дата на постановяване: 06.01.2025г. Същите данни – че актът е постановен на 06.01.2025г. се съдържат и в регистъра на публикуваните съдебните актове на ВСС. Срокът по чл. 248 ГПК за допълване/изменение на окончателен съдебен акт в частта за разноските не може да започне да тече преди обявяването му в регистъра. Предвид това този състав приема, че едномесечният срок по чл. 248 ГПК е започнал да тече от 06.01.2025г. и е изтекъл на 06.02.2025г. Постъпилата на 04.02.2025г. по ЕПЕП молба с искане по чл. 248 ГПК е в предвидения в разпоредбата срок, тоест молбата е процесуално допустима. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на ВКС за произнасяне по направеното искане по чл. 248 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, състав на ІV ГО,